Когато става дума за трагедии по празниците, хората винаги са много чувствителни към случващото се. Но според някои духовни учители не става дума непременно за проклятие, а за естествен период на преход. 

Парапсихологът и ясновидец Маг Ивайло обяснява за "168 часа", че дните около Коледа а за специален момент на приключване на един цикъл и започване на нов: “Не смятам, че тегне проклятие върху тези празници. Просто периодът около времето на раждането на Исус Христос е свързано с отварянето на астрални полета между паралелните реалности. Хора, които имат да изчистват кармични натрупвания, ги изчистват точно в този период. Отварянето на врата между световете завихря енергийните полета и това предизвиква повече събития.

Ако нещо е трябвало да се случи през годината, се случва точно тогава. Но не бих го нарекъл проклятие, по-скоро свършването на един цикъл и започването на нов. Това е като средата на пясъчен часовник – мястото, където изтичат песъчинките между двете части. Границата между старото и новото. А когато имаме гранични периоди, тогава астралните полета са по-изострени, нишката става по-тънка. Затова не може да го наричаме проклятие, а закономерност на вселенско изчистване. Особено когато става дума за природни бедствия, категорично смятам, че това е кармично отношение на самата планета. Не бива да забравяме, че Земята е жив организъм, когото ние постоянно тъпчем и пренебрегваме, лишаваме от грижи. Това е нашата Майка, която ние наказваме от стотици години, затова тя намира начин да се отърсва малко по малко.

Коледа винаги е началото на нов период, но всъщност не на всяка се случват нещастия – по-скоро има цикличност – на 4-5 години - смята Маг Ивайло. - Не бива да забравяме, че 2016-а беше и високосна година. Още от дълбока древност в българските традиции високосните години се почитат като период на разплата, на възмездие, на покълване на посятото. Освен това именно в периода около Коледа умират важни личности. Но не бива да гледаме смъртта само едностранчиво. Заслужилите души, които са посветили живота си на хората и са изпълнили своята мисия, им е отредено точно на такива празници да си отидат. Но това не е смърт, а избавление от теглото на живота. Трябва да се възприеме, че те са заслужили почивка и блаженство – дали са, каквото са имали да дават на хората, достигнали са някакво ниво и вече имат правото да отидат на по-хубаво място и да не се мъчат тук."

Наистина в много кръгове съществува вярване, че около празници си отиват богоизбраните. Това е теория, застъпена и от дъновистите. Самият Петър Дънов почива на 27 декември 1944 г. и последователите му и до днес смятат, че само човек, който е дал много на другите и е изпълнил мисията си, може да си отиде в свещените дни след Коледа. Според поверия в скандинавските страни обаче тези, които умират в последните дни на годината са именно грешниците и те са обречени да платят за всичко лошо, което са сторили. В книгата “Коларят на смъртта” на Селма Лагерльоф - първата жена, спечелила Нобеловата награда за литература, е описано това поверие чрез тъмния разказ за последния мъртвец през годината, който през следващите дванайсет месеца се превръща в роб на смъртта.