Всяка година на петнадесети октомври обществеността има повод да си спомни за хората лишени от зрение, за хората с увредено зрение, за хората с нарушено зрение, за незрящите, за хората със специални нужди. И кой знае защо, много се страхува да каже „слепите”. А Съюзът е на слепите. По диагноза имаме практическа частична или пълна слепота.
И това да беше, човек да махне с ръка и да се усмихне снизходително. Май че на слепите ще им е все едно как наричат физическия им дефицит, ако нещата около тях си бяха на място. Но те са бездарно разместени и лошото е, че вече започнахме да свикваме.
От къде да започна, при това ще го направя в телеграфен стил, за да не отегчавам никого?!
1. Образованието на децата със зрителни проблеми е в окаяно състояние. Някой реши да срине специализираните, подчертавам - специализираните, не специалните, училища. Развя знамето на интеграцията, този кух и значещ всичко друго, само не и достойно съществуване, термин. И какво се получи? Абсолютна неграмотност на слепите ученици, тотална немобилност и нарушено съществуване на тези деца. Не гледайте отчетите, не слушайте красивите фрази! Вижте ги как пишат, вижте могат ли да четат на брайл, вижте дали могат да се придвижват сами дори и на 50 метра от вкъщи?!
2. Достъпната градска среда. Страх и ужас! А Софийска община има заместник-кмет с физически дефицит!! Има, но така и не се намери някой да сложи проблемите на слепите, както и на всички хора с физически дефицити, на експертно разглеждане. Играят си на някаква демокрация, събират се с някакви хора - слепи и други - и слушат капризите им. А всичко е много просто: някой само трябва да се нагърби да го направи. Само че как, след като дори самият заместник-кмет не знае начина, но е толкова честолюбива, че не смее да потърси експертно становище. Пък то не е и лесно! Съюзът на слепите изпоуволни де що има експерти в състава си. Остана им един председател, който никога не е направил и крачка сам, без придружител, никога не е прочел и една буква на брайл, но е цар да пише кухи наредби - не стига това, но се упражнява, твърде неумело, и в законотворчество.
В резултат на такива „чудесности” се появиха озвучени светофари, които нощно време изнервят спящите хора, а през деня са толкова намалени, че се чуват единствено сами за себе си. Във Варна, където уж имат някакъв омбудсман на слепите, или самопровъзгласил се като такъв, положението не е по-розово. За другите градове да не говорим!
3. Всички от двадесет години ни промиват с: „демокрация, та демокрация”. И както си реват, така изчезнаха предприятията за слепи, а в останалите да намери работа човек със зрителен проблем - е почти невъзможно, като това "почти" е твърде меко казано. А инак слепите си живеят сред останалите, пазаруват, ходят на театър и концерти, отглеждат нормалните си деца. И на никого не му хрумва да се запита, това интеграция ли е или не? Но когато решат да потърсят работа, някак съвсем естествено и непринудено не я получават. Ясно е защо, ясно е и как да стане иначе. Ясно е и това, че поне в близките години няма да стане.
Тъжно и нелепо е в началото на 21-ви век да си говорим за достъпна градска среда, за трудово законодателство за хората с увреждания, които, откакто не са инвалиди, прокопсаха невероятно. Нелепо е един човек със затруднено придвижване да не може да гласува от дома си. Нищо че от всички медии ни заливат с рекламни клипове как това може да стане - само опитайте и ще видите колко е лесно! Но колкото и да е нелепо, това е нашата действителност. И поради липса на друга, ще си живеем в нея.
Приятно пътуване! И нека всеки заспи с чиста съвест!

* Авторът е генерален директор в Braille Fm, а коментарът е от фейсбук