На 3 ноември 2003 г. бившият премиер Иван Костов и съпругата му Елена измениха рязко на стила си и гласуваха в училището в центъра на Драгалевци по тъмно - чак в 18 часа вечерта.

Обикновено те заставаха пред урните в ранна утрин - веднага щом Елена полееше теменугите на двора, а Иван си поприказваше насаме с тях.

Този път обаче Костови гласуваха с отвращение. За Стефан Софиянски. Но не толкова, защото в предишните му два мандата почти всички апетитни фирми и далавери в столицата се оказаха в ръцете на мутрите, а защото борещият се за трети мандат кмет напусна синия съюз и се въртеше вече около царя и червените генерали.

Отвращението, така да се каже, беше повече лично и бизнес, отколкото идейно.

Така на 3 ноември 2003 г., след като вече се бе прочул със стабилизацията на икономиката след Виденовата зима, но и с разграбването на държавата чрез приватизация през РМД, Иван Костов вкара в обращение и "гласуването с отвращение".

До момента тази терминология бе новост за младата ни демокрация. Нямаше място за погнуса и принуда, страстите бяха горещи, а избирателната активност висока. Обществото бе полярно разделено и гласуваше яростно за своите - и на парламентарни, и на местни и на президентски избори.

Резултатите от вота се определяха от т. нар. периферни гласове. А те се активираха и извъртаха на 180 градуса в зависимост от това кое правителството вече бе успяло да се провали - ама яко!

И тогава избирателите търсеха веднага спасение в противоположната алтернатива, която обещаваше всичко. Така се редуваха - СДС, БСП, служебно правителство, БСП, служебно правителство, СДС... От време на време Цар за престиж, а ДПС постоянно - за баланс.

Горе-долу по онова време, когато Костов откри "гласуването с отвращение", по-обикновените хора започваха да разгадават какво всъщност се крие зад политическия термин "баланс" в българския му вариант - икономически групировки, които завземаха бизнеса с всяка смяна на политическата власт, като изместваха старите структури.

В повечето случаи обаче в разпределянето на "обществените блага" политиката бе само инструмент. Също като службите в МВР. Колкото по-специални, толкова по-активни - да пазят своите и да мачкат предишните.

Така в годините с всяко следващо правителство се сдобивахме с нови групировки и кръгове: "Мултигруп", "Възраждане", "Орион", "Олимп", "Агнешки главички", "Приятели на юпитата", "Момчета с червени прашки", "Котараци"...

Естествено, постоянно актуални бяха и обикновените олигарси и няколко необикновени бизнесмени, които успяваха да "работят" с всички партии.

По тази стройна схема постепенно бизнесът силно измести политиката, за да дълбае още и още все по-дълбоката пропаст между избирателите и все по-случайните хора, които запълваха седалките в пленарната зала в Народното събрание. Може да се каже, че точно след 2003 г. започна якото гласуване с отвращение и избирателната активност леко спихна.

Днес, 13 години по-късно, разделението между политици и избиратели в България наближава в метри дълбочината на Марианската падина*. Показват го и резултатите от референдума. Те не са толкова знак, че хората искат мажоритарни избори (огромна част от отбелязалите тази опция в бюлетината не знаят за какво точно става въпрос), колкото че избирателите отхвърлят категорично наложената им от политиците схема.

Изборите за президент налагат и още един важен извод, който партийците все още не забелязват, опиянени от удобното за всеки един от тях обяснение за неочакваното преподреждане на гласовете при първия тур.

Изненадващите за тях и за социолозите преливания на гласове не се дължат на някакви техни успехи и постижения, а на един основен фактор - хората вече не желаят да гласуват с отвращение.

И това ще се види ясно от резултатите от балотажа...

* Марианската падина е най-дълбокото място в земната кора. Намира се в Тихия океан на 10 911 м под морското равнище. Повече от най-високия връх Еверест - 8848 м.