Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

На 15 напуска училище, днес ръководи 55 хиляди служители

Бизнесменът с лично състояние от 5,1 милиарда днес като тийнейджър дори не успява да покрие стандартните тестове за интелигентност и напуска училище още на 15 години. И въпреки че е диагностициран с дислексия и някои от учителите му предричат провал в живота, той успява да създаде уникална империя.

Това, което отличава Брансън в бизнеса, е непрекъснатото му желание да прави нещо ново, да се заема с все по-нестандартни и различни един от друг проекти. Всъщност конгломератът Virgin Group обхваща около 400 различни компании, сред които има звукозаписна, верига музикални магазини, авиокомпания, мобилен оператор, издател на видеоигри, радиостанции и дори компания, предлагаща космически пътешествия. Бизнесменът споделя на научна конференция, част от платформата TED, каква е тайната на тази "шизофреничност" в бизнеса: "Още на съвсем ранна възраст осъзнах, че можеш ли да управляваш една компания, значи ще се справиш с всяка. Стига да намериш подходящите хора, да съумееш да ги вдъхновиш да работят за твоите идеи и да ги насърчиш да дадат най-доброто от себе си. Това, което винаги ме е водило и най-вероятно ми е помагало много в бизнеса, е фактът, че съм изключително любознателен и обожавам да уча нови неща. Всеки нов бизнес е нов извор на знания за мен. Целият живот е един дълъг процес на обучение."

Всъщност в училище Ричард не се справя никак добре. По-късно е диагностициран с дислексия и самият той признава, че не може да покрие стандартните тестове за интелигентност. Напуска училище, когато е на 15, с мотива, че просто не му е интересно. "И до днес съм така - признава той. - Ако нещо не ми е интересно, просто го зарязвам. Животът е прекалено кратък да си губим времето със скучни занимания." Въпреки че не се справя добре с уроците, той пак успява да е лидер в училище - капитан е на отбора по крикет и по футбол, освен това е уважаван от съучениците си заради славата си на бунтар. Брансън разказва, че всъщност най-важният пример за живота получава не от учителите, а от майка си, която е доста строга и има нестандартни методи на възпитание - поне според сегашните стандарти. Ричард разказва: "Тя искаше да ни научи още от малки да се справяме сами. Заставяше ни да правим неща, заради които сега сигурно биха я арестували, като например да ни свали от колата и да ни остави сами да намерим пътя до дома на баба ни. Насърчаваше ни всеки ден да спортуваме, да се разхождаме с часове, да караме колелета и напълно ни беше забранила да си губим времето в гледане на телевизия."

По-късно ходовете му в бизнеса невинаги изглеждат сигурни и логични. През 1992 г., когато той решава да продаде изключително успешната звукозаписна компания Virgin records, за да инвестира в новото си начинание - авиокомпанията Virgin Atlantic, всичките му съветници и инвестиционни партньори го обявяват за напълно луд. Пред Крис Андерсън на научната конференция TED Брансън обяснява: "Според мен границата между успеха и провала е много тънка. А започнеш ли нов бизнес без финансова сигурност, има огромен риск да се окажеш от грешната страна на тази граница. Ако исках авиокомпанията да просъществува, трябваше да подсигуря огромни вложения. Затова, за да запазя работата на хората в авиокомпанията, както и на тези в звукозаписната компания, трябваше да взема трудното решение да продам семейното съкровище. Години по-късно за всички бе видно, че това е тъжен, но всъщност правилният ход."

Негова запазена марка е именно логото Virgin, което използва почти за всичките си проекти. Брансън пояснява, че в повечето случаи марката носи със себе си своята слава, както и очаквания, но невинаги е успешна. Пример за това е линията сватбени облекла, която се проваля под името Virgin Brides (буквално "девствени булки"). Ричард обяснява с усмивка: "Не можахме да намерим достатъчно клиентки. Както трудно щяхме да намерим купувачи и за нашата линия презервативи (Mates), ако ги бяхме нарекли Virgin." Голямо предимство в бизнеса му дава и фактът, че не се превъзнася. Когато се впуска в нови начинания, винаги се консултира със специалисти и обожава да попива от чуждия опит. Признава, че обича да си говори дори с най-обикновени хора в неформална обстановка, защото именно така понякога получава най-добрите съвети - както за работата си, така и за живота.

Брансън не крие и слабостите си и дори тях превръща в извор на страхотни шеги. Пред Крис Андерсън той с усмивка пояснява: "Ние, хората с дислексия, често попадаме в доста странни ситуации. Аз например управлявам най-голямата група от частни компании в Европа, но дълги години така и не можех да разбера каква е разликата между нето и бруто. Един ден най-накрая някой ми каза след заседание: "Виж, Ричард, ще ти го обясня така. Представи си, че имаш една рибарска мрежа. Повечето от улова вече е изяден, но това, което е останало в нея, е твоята печалба." Така най-накрая разбрах каква е разликата." Милионерът е застъпник на теорията за "капиталистическа филантропия". Той я обяснява така: "Капитализмът е система, която се доказа като работеща. Алтернативата му - комунизмът, не сработи. Но проблемът на капитализма е, че огромно богатство се съсредоточава в ръцете на малко хора, затова си мисля, че то трябва да е съпроводено и с огромна отговорност. Затова вярвам, че е важно хората, които са в облагодетелствана позиция, вместо да се борят за все по-големи яхти и все по-големи коли, да използват парите за създаване на нови работни места или за борба с проблемите по света."

Брансън определя успеха си като продукт най-вече на това, че се занимава единствено с неща, които го правят щастлив, на факта, че не се страхува да рискува, както и на вечното си желание да прави добро. И не пропуска да се пошегува: "Една от положителните страни на дългогодишната ми кариера като предприемач е, че никога не съм имал лош шеф - всъщност, никога не съм имал каквито и да било шефове!"

Какви са съветите му за бизнеса и живота четете тук.