Ако в България се появеше смислен ляв либерален политически проект, бих гласувал за него, макар и със свито сърце. България има нужда от необременена модерна лява партия.

БСП е всичко друго, но не и това. Хора като Димчо Михайлевски, бог да го прости, но и не само той, даваха в един момент надежда, че БСП може да се измъкне от злото на миналото си, но това не се случи, напротив.

Да започнеш обновяването на партията си с поклонение пред паметника на Тодор Живков е отвъд отвратителното. Не става дума за историческа обвързаност, лична история или бивша партийна принадлежност, все простими неща, а за недопустима и цинична демонстрация на обвързаност с диктатор, който не можа да се научи дори правилно да произнася думата социализъм и който остави на България генна деформация на дълбока неграмотност на управлението и наниз от тежки грехове - от лагерите, през опита да подари страната си (!) до насилственото преименуване на хората.

Второ, принципно съм против военен да бъде върховен главнокомандващ. Дълбоко против (и не, тук не става въпрос за Де Гол или Айзенхауер). Трето, мога да приема, и да споря с позиция против санкциите срещу Русия, но не и безотговорното "ами руското знаме се вее, значи си е тяхно".

Това е заявление на патриотичен агент на чужда държава, който ще бута страната към опасна бездна.

Четвърто, заиграването с православието и вероучението, по начин, който би обслужил единствено духовната корупция, е дълбоко лицемерно, опасно и за мен е напълно неприемливо.

Пето, човек, който не може да даде цивилизован (пък макар и твърд) отговор за бежанците и се държи като легитимирана версия на Динко от Ямбол няма място начело на една съвременна европейска държава.

Шесто, натовски генерал, който не разбира смисъла на НАТО е напълно неприемлив за главнокомандващ или какъвто и да било политик с отговорност за сигурността на страната. Ако само се прави, че не разбира - това е много по-лошо.

Разбирам напълно желанието на много хора да отстранят това правителство, но правителството е добре да бъде отстранено в битка с убедителен десен (предпочитан за мен) или ляв проект. Нито едното, нито другото е налице. Нито пък е налице зачатък на нова позитивна тенденция в политиката, зелена или друга. Затова моралният избор на втория тур на президентските избори е да гласувам против.

Против всичко това и против риска страната да бъде оглавена от човек без политически опит, напълно непознат като политическо лице, човека от клипа със самолета, човек, чийто първи политически сигнали са опасни и който е непредвидим и зависим от партия, която се е обърнала със светъл поглед към най-тъмното минало на България.

Дали ще гласувате със стиснати носове или със стиснати зъби, дали ще гласувате със стиснати юмруци или пък ще псувате наум или на глас докато гласувате, нормалният, човешки избор е изборът срещу. След това може да изливаме гнева си срещу левите или срещу десните, или пък гнева върху самите себе си, за това, че с нещо и ние допринесохме за вулгарната славитрифоновизация и и носталгичната тодорживковизацията на българската политика. Но това после.