Кръвта била купена от Австрия и Бразилия, твърди пред “168 часа” бившият шеф на НРС Кирчо Киров

Заболявания като хепатит С и СПИН са с дълъг инкубационен период. Тоест човек може да дари кръв, но ако това стане в началния период, изследването ще покаже, че той е абсолютно здрав.

"По времето, когато работех активно, се правеха няколко контроли на дарената кръв - веднъж, когато се взема, втори - когато се поставя в банката за консервиране, необходим е и трети, последващ контрол - преди самото кръвопреливане", смята проф. Връбка Орбецова. Според нея липсата на подобни правила най-вероятно са в основата на заразяването на над 400 деца в Либия със СПИН.

Бившият шеф на Националната разузнавателна служба Кирчо Киров заяви пред "168 часа", че по техни данни кръвта е била купена от Австрия и Бразилия.

Той също не изключва варианта там тя да е била проверена.

На въпрос възможно ли е тя да се окаже заразена в Либия заради дългия инкубационен период, в който хепатитът и СПИН-ът са невидими за лаборантите, Киров каза:

“Това бе една от хипотезите, другата бе лошите условия в болниците в Бенгази”. 

"При нас постъпиха данни, че може да става дума за заразена кръв и липса на добра хигиена", уточни той.

Разузнавателната служба не успяла да задълбочи разследването си.

"Произходът на кръвта мина през нас като информация - каза Киров. - Не мога да си спомня детайли, но не успяхме да установим от кои болници е дошла."

"Ясно е, че нашите сестри не са могли да контролират приготвянето на плазма и кръв, но е било задължително да има контрол непосредствено преди самото кръвопреливане

категорична е проф. Орбецова. - Особено за заболявания с дълъг инкубационен период като СПИН и хепатит С."

Според нея са необходими спешни промени в закона и наредбите, за да има стриктен контрол.

"Щом е допуснато заразяване чрез кръвопреливане с малария, значи има пропуски, които незабавно трябва да се отстранят", смята тя.

Според нея не трябва да се разчита само на добронамереността на дарителите, попълващи декларации със заболяванията си, какъвто е случаят със студента от Камерун. Той съвестно е написал, че е боледувал от малария. Причината е, че може да има и такива, които не са така добронамерени.

"Когато и системата не може чрез надеждни контроли да установи проблема, тогава има опасност от епидемии като тази в Бенгази", смята проф. Орбецова.

"Процесът срещу сестрите ни бе фалшив, но се базираше на злонамерено действие

или малшанс с инкубационния период - една крайна несправедливост, но в този свят на невероятни противоборства не може да се изключи злият умисъл" смята Орбецова. Затова никой не трябва да разчита само на добрата воля на дарителите.

"Не може вечно да сме под диктата на спешността - казва тя. - Ясно е, че при всички случаи кръвопреливането е животоспасяващо, че трябва да се бърза, но паралелно с това може да се създаде организация, за да се работи с добре проверена кръв."

Което е въпрос на достатъчно средства, техника и персонал.

Ще има ли достатъчно контролни изследвания, за да няма повторения на случая "Бенгази"?

"По този въпрос говорете с шефа на Националния център за трансфузионна хематология Никола Андреев, той бе в работната група - това е въпрос към специалистите, препоръча шефката на парламентарната здравна комисия Даниела Дариткова.

На въпрос дали се проверява кръвта повторно, за да няма опасения от инкубационния период, от Министерството на здравеопазването не отговориха. Нямаше отговори и от Националния център по трансфузионна хематология.