Човек и добре да живее, попада в Пирогов. Тази сутрин, докато чаках пред кабинет 108 (Травматология), си дадох сметка, че това е първото ми пребиване в България.

Преди десет години при един инцидент в Либия счупих ръка, брадичка и малко зъби, а после опрасках и един глезен след езда на слонове в Лаос.

Сетих се и как точно преди 15 години по това време заминах на една авантюра в Афганистан, от която се върнах почти убеден, че безсмъртието е нещо, което ми принадлежи. И с цел да затвърдя това убеждение, отидох и на война в Ирак. Ако можех да върна времето назад, дали бих направил всичко това отново?

Разбира се, с някои уговорки обаче, включително и финансови. Явно остарявам, защото разликата между лудите млади мъже и само лудите такива, е, че едните смятат безсмъртието за даденост, а другите - че могат да си го купят с пари.

След като неотдавна една заблеяна девойка ме блъсна с колата си на пешеходна пътека, без да ми остави нито синина, нито телефонния си номер, взех нещата в свои ръце и със собствения си велосипед се натресох скоростно в първия ров, който видях. Или по-скоро не видях. Тъпа история, но вчера беше 15 септември, което ми напомня, че никога не е късно да се върнеш като първолак в училището на живота.

Букетът отива при д-р Станислав Милев от Втора травматологична клиника в "Пирогов" и целият екип на 108-и кабинет :)