Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Димчо Дебелянов умира в сражение. Приживе имал проблем с алкохола. Превеждал еротични романи

Вийон, Верлен, Бодлер, Рембо, Едгар По са от прокълнатите поети. Смъртта ги вика през целия им живот, за да обезсмърти тяхното творчество. От семейството на прокълнатите е и Димчо Дебелянов.

“Ние другарувахме и споделяхме с онзи Димча, който в късни полунощи из схлупените столични бордеи поливаше с вино горчилките, насъбрани в душата му, в тъмно безпаметство диреше утеха и забрава”, спомня си Чудомир.

Всички прокълнати поети са прекалявали с алкохола. От безпаричие Дебелянов пиел на гладно, обикновено в носталгичната кръчма “Копривщица”. “Димчо избухваше, ставаше съвсем друг, щом пийнеше, пламваше бързо и от нищо”, разказва писателят Георги Райчев.

Подобно състояние едва не погубва Дебелянов на една екскурзия до Атина. Насред Бяло море на кораба се развъртат шишета с шарени етикети. Към полунощ градусите възпламеняват политически спор. Тогава Райчев съзира, че някакъв националлиберал се мъчи да катурне поета през борда. Якият белетрист се спуска на помощ.

“Видях само как либералът се строполи, после изпращяха още няколко гърба и палубата опустя. Свалихме Димча. Той беше пиян - гледаше ме и се смееше”, документира спасителят.

През 1911 г. Дебелянов живее под наем на “Патриарх Евтимий” 1. Собственик на къщата е полковник Петър Петрунов, чиято най-голяма дъщеря е Елена. Тя впечатлява нежния лирик с матовото си умно лице, с черни като гарванови пера коси и тъмни дълбоки очи. Димчо я нарича Пина.

За да изкара някой лев, поетът превежда еротичния роман “Афродита” на френския писател Пиер Луис. Пина преписва черновите. Около полунощ на 9 юни Дебелянов и Константин Константинов се настигат по “Граф Игнатиев”. Двамата отиват до ъгъла, където сега е паметникът на Патриарх Евтимий. Горният етаж на къщата отсреща е ярко осветен, пътната врата е отворена.

Влизат, на стълбите ридае балдъзата на полковника. Качват се горе. Стражар стои пред една от стаите. “То беше спалня със спуснати транспаранти и един лек, остър мирис се носеше из въздуха - свидетелства Коста. - На едно легло, покрита със завивката си, лежеше Елена Петрунова със затворени очи и спокойно лице, досъщ като заспала, а на белия чаршаф от завивката, тъкмо над гърдите й, имаше мътночервено разлято петно.”

Офицерът е намерил текстовете на скандалната “Афродита” и е застрелял дъщеря си. После гръмнал и себе си.

“О, Мико, ужасни, непоносими часове изживях тогаз!”, изплаква Дебелянов пред сестра си. Поетът дълго не може да се опомни. След зловещата нощ се премества на ул. “Юрий Венелин”, където в тъмна мансарда довършва превода. Нервите му са така разстроени, че нощем се връзва за леглото. Да не би в кошмарите да скочи през прозореца!

Димчо Дебелянов минава през Школата за запасни офицери в “Княжево”. В началото на 1916 г. заминава доброволец на Южния фронт. Като командир на рота загива на 2 октомври край Демир Хисар. Същия ден е определен за отпуск, но началникът вади името му от списъка, за да вкара там свой роднина.

Това е прокобата на прокълнатите поети!