В един анализ за богатството и високия социален статус в скандинавските страни се казва, че една от причините за успеха им се крие в студения и мрачен климат.

През зимното полугодие жителите на Швеция, Норвегия, Финландия, Дания и Исландия се отдавали на работа, учене и курсове за самоусъвършенстване на закрито, за да им минат по-бързо депресиращите зимни 6 месеца.

По Средиземноморието пък напротив - горещото време карало хората да стоят повече навън, а по-активният социален живот им крадял силно от времето за учение и труд.

И действително, като сравним брутния вътрешен продукт на глава от населението, заплатите, пенсиите и социалните помощи в Италия и Испания срещу Дания и Швеция, виждаме колко прав е бил писателят и професор по естетика Богомил Райнов, когато през 1971 г. написва романа "Няма нищо по-хубаво от лошото време".

Тези метеорологични взаимовръзки обаче, оказва се, не важат по никакъв начин за нашите географски ширини и не повлияват никак върху работния статус на българския депутат. Ето, времето в началото на седмицата в страната ни рязко се влоши - температурите паднаха, тежки облаци натиснаха в мрак София, а от небето се изляха почти поройни дъждове и градушки.

Както сигурно веднага биха отбелязали шведите - идеално време за работа на закрито и за личностно самоусъвършенстване.

За българския парламент например това е една чудесна възможност да приеме най-накрая антикорупционния закон, чието действие всеки българин извън територията на властта и Народното събрание чака с огромно нетърпение.

Лошото време е шанс за народните ни избраници да приемат различни нови закони и да се явят на поправителен за множество други, които всеки ден от дълги години затормозяват правосъдието, социалния, стопанския и културния живот в страната със заложените в тях умишлено и от глупост несъвършенства.

В сряда обаче разбрахме, че българските депутати не чувстват абсолютно никаква нужда от личностно самоусъвършенстване. Те са застинали в измамно усещане за изпълнен дълг и явно действително са постигнали пълно съвършенство, например в наглостта си, защото вместо да се потопят в една ползотворна поправителна сесия, си гласуваха набързо едномесечна почивка до изборите.

И за да се убедите действително колко различни са те от колегите си в скандинавските страни, ще отбележа само, че решението за неочакваната ваканция в София бе прието в същия ден, в който исландската депутатка Унур Бра Конрадсдотир произнесе реч от трибуната на тяхното Народно събрание, докато кърмеше бебето си.

"Това е най-естественото нещо на света - веднага обясни Конрадсдотир, която за нищо на света не би се откъснала от задачите си. - Дъщеря ми изобщо не се притесни. Дори напротив – тя щеше да бъде по-разтревожена, ако бях спряла да я храня, за да мога да се изкажа.”

Докато Конрадсдотир абсолютно рутинирано нахрани бебето си и се изказа в най-стария парламент в света, нашият се разпусна за почивка до 9 ноември, която най-вероятно после ще бъде удължена с още една седмица до втория тур на изборите на 13 ноември.

И аз вече цяло денонощие съм силно разтревожен защо българските депутати не сляха директно изборното си ваканцуване с коледната почивка от 20 декември?

Може би от леко неудобство да го направят в същия момент, когато правителството обмисля забрана на сливането на празничните дни с почивни за цялото население, защото т.нар. дълги уикенди нанасяли щети на бизнеса?

Както и да е. Депутатите ни засега не бият по продължителност само ученическите ваканции, но и един месец извънредна почивка си е много яко, както би отбелязал всеки тийнейджър. Това са щети за данъкоплатците от 335 хиляди лева, без да броим щетите от неприетите закони и надбавките, които получават те към заплатите си за научни титли и прослужено време.

И ако към всички тези екстри добавим и цената от 20 стотинки на километър, която ще им платим да се правят, че работят с личния си транспорт в наш интерес по време на ваканцията, сигурно крайната сума ще надхвърли около половин милион лева.

Казано възможно най-просто - данъкоплатецът ще трябва да извади 500 хиляди лева от джоба си за неочакваното ваканцуване на институция, която се ползва с едва 8 процента обществено доверие.

Както и да го погледнем, има нещо много дълбоко мутренско в маниера, с който парламентът ни се разпусна. В тази безпардонност да покажеш, че можеш да правиш, каквото и когато си пожелаеш.

И първият ход, с който всеки един нормален човек може да им покаже, че това поведение и некомпетентност са неприемливи, е новото квадратче в изборните листи - "Не подкрепям никого".

Иначе депутатът никога няма да влезе в час...