Това е срок, в който може да се свърши нещо разумно

Сценарий избори след избори не е невъзможен. Видяхме го в Испания, виждали сме го в Италия, в Гърция. Изобщо, Средиземноморският район се характеризира с не особено висока политическа стабилност и ние, общо взето, влязохме в този коловоз. Това, което предстои да видим, са сравнително изравнени резултати между първите две политически сили и опити за правене на коалиции център - дясно и център - ляво. Защото нито ГЕРБ ще може да управлява самостоятелно след изборите, нито БСП. Разбира се, могат да се направят опити за “правителство на малцинството”. Впрочем “правителство на малцинството” беше “Борисов 1”. “Борисов 2” вече беше коалиция. Колко ще издържи бъдещо правителство? Общо взето, бъдещето не се е състояло и то ще бъде такова, каквото ние го направим. Малко е трудно да се предскаже пълен 4-годишен мандат при тази турбуленция, която се развива не само в България, но навсякъде около нас. Би било добре, ако поне по 2 години изкарат тези правителства, защото, ако правим избори всяка година, новите министри докато разберат за какво става въпрос, и вече се налага да ги махаме. Така беше и с правителството на Орешарски – една година и малко изкара. В този смисъл две години е един минимум да се свърши нещо разумно. А най-добре е, разбира се, всички правителства да си изкарват 4-годишния мандат. Защото политическата нестабилност се плаща. Когато казвам, че няма нищо страшно, разбирам, че няма да затрием държавата от това, че малко по-често ще правим избори. Но че всички ще ги усетим на гърба си и по-точно от джоба си, е очевидно. Впрочем вижте сега как сами си развалихме къщичката. Имаме наистина втория най-висок ръст в Европа, икономически. Не че е кой знае какво. Ами ако същото това нещо беше спад? Тогава щяхме да пищим до небето. Имаме ръст. Нещата се пооправиха. Очаква се още по-голям ръст. И в този момент, когато нещата вървят, ние си удряме една рязка спирачка и почваме да търсим нова посока. Това малко трудно го разбирам, но надявам се, че ще бъде преодоляно. Икономиката е инертна система, очевидно е поела една добра скорост и се надявам това да продължи. Освен това България има безценни богатства, много по-важни от всякакъв нефт, газ и т.н. – това са българската земя и българските води. Това е хиляди пъти по-важно от всякакви подземни богатства и е ясно на всеки. И този ресурс трябва да го пазим като зеницата на окото си. Това е нашият билет за бъдещето, ресурсът на България, земята и водите, и горите, разбира се, които зависят от водите.

(Пред радио “Фокус”)