Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Холивуд пренебрегва Изабел Юпер повече от 30 години

Едва на 63 години Изабел Юпер получи първата си номинация за “Оскар” – голямо признание според едни, а според други доказателство, че академията просто е пренебрегвала феноменалната актриса повече от 30 години - точно преди 34 Изабел получава първата си номинация за “Сезар”. Според критици, ако се беше родила в САЩ, Юпер нямаше да отстъпва по награди дори на Мерил Стрийп.

Всъщност в родината си тя отдавна е призната за една от най-талантливите съвременни актриси с цели 16 номинации за “Сезар” и с френската филмова награда за цялостно творчество, затова е изненада защо в Холивуд й отдават заслуженото внимание чак сега. Юпер обаче не го приема като обида, а напротив - като чест и с радост приема както номинацията си, така и първата си награда “Златен глобус”. Тя споделя: “Това е прекрасно. Чувствам се едновременно в светлината на прожекторите, но и в сянка. А това е най-доброто място като отправна точка към непознатото, към новото.”

Признанието идва за драматичната й роля във филма на Пол Верховен, създаден по романа на Филип Джиан “Ох…” – история за секс, смърт, предателства, обсебване и вътрешните демони, които всеки носи. Описват лентата и книгата като “огледало, което улавя образа на съвременната жена изобщо, независима и отговорна, целеустремена и противоречива, поела вече до голяма степен бремето на един все по-малко мъжки и съвсем не дамски свят.” Юпер е известна с това, че умее да се превъплъти във всеки образ. Самата тя разкрива: “Нямам почти нищо общо с героините си, но винаги успявам да се слея с тях. Как го постигам ли? Просто се обезличавам, за да стана другата. Сякаш, докато съм в роля, истинският свят избледнява и съществува единствено реалността на конкретния сюжет. Не знам дали съм актриса, или просто шизофренична. Това нашето не е професия, а чиста лудост.”

Изабел всъщност обича да говори за смисъла на професията, за културното величие на Франция, за любимите си писатели, сред които Тургенев и Чехов, но категорично отказва да разкрива каквото и да било от личния си живот. Тя до такава степен респектира журналистите, че те дори и не се опитват да й задават по-провокативни въпроси. А според нейните представи провокативен е дори да я помолят да разкаже някой спомен от детството си. Колкото и да е странно, Юпер всъщност обича анонимността – тя разкрива, че е станала актриса не заради славата, а заради непреодолимия вътрешен копнеж да се превъплъщава в други личности. Но извън задължителните изяви, свързани с професията й, тя съвсем не обича да вдига шум около себе си.

Всъщност Изабел не се плаши от провокациите на екрана – доказателство за което е и последната й роля, отказана категорично преди това от Никол Кидман и Шарън Стоун, защото им се видяла прекалено скандална. Но в същото време актрисата ненавижда провокациите в личен план и се пази от евтини скандали с цел привличане на внимание. “Смятам, че хората харесват провокацията, ако е в това да те накара да се замислиш върху нещо! Да ги притесниш, но по хубавия начин. Всеки има нужда от това понякога да си зададе въпроси. Провокация просто ей така, заради самата нея, не е интересна”, споделя актрисата пред Стаси Кара за “Като на кино”.

Малкото, което се знае за личния й живот, е, че е най-малкото от пет деца в семейството на учителка по английски и бизнесмен. Завършва Консерваторията в Париж. Първоначално родителите й се надяват да има музикална кариера, защото свири невероятно на пиано, но още на 16 години Изабел решава, че иска да е актриса. Постига го, както ще постига всичко занапред в живота си – с решителност. Директно отива при режисьора Клод Горета и му заявява, че тя е най-подходяща за филма му “Плетачката на дантели”. И не само че той се съгласява да я наеме, но и изпълнението й носи първата номинация за “Сезар” за главна роля. Актрисата обаче и до днес е запазила страстта си към музиката и често свири на пиано, освен това се увлича и по фотографията. От 1982 г. е омъжена за режисьора от ливански произход Роналд Чамах, от кого има двама сина и една дъщеря. За разлика от много други актриси Изабел не ги поверява на гледачки, а вечно ги води със себе си на снимачни площадки, награди и фестивали. Затова не е изненада и че дъщеря й тръгва по нейните стъпки и двете вече са се снимали в четири филма заедно. Юбер признава: “Смятам, че децата са лек за егоизма, който развива всеки актьор. Чрез тях разбрах цената на малките дози щастие – не по-малко важни от големите успехи.”

За “Оскар” Юпер се бори с Мерил Стрийп, Натали Портман, Ема Стоун и Рут Нега. Дали има шансове, се питат почитателите й, напомняйки, че досега в историята на наградите само два пъти французойка е взимала статуетката за главна роля - Симон Синьоре през 1959 г. за "Път към висшето общество" и Марион Котияр през 2008 г. за "Едит Пиаф: Животът в розово".