Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

50% от българите не бива да пият прясно мляко

Над 70% от населението на Земята страдат от т.нар. лактозна непоносимост, алармират американски учени. Изследването им, публикувано в American journal of human genetics, показва разпространението на проблема по страни и доказва, че той засяга най-силно населението на Азия и Африка и най-слабо - на Европа и Северна Америка. Американските учени установяват, че над 70% от населението на Земята страдат от проблема, като около 90% са от азиатските страни, 80% - от африканските, 60% - от тези в Южна Америка, 40-50% - в Южна Европа, под 40% - в Северна Америка и Русия, и дори под 10% - в Северна Европа. Според изследването нашата страна попада в една група с Гърция, Италия, Южна Франция, Испания, Португалия, в които средният процент от жителите, страдащи от лактозна непоносимост, е 50.

Проблемът всъщност се изразява в недостига на ензима лактаза, който е отговорен за разграждането на лактозата. При някои хора той липсва още при раждането, а при други производството му намалява с течение на годините. Затова при много от страдащите непоносимостта се появява в зряла възраст. Всъщност при населението над 50-60 години процентът на пациентите с лактозна непоносимост рязко се увеличава. Когато ензимът е в недостатъчно количество лактозата не се разгражда правилно, а достига до дебелото черво, където под действието на чревните бактерии предизвиква образуването на водород и водороден диоксид, които провокират реакции като издуване на стомаха, газове, позиви за повръщане, диария.

Според специалисти най-високо е производството на ензима през първите години на бебето, когато то неизменно приема млечни продукти. Но след навършване на 2-3 години е заложен естествен спад на лактаза. Затова новите тенденции в храненето се противопоставят на налаганите с години навици на децата и подрастващите да се дава всекидневно прясно мляко. Според диетолози тази практика може дори да се окаже порочна и винаги е за предпочитане да се залага на млечни продукти като зряло сирене или кисело мляко. Евелин Ейер от научния център към Националния музей по естествена история в Париж подчертава, че лактозната непоносимост е свързана с еволюцията и процентите на разпространението на проблема зависят от установената консумация на млечни продукти и съответно липсата на такава в определени области от стотици години назад.

Именно с факта, че в Северна Европа винаги са се приемали повече млечни продукти, се обяснява, че днес населението в тези области е много по-толерантно към лактозата. В страни като Англия, Ирландия, Швеция, Норвегия, Финландия, Германия, Швейцария и Северна Франция процентът на засегнатите от лактозна непоносимост е дори под 10. Д-р Ейер го обяснява с ензима лактаза, чието производство е еволюирало през годините и е високо при населението на области, където млечните продукти са били и все още са основна част от прехраната. Според изследователката стандартно в зряла възраст човек би трябвало да понася без проблем до 7 г лактоза дневно. При някои хора дори прием под тази норма провокира проблеми. Завишената консумация на млечни продукти обаче може да отключи нетърпимост дори при тези, които по принцип са толерантни към млякото. Учените уточняват, че непоносимостта може да бъде вродена, като тогава тя се проявява още в първите дни след раждането или може да се стигне до нея с течение на годините, което е свързано с естественото намаляване на производството на ензима лактаза. Най-често процесът се развива бавно и понякога са нужни години на засегнатия да си даде сметка, че има непоносимост към млякото. Съществува обаче и вариант тя да се предизвика вследствие на прекомерна консумация на млечни продукти, на стомашни инфекции и дори на продължителен прием на антибиотици. Екип от университета "Клод Бернар" в Лион изследва съдържанието на лактоза в различни млечни продукти и заключава, че в 100 г прясно мляко тя е 6-7 г, в 100 г кисело мляко – 5 г, в сметана за готвене – 3 г, в масло – 0,4 г, във ферментирало сирене – под 0,1 г. 

Специалистите установяват, че именно консумацията на зрели сирена и кисело мляко предизвиква най-малко проблеми. Причината е, че количеството на лактоза е минимално в зрялото сирене, а живите бактерии в киселото мляко помагат за усвояването й. Лактозата се съдържа и в множество сладкарски изделия, супи, дресинги за салати, както и в пакетирани храни като бисквити, зърнени закуски, продукти със сухо мляко, пюре на прах, сладоледи. А също така е съставка и в лекарствени препарати като например така модерната коластра на капсули за подсилване на имунитета или в някои лаксативи. Проблемът се установява първоначално от самия човек, който често около половин час след консумация на млечни продукти започва да страда от газове, диария или стомашни болки. За пълна сигурност обаче се препоръчва да се направи специален тест за нетолерантност от гастроентеролог. Въпреки това лечението не бива да се изразява в пълно премахване на млечните продукти от диетата, защото това би довело до недостиг на белтъчини, калций, витамин D. Затова най-добрият вариант е създаване на режим с минимален прием на продукти с лактоза – предимно кисело мляко и зряло сирене - и замяна на рисковите продукти с алтернативни варианти без лактоза.

С кои продукти може да се замени прясното мляко, четете в хартиеното издание на "168 часа".