Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Обидите, които подпалват войни: Бесни сърби убиват Франц Фердинанд и провокират Първата световна. Унизено Мексико напада САЩ и губи Тексас и Калифорния

Бесни сърби убиват австрийския престолонаследник и провокират Първата световна.

Унизено Мексико напада САЩ и губи Тексас и Калифорния

Обидите към държавите често водят до война още от дълбока древност. Това показва справка на "168 часа".

Когато старият свят почти е бил завладян от персите, не какво да е, а обида е стояла в основата на битката при Термопилите.

Високомерни поради своето числено превъзходство, най-напред персите предлагат на своите противници да склонят глави без бой и да изпратят символично "вода и земя" в знак на покорство. Ала атиняните не се подчиняват и пращат вестоносците на Ксеркс I в дълбока яма. Персите са дълбоко засегнати, а битката става неизбежна. Така се дава начало на легендарния сблъсък между само 300 спартанци и огромната персийска армия, за която се носили легенди, че от маршируването й земята треперела. От тук нататък историята е ясна. Малобройните спартанци четири дни укрепват стените при тесния проход Термопили, а Ксеркс четири дни чака, докато търпението му не се изчерпва и изпраща 10-хилядна войска. Тя бива буквално унищожена. Следва втори опит с 20-хилядна войска, която също е избита до крак. Тогава Ксеркс отново се опитва да води преговори с водача на гърците и спартанците Леонид I. Отказът и тук е факт. С третия си опит императорът праща 50-хилядна войска, съставена само от най-опитните войници. Последва отново разгром. Персите са обезверени, името Термопили за тях е прокълнато. По-късно персите са брутално разгромени, а всичко това можеше да се избегне, ако не бяха обърнали внимание на обидата на Леонид I.

Най-ясният пример за конфликт, породен от обида е Френско-пруската война. В нейната основа стои една фалшифицирана телеграма, получена уж от крал Вилхем и разпространена от недоброжелателя Ото Фон Бисмарк. Той знае, че действията му ще доведат до политически конфликт и нарочно тласка събитията в тази посока. А това, което Бисмарк жадува най-много, всъщност е война. Предисторията на фалшифицираната телеграма е дълга. Накратко, Наполеон е недоволен, че Леополд иска да заеме испанския трон, и праща своя делегация в Прусия, за да подсигури свои съюзници, или по-точно, към крал Вилхелм е отправено искането да забрани на Леополд да се качи на трона, ако той отново му бъде предложен. Кралят е възмутен и отказва да даде подобно обещание. Следва втори опит за аудиенция, но тя е отказана. Така пратеникът изчаква Вилхелм на гарата, където искането за забрана на Леополд да се качи на трона е гарнирано и с предупреждение кралят никога повече да не накърнява достойнството на Франция така. Притиснат, Вилхелм обещава, че този разговор ще продължи в Париж и преди да се качи на влака, нарежда на съветника във външното министерство Фон Абекен да изложи събитията през деня в телеграма до Бисмарк.

Въпросната телеграма е и ябълката на раздора, защото по-късно Бисмарк премахва от телеграмата думите на краля, че иска разговорът да продължи в Берлин, и така излиза, че Вилхем се е предал изцяло и повече не иска да води преговори по този въпрос. Така фалшивото писмо гласи: „Френският посланик се обърна към Негово Величество в Емс с молба да му разреши да телеграфира в Париж, че Негово Величество се задължава сега и завинаги да не дава съгласие, ако хохенцолерите отново поставят своята кандидатура. Тогава Негово Величество отказа да приеме френския посланик и нареди да му предадат, че повече няма какво да му съобщи.” Във Франция мобилизацията започва светкавично след публикуването на телеграмата във вестниците, а Наполеон ІІІ напада Прусия шест дни по-късно, защитавайки унижената чест на родината си.

Едно от най-големите черни петна в световната история - Първата световна война, също започва с една от страните, обидена на друга. Фаталните куршуми, които политат от дулото на пистолета на босненския атентатор към престолонаследника на Австро-Унгария, се оказват фатални не само за него, но и за цялото земно кълбо.

Франц Фердинанд първо бива нападнат от група православни сърби, родени в Босна и гневни на Австро-унгарската империя за анексирането на Босна и Херцеговина. Те хвърлят бомба по колата му, но не успяват да го убият. Но, за тяхно щастие и световно нещастие, Гавраило Принцип бил наблизо и застрелял ерцхерцога и съпругата му. А това бил и перфектният повод Австро-Унгария да даде ултиматуми на Сърбия, която от своя страна решава да ги игнорира, подкрепяна от силната Русия. И така, един локален конфликт разпалва световен пожар.

Между САЩ и Мексико също съществува дълбок конфликт, породен от дипломатическа обида. Американците изпращат свой емисар, за да откупи територии от Мексико, но те не го приемат за легитимен представител и остават дълбоко засегнати. След като Америка присъединява към земите си щата Тексас, мексиканците не са особено доволни. Те отказват да го признаят като нов щат и обявяват намеренията си да си го върнат обратно. Започват спорове относно границите. За Мексико тънката ивица, деляща ги от противника, е Нуесес, а за САЩ - река Рио Гранде, която тече на 150 мили от границата на мексиканците. Поради липсата на консенсус тогавашният президент на Америка Джеймс Полк изпраща войска на Рио Гранде, за да обезпечи границата. Мексико от своя страна поставят ултиматум - американските войски да се преместят на Нуесес. Естествено, желанието им е игнорирано и мексиканците под командата на Мариано Ариста започват да се готвят за война. Започват седмици на престрелки, докато на 11 май 1864 г. конгресът на САЩ не излиза със съобщението: " “Мексико нахлу на наша територия, проливайки американска кръв, на американска земя”, а два дни по-късно американците първи обявяват война на Мексико. Нещо, което мексиканците игнорират, докато сами не обявяват война на САЩ 12 дни по-късно.

Победители са американците, които влизат в Мексико сити и успяват да го превземат. Край на войната слага договорът от Гуадалупе Идалго, подписан на 2 февруари 1848 г. Той дава на САЩ неоспорим контрол над спорния Тексас, а също така и над Калифорния, Невада, Юта и части от Колорадо, Аризона, Ню Мексико и Уайоминг. В замяна Мексико получава 627 млн. 500 хил. долара и връща обратно столицата си Мексико Сити.