Българинът е расист, това си го знаем. Но има два вида расизъм.

Единият е породен от дълбоката убеденост, че Инженерът те е направил по-качествен от другия. Вторият е рожба на комплекса за малоценност, че всъщност ти и твоите хора не сте стока.

Берлинското метро ясно показа, че българинът е расист от втората група. Тоест расист, който постоянно се тормози за себе си, затова хули другите и яростно се разграничава от тях. В нашия характер разграничаването, породено от собствената ни потиснатост, отива надалеч и надълбоко. Ние сме сред най-разграничаващите се хора. Затова по всички класации сме и най-нещастни. Не защото сме най-бедни, а защото постоянно страдаме от порива да се разграничим от някого.

Това ни кара постоянно да се сравняваме с румънците, с надеждата, че те ще са по-зле от нас. И когато усетим, че не са, страдаме дълбоко. Гражданите яростно се разграничават от селяните.

Софиянците от провинциалистите. Българите от циганите. Некомунистите от комунистите. Доносниците от недоносниците. Доносниците, които са служили на родината, от доносниците, които са доносничили за свое благо. Християните от мюсюлманите.

Истинските християни от неистинските християни. Съвсем истинските християни от не чак до там истинските християни. И главното нещо е да кажем " Не съм от тях". Никога обаче не сме склонни да поемем колективна вина. Един ритнал германка надолу по стълбите в метрото.

Не е наш, циганин е. Едни преименували насила милион души. Не сме ние, комунистите го направиха. Ама не тези, а онези комунисти.

Другите комунисти и всички безпартийни нямат нищо общо с тая работа. Някакви подписали договори за атомна централа. Мошеници, аз нямам нищо общо с тях. Други прибрали няколкостотин милиона за "Южен поток". Нямам нищо общо с тях.

Половината народ смята, че има случаи, в които е оправдано да изнасилиш жена. Паплач, аз съм от другата половина. 40% от децата на 15-годишна възраст са функционално неграмотни. Това са все циганчета, ние не сме от тях. И така, каквото и да стане, ние не сме от тях.

А всъщност да поемеш чужда вина, те прави човек. Да поемеш вина за нещо, което не си извършил, но си могъл някак да предотвратиш, е онова, което ни прави хора. Способността за състрадание е и способност да се чувстваш виновен за другия.

Тъжното е, че от дълбоко пропилото ни чувство за срам, не сме способни да изпитваме чувство на вина. Затова, да се разграничим от циганите и от всички други, дано ни олекне. Поне малко.