Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Да видиш светлината в тунела Томас Коул, "Пътешествието на живота: Старост" (1842), Национална художествена галерия, Вашигтон

Сноп от светлина, пролука между две стени, среща с отдавна загубен близък, ангелски видения… хората, имали преживявания на границата на смъртта, ги описват по различен начин. Общото при всички е усещането за напускане на тялото и пренасяне на по-хубаво място.

“Най-трудното за повечето хора, които са имали преживявания на границата на смъртта, не е да се приспособят към ограниченията на земния свят – въпреки че това може да бъде предизвикателство, а да предадат какво всъщност е любовта, която са изживели там. Мнозина преживели ПГС говорят за преглед на живота си, в който са видели взаимоотношенията си с различни хора и добрите и лошите постъпки в хода на живота си”, пише Ибън Алегзандър в “Карта на рая”. Общото при повечето преживявания е описанието на силна светлина, която е обгърнала тялото им и усещането за спокойствие и мъдрост.

Много от пациентите признават, че са изпитали щастие, любов, вдъхновение, увереност. Ибън Алегзандър споделя: “Докато неврологичните ми знания се връщаха бавно, спомените за случилото се през седемте дни извън тялото ми изгаряха паметта ми с удивителна яркост. Събитията извън земното измерение бяха съпътствани от безумно щастие, с което съм се събудил, и блаженството, което все още изживявах.” Специалистът по неврохирургия обаче подчертава, че при голяма част от пациентите, имали ПГС, се наблюдават и рискови прояви – като маниакалност, депресии, проблеми с възстановяването на паметта, страхова невроза: “Събуждането ми обаче бе свързано и със силна постравматична психоза. Известно време бях убеден, че съпругата ми и лекарите се опитват да ме убият. Продължавах да се унасям в сънища и фантазии за полети и реене извън тялото, някои от които бяха много продължителни и ярки. Това всъщност е нормален феномен, дори предвидим при пациенти, чийто мозък се връща към работа, след като дълго време е бил неактивен. По-късно открих, че това е друга обща черта на хората, преживели ПГС. Някои пациенти има риск да не възстановят напълно познанията си отпреди инцидента. Губят им се факти кои са, не помнят свои близки и дори важни периоди от живота си. Други успяват да възстановят всичките си спомени, но не и научните си познания. Първоначално не можех да си спомня толкова много неща. Дори елементарна медицинска терминология, която си въобразявах, че помня, се губеше в паметта ми. Беше шок да осъзная колко дълъг път трябва да извървя. Но един ден просто се събудих и установих, че притежавам цели континенти научна и медицинска информация, която предния ден е липсвала. Беше един от най-странните аспекти от преживяването ми: да отворя очи сутринта и опита, трупан цял живот, да бъде налице.”

Днес съществуват в общи линии три основни лагера по отношение на теория за преживяванията на границата на смъртта. Единият е на вярващите – хора, които или са имали такова преживяване, техен близък е минал през ПГС, или просто лесно приемат теорията. След това са заклетите неверници – самоопределящи се като трезвомислещи хора, които са категорични, че мозъкът поражда съзнанието и напълно отхвърлят всякакви идеи за съзнание извън тялото, дори ги определят като налудничави. Третата група са всички останали, които се лутат между праволинейното си мислене и все пак допускането на идеята, че всичко е възможно.

Как неврохирургът от посветен на чистата наука се превръща във вярващ в живота след смъртта, четете в хартиеното издание на "168 часа".