Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Загадките на първата европейска цивилизация Златните украшения са изключително прецизно изработени.

Немски учени изследват как хората по нашите земи създавали толкова фини златни украшения, предизвикателство дори за днешните ювелири

Както и при египетските пирамиди, и тук е мистерия как преди 6300 години са вдигали двутонни каменни блокове на 7 м височина

С тайна формула на глината изтегляли калиевия
хлорид от солта, за да не я вгорчава

Най-древната цивилизация в Европа, създадена преди повече от 8 хиляди години, крие точно толкова загадки, колкото и египетските пирамиди.
Една от тях е как с онези уж ограничени знания и предполагаемо примитивни технологии са създавани изключително фини златни предмети. Най-често пришивани
по дрехите като белег на престиж. 
Някои от тях са толкова сложни, че се оказват предизвикателство дори за съвременните ювелири.
Това лято археологът проф. Васил Николов и екипът му от Националния археологически институт и Историческия музей в Провадия откриха две подобни златни "украшения" в праисторическия град Провадия-Солницата. Смята се, че именно това
е бил центърът - “монетният двор", на тази невероятно напреднала първа европейска цивилизация.
"Сигурно е, че откритите през този сезон от моя екип дребни златни предмети са правени горе-долу по същото време със златото във Варненския некропол - казва професорът. - Едната апликация има аналог сред откритите там, но е по-голяма."
Всъщност бижуто е конично, прилича на китайска шапка, а от средата му отдолу излиза едно шипче.
“Става дума за една много сложна отливка, защото не трябва да се забравя, че в онази епоха не е имало техническа възможност за запояване - извършвали са цялостно отливане на предметите независимо от сложността на формата им - обяснява проф. Николов. - Това може да стане само с предварително направен модел на предмета, изработен от пчелен восък. След това внимателно са го "вграждали" в материал, подобен на огнеупорна глина."
За учените все още е истинска мистерия от какво трябва да се е състояла тя.
"Със сигурност е правена от изключително фини прахови частици, иначе има опасност да счупи финото восъчно изделие - прототип на златния предмет", споделя археологът.
"Златното "украшение" е било с дебелина един милиметър - така фино е изглеждал и прототипът, всяка по-груба частица в глината за калъпа би могла да го счупи - казва Николов. - Горещият разтопен метал се е изливал през дупчица в калъпа, "изпарявал" е восъчния модел и е запълвал оставената от него кухина.

Така се е получавало златното изделие. Изключително сложна технология за онова време", казва проф. Николов.
Загадката започва да се разплита още преди да изтече второто десетилетие от откриването на "златния" Варненски некропол. През 1988 г. по идея на проф. Ян Лихардус и проф. Александър Фол в Саарбрюкен, в тогавашната ФРГ,
е представена голяма праисторическа изложба от България.
Решено е да се използва възможността двама много добри специалисти от тамошния университет да направят изследвания на златните находки от Варненския некропол. Малко по-късно резултатите са подробно публикувани. Така става известно, че изследванията са дали много съществена информация, включително, че златните предмети от некропола са отливани и само са дооформяни чрез изковаване.
Заради огромния интерес към най-старото обработено злато в света през последните години е проведено ново изследване.
"Друг немски екип в общи линии преоткри това, което вече знаем за технологията на златните предмети", казва Николов.
За съжаление учените все още търсят къде са правени тези фини "украшения".
Смята се, че близо до Варненските езера е имало металургичен център, в който е работено с мед и злато. Професорът обаче е категоричен, че медта е идвала от древните мини край Стара Загора и северните склонове на Странджа.
Има допускания, че предците ни преди 6-7 хил. години са извличали злато и от медната руда. Възможно е да са открили жълтия метал и в златоносните пясъци на реките, вливащи се в Черно море.
"Вероятно от Източните Родопи и Сакар - все още не знаем", казва Николов.
Той е сигурен единствено, че центърът за обработка на златото е някъде около Варна.
"Причината за това изпреварващо технологично развитие в района на Варненските езера е наличието и високата степен на полезна експлоатация на Мировското солно находище край Провадия, където в средата на VI хилядолетие преди Христа възниква най-старият в Европа солодобивен център", убеден е професорът.
Селището на производителите на сол съществува и се развива почти до края на V хилядолетие преди Христа.
"Почти през целия този период, но особено през последните пет столетия от живота си селището е превърнато в трудно превземаема каменна крепост", казва Николов.
Втората голяма загадка на тази първа цивилизация е
как са издигнати каменните крепостни стени, които са достигали 6-7 метра височина. В някои етапи те са строени с камъни, които тежат между 1 и 2 тона.
Археолозите разкриват три праисторически укрепителни системи, изградени в три последователни периода - всяка следваща се появява след разрушаването на предходната в резултат на силно земетресение.
Всъщност третата е най-мистериозна и най-сложна като конструкция. Изградена е около 4300 години преди Христа.
"Първо, за да бъде укрепен склонът на натрупалата се през столетията селищна могила с височина около 7 м и диаметър над 100 м, е облицован с кожух от набити в него камъни. Той е трябвало е да носи тежестта на вдигната по периферията на могилата стена от огромни камъни - казва професорът. - Все още нямаме ясна представа как са довлачени тези огромни канари на височина 7 м и после с тях е строена крепостна стена."
За предходните две крепостни стени професорът има сигурни предположения.
"Ако при тяхното построяване 3-4-ма души могат да се справят с вдигането на камъните, които не са толкова големи, за третата ни предстои да разгадаем каква
технология са използвали", казва той.
Същата мистерия цари и около египетските пирамиди, които са доста по-късни - поне с 2 хиляди години. Учените и до днес спорят как са вдигани огромните камъни и там. От тази гледна точка постиженията на нашата цивилизация, която е много по-древна, ще се окажат не по-малко впечатляващи.

Какви били отбранителните съоръжения, четете в хартиеното издание.