Щитовидната жлеза произвежда хормоните T3 и T4, които управляват много телесни функции – обмяна, растеж, мозъчна и сърдечна дейност и др. Дефицитът на тези хормони се нарича хипотиреоидизъм (микседем). Ако не е лекуван, той води до кома и смърт. Повишената продукция на хормоните се нарича хипертиреоидизъм. Нелекуван, и той може да доведе до фатален край.

Клиничните признаци на тези болестни състояния са различни. Понякога се изявяват само с промяна в теглото, менструални нарушения, сърдечни оплаквания.

Регулацията на секрецията на хормони от жлезата се извършва от хипофизата (друга жлеза, закрепена към основата на мозъка) чрез нейния хормон ТСХ. Хипофизата пък се управлява от хипоталамуса чрез друг хормон.

Когато щитовидната жлеза не работи правилно, нивото на тези хормони спада или се вдига. Ако в храната няма достатъчно йод, нужен за синтеза на хормоните й, хипофизната жлеза стимулира щитовидната и тя започва да увеличава обема си (гуша, струма), за да може с повечето си “производствен капацитет” да използва и малкото наличен йод.

Обмяната на йода е така устроена, че да се запазва ценният микроелемент. Той циркулира от хормоните през червата и обратно в кръвта за синтез на нови хормони. Въпреки че цикълът на йода е почти затворен, малки количества се губят с урината и трябва да се компенсират с храната. Повече йод съдържат морските храни, особено рибата, яйцата, сусамът и др.

Някои вещества пречат йодът да се усвои от клетките на жлезата. Не бива да се ядат големи количества зеле, ряпа, броколи, фъстъци, соя. Не бива да се пие много кафе и да се пуши.

Приемът на повече йод пък увеличава риска от автоимунни заболявания на жлезата (тиреоидити, базедова болест). Селенът също има значение за работата й.