Кой е генерал-фелдмаршал Йосиф Гурко? „Освободител” или кървав тиранин. Или и двете заедно. Възможно ли е злодей да бъде „освободител”. И трябва ли централна улица на европейска столица да носи неговото име? Или и ние сме като гърците: те се гордеят със своя Василий Българоубиец, а ние с – Гурко Полякоубиец. Но да не избързвам.

Биографията на генерал Гурко (1828-1901), така както подробно е проучена от полския историк Станислав Вйех, се дели на три периода.

Първият период обхваща първите 50 години от живота на генерала. У нас този период е неизвестен. И може би с право, защото разкрива един посредствен и комплексиран военен – саможив, затворен в себе си, без приятели и крайно непопулярен в царския офицерски корпус. Най-любопитното от този период е сватбата на Йосиф Гурко с Мария Андреевна, чиято майка – Елисавета Василевна, с писателски псевдоним Евгения Тур, е известна писателка и опозиционерка, свързана с руската и полската политическа емиграция във Франция. През 1863 г. генерал Гурко участва във военна операция за потушаване на полското „Априлско въстание” – т.е. на Варшавското въстание за освобождение от руско робство. Запомнен е с жестокостта си. Удавя в кръв Варшава и дава първото доказателство, че империите никога не освобождават. Те само поробват.

Вторият период, за когото най-много е писано у нас, е твърде кратък, само няколко месеца. Това е времето на руско-турската война (1877-1878). За българите Гурко е като „летящ орел”, който донася освобождение. Той е „освободителят” на старата и на новата българска столица. Но за него войнишкият живот не е струвал пукната пара и затова, поради лошо командване, само при Горни Дъбник загиват 3 600 войника. За Гурко човешкият живот е струвал „по-малко отколкото копче на мундира и затова неговите балкански победи почиват на грамадата от трупове на бедните войници” имали нещастието да воюват под негово командване. Балансът на зимната операция на Гурко по време на войната е трагичен. Без един турски изстрел неговият „преден отряд” губи около хиляда войника, замръзнали в Балкана. Но макар и постигнати с цената на много жертви, военните успехи при кампанията в България на ген.Гурко са безспорни.

Третия период е времето през което Йосиф Гурко е генерал-губернатор на Варшава. Гурко възприема Полша като „военен полигон”. Прочува се с организирането на много военни учения и маневри, и с реализирането на крайно националистическа имперска политика. Затова и в Полша той е известен като:

– ВРАГ НА ПОЛСКИЯ ЕЗИК. През 1885 г. въвежда задължителното изучаване на руския език в училищата и забранява ползването на полския език дори в междучасията. Същата забрана е въведена в администрацията, в пощите, болниците, в съда, в полицията, на ж.п.гарите.

– ЛИКВИДАТОР НА ПОЛСКАТА ДЪРЖАВА. Закрива всички полски институции и на първо място Полската банка. Русифицира железниците и изхвърля на улицата железничарите от полски произход. Същата репресия прилага и в общинските администрации. Изхвърля от работа всички поляци – от кметовете до писарите, от учителите до горските служители и свещениците.

– ПРЕСЛЕДВА ХРИСТИЯНИТЕ КАТОЛИЦИ. Въвежда полицейски контрол в Духовната семинария. С насилие налага православната вяра. Забранява на свещениците да общуват с миряните извън църквата. Затваря духовни училища и семинарии. В град Келце, например, са задържани и депортирани в Сибир десетки свещеници. Религия в училищата започва да се преподава само от православни учители.

– НАСИЛСТВЕНО НАЛАГА ПРАВОСЛАВИЕТО. Отнема незаконно имуществото на католическата църква и го предоставя на православната. Драстично намалява заплатите на католическите свещеници и десетократно увеличава заплатите на православните духовници. Започва строителството на най-големия в Европа православен храм, за да покаже символичното превъзходство на православието. Така съборната православна църква във Варшава става символ на деспотичното управление на Йосиф Гурко.

– ЦАРСКИ САТРАП. Нарежда армията да открие огън срещу стачкуващите работници в Лодз.

– ПРИКРИВА ПРЕСТЪПЛЕНИЯ. Съпругата му, подобно на известна нашенка днес, пазарува от Варшавските магазини без да плаща. Заставала пред рафта, взимала си „кремчето” и си излизала. Случвало се магазинери да се оплачат. И любящият Йосиф бързо им намирал място в затвора. Когато напуска Варшава прави опит да изнесе от Кралския дворец редица скъпи вещи между които и цяла мраморна камина. Синът му Евгений, с нестандартна сексуална ориентация, проиграва в казиното на Монте Карло огромна сума като завлича с много пари свой „близък” приятел. Под заплаха от съд се самоубива с цианкалий. Но според близки до двореца източници става дума за убийство извършено по заповед на бащата Гурко с цел да запази поста си. Близо половин век по-късно нещо подобно извършва и дълголетният председател на Върховния съвет на СССР Михаил Калинин, който за да запази поста си, се съгласява Йосиф Сталин да изпрати съпругата му в Сибир като „враг на народа”. Големият син на Гурко – Владимир, се прочува с т.нар. „Афера Лидвала”. През 1906 г. като началник на отдел в Министерството на вътрешните работи той продава огромни количества държавно зърно по занижени цени. Корупцията е очевидна, заловен е и осъден.

В Русия истината за генерал Гурко е манипулирана. Представят го като „толерантен, разумен, с добро отношение към поляците и католическите свещеници” и като генерал-губернатор, който е реализирал целите на руската политика – усилване на империята и повишаване на ролята на православието.

В България ген.Гурко е герой. Неговото име носят улици и дори град. Пропускаме, че той е знаел, че „окупира”, а не че „освобождава” нашата земя, която във всички официални документи от този период се нарича „руска окупационна зона”. Свидетели сме, включително и днес, че руската окупация е оставила дълбоки поражения в българското съзнание, които са усилени през 46-годишния истински окупационен период (1944 – 1990).

В Полша Йосиф Гурко е символ на руската окупация и на омразата срещу полския народ демонстрирана векове от Русия. С неговото име се свързват репресиите срещу полския език, култура, традиции, религия, както и насилственото налагане на православието. Затова и в Полша никому не минава през ум да издига паметник на Гурко. Което не значи, че поляците не знаят думата „благодарност”. Точно обратното. Варшавяни с благодарност си спомнят направеното от кмета Сократ Старинкевич в периода 1875–1892 г. – изграждането на канализация, на трамвайни линии както и уважението, демонстрирано от този руски имперски чиновник към обикновените хора. Затова и негов паметник има издигнат във Варшава. Но престъпната имперска политика на генерал-губернатора Йосиф Гурко няма шанс да бъде оценена с паметник в Полша. Защото историята, скъпи приятели, не може да бъде четена избирателно. Тя винаги трябва да се чете цялата.