Не смея да мисля какъв щях да съм, ако баба не бе продала шевната си машина, казва маестрото.Концертмайсторът дарява всички приходи от албума си “Танго” на пострадалите в Хитрино. Аз съм вечно търсещият красивото и перфектното, споделя музикантът.

"Може да се каже, че номинацията за "Грами" е желаният коледен подарък! За мен заедно с "Концертгебау оркестър" това е нещо, което е само потвърждение, че когато се стремиш към все по-перфектното и вдъхновено изпълнение, в един момент целия свят забелязва това."

Това споделя пред "168 часа" маестрото Веско Ешкенази за един от най-големите успехи в кариерата си. С цигулка на почти три века в ръцете си и усърдна работа Веско влиза в оспорваната битка за малкото, но ценно грамофонче. Заедно със Соня Йончева те станаха вторите българи, номинирани за "Грами".

Първото ни подобно постижение е заслуга на оперната певица Александрина Пендачанска, която се съревновава за отличието цели три пъти.

"Смятам, че конкуренцията е силна, всеки един от оркестрите е на много високо ниво."

Най-голямото отличие за маестрото не е близостта до грамито, а признанието за Оркестър N1 в света за неговия Концертгебау оркестър и положения от него труд.

Едва 4-годишен Ешкенази поема в ръце своя най-верен спътник в живота - цигулката. “Бъдещето ми бе решено от съвсем рано. В моето семейство всички са музиканти. Някак логично беше и аз да уча музика от малък", казва той.

Баща му е първи кларнетист в Софийската филхармония, а майка му виолистка, но усехът си виртуозът дължи на баба Виолета. Привързаността към класическата музика в семейство Ешкенази започва с любовта на Виолета към нея. Тя продава своята ценна шевна машина, за да купи цигулка, а след това кара малкия Веско да свири по няколко часа на ден. На въпроса какво щеше да стане, ако баба му не беше продала шевната машина, Веско категорично отговаря:

“Не смея да помисля... всичко дължа на нея”

Въпреки тежките амбиции, които баба Виолета е имала за него, Веско все пак успява да съчетае свиренето на цигулка с това да бъде дете. Играе с другите деца, рита футбол. На 11 г. става концертмайстор, започва да пътува и така пропуска своето тийнейджърство, което наваксва едва когато навършва 40 години.

"Най-любимият ми спомен от детството е играта с приятелите ми от сутрин до мрак през лятната ваканция, когато не трябваше да свиря всеки ден на цигулка."

Сега спътник в живота му е безценната "Гуарнери дел Джезу". Произведена през 1738 г. в Италия, тя е конструирана две години преди майсторът Джузепе Гуарнери да сътвори тази на Паганини. Броят на свирещите "дел Джезу" е изключително малък. Експертите твърдят, че звукът на инструмента на Ешкенази е ненадминат.

Той го получава от анонимен дарител, след като печели мястото на концертмайстор в кралския "Концертгебау оркестър" в Амстердам през 1999 г.

Ешкенази признава, че първоначално му е било трудно да свикне с нея, но сега тя е част от него. Носи винаги по няколко калъфа, за да не се знае в кой е любимото му бижу.

"Инструментът, на който свиря, е наистина от най-висока класа. Винаги съм бил благодарен за това, че съдбата ме срещна с него и сме едно на сцената."

С множество отличия в ръцете, Ешкенази не е съгласен с максимата, че за да успееш, са ти нужни "1% талант и 99% работа". За него, ако нямаш много талант, няма и върху какво да се работи. De Telegraaf го нарича "брилянтен цигулар", а на него не му е лесно да определи себе си:

"Трудно ми е да се формулирам. Може би съм вечнотърсещият красивото и перфектното артист” Не му липсват и фенове: "Често получавам подаръци от почитатели. От целия свят. Много харесвам вниманието, с което се отнасят към мен в Япония. Прекрасен и изискан вкус имат."

Съчетаването на модерна с класическа музика не е ново за маестрото и неговия оркестър:

"С "Концертгебау оркестър" правим това често, и то доста успешно. Свирили сме даже заедно с Армин ван Бюрен! Всичко е възможно, стига да е направено с душа и майсторство."

Ешкенази се качва на една сцена с петкратния световен номер едно DJ в деня на коронясването на холандския принц Вилем-Алекзандър през 2013 г., след като майка му Беатрикс Нидерландска абдикира от престола.

Кралят на Холандия, съпругата му Максима и трите им деца се качват на сцената, за да поздравят публиката и Армин ван Бюрен. Докато свири,

Веско е изненадан в гръб от кралските особи, които ръкомахайки, привличат вниманието му и протягат ръка за здрависване пред погледите на близо 25 000 хиляди души. Определя случката като "неочаквана" за него.

Какво сподели маестрото за разликите между България и Холандия и какво си пожела за предстоящата  година, четете в хартиеното издание на "168 часа".