Тази седмица Висшият съдебен съвет тихомълком пощипа по бузките скандалния окръжен прокурор Георги Качорев, целуна го на прощаване по челото и щедро го почерпи с 50 бона в банковата сметка.

А целият Благоевград напразно трепереше почти цял месец какво ли дисциплинарно наказание ще бъде наложено на един от най-работливите и способни магистрати в най-новата история на региона, но и на страната.

Висшият съдебен съвет обаче бе на мястото си - не допусна напрежението да ескалира в груба несправедливост и както обикновено показа, че е неуморен морален стожер, орган на контрола, справедливостта и възмездието за радост и спокойствие на българските данъкоплатци.

Качорев също си отдъхна от напрежението. Е, не че бе развил някакво сърдечно заболяване от притеснение... Той все пак отлично знаеше, че прокурорите в България не носят отговорност, ако с мързел, некадърност или заради подкуп си претупват работата.

Но след като в разгара на лятото главният прокурор предложи той да бъде дисциплинарно уволнен, имаше реален шанс да изпусне 20-те заплати накуп при пенсиониране. Защото Георги Качорев моментално подаде оставка, след като се разбра, че за 6 месеца не е свършил абсолютно нищичко съществено по делото за умишлено убийство срещу Емил Първанов-Ембака.

Ембака, ако някой е забравил, е местен бандит, доказал се в годините на прехода с арести и обвинения, с които би покрил повече квадратчета в Менделеевата таблица, отколкото членове в Наказателния кодекс.

Та миналото лято Ембака навлезе в строяща се и неоткрита отсечка от магистрала Струма, по която и кракът на Лиляна Павлова още не бе стъпвал, и преби жестоко с камък до смърт охранител, опитал да го спре. След това избяга, като се укрива няколко месеца от правосъдието.

Жертвата пък се оказа бивш служител на френския чуждестранен легион. Заговори се за легионери, които ще намерят Ембака преди полицията. Въобще вдигна се страшна патардия по случая в национален мащаб.

За всеки нормален прокурор тази афера бе възможност да блесне с умения, но и ясен знак, че на подобно дело настръхналото от липса на справедливост общество ще гледа с особен интерес.

За магистрата Георги Качорев, уви, нито първото, нито второто.

След като половин година не си мръдна пръста по разследването и не повдигна правилното обвинение срещу задържания, съдът пусна Ембака срещу подписка, защото бяха фатално пропуснати процесуалните срокове. За да го задържат в ареста, се наложи, както се е случвало и друг път в последния момент, Ембака да бъде обвинен в закана за убийство и за палеж.

Скандалът обаче стана причина за дисциплинарна проверка на Качорев, която излезе със силно смущаващи резултати. Оказа се, че прокурорът цели 8 години е бездействал и срещу мъж, обвинен в данъчна измама, с което му дал възможност да избяга от страната.

И когато все пак след усилия на още много служби - наши и чужди, както и изразходване на не малко средства, измамникът бил върнат обратно в страната, Качорев не му повдигнал обвинение повече от 4 месеца.

В продължение на почти година пък не предприел нищо по дело за причиняване на смърт по непредпазливост при катастрофа.

В обобщение можем да гадаем по три възможни причини за този стил на "работа" - прокурорът е или безотговорен лентяй, или пълен некадърник, или системно корумпиран.

В държавите с действащо правосъдие на магистрати като Качорев се търси отговорност - защото с провалите си той нанася щети на данъкоплатците. У нас обаче не само не го уволняват дисциплинарно, но и му дават 50 бона компенсация при пенсиониране. Причина за тази щедрост е и бездушието в прокурорската квота във Висшия съдебен съвет.

Качорев се уреди с бонуса в същата седмица, когато Министерският съвет в крайна сметка клекна на полицаите за 20-те заплати накуп при пенсиониране. А бившият вътрешен министър Цветан Цветанов разсъждава по този повод така: "Това е една възможност, когато един служител е дал всичко от себе си за държавата, да получи обезщетение, а не да премине веднага в другата позиция, да обслужва организирана престъпност и икономически или корпоративни интереси за сметка на държавните".

Примери като този с Качорев обаче ни карат да си задаваме въпроса - заслужават ли щедро обезщетение и тези, които всъщност през цялото време под пагон и на държавна заплата са си били на страната на организираната престъпност? Защото не е тайна за никого - такива има прекалено много.

По този повод се сетих как миналата седмица колега ми разказа, че полицаи го глобили за незначително прегрешение (гума на автомобила върху пътна маркировка при паркиране) и му казали с реваншистко задоволство да ми предаде пожеланието им само един месец да съм на техните заплати.

Аз обаче никога не съм казвал, че заплатите на полицаите са високи. Напротив - заявявал съм многократно, че са ниски и трябва да се увеличат.

Защото полицаите трябва да се чувстват комфортно и да работят със самочувствие за това, което получават в края на месеца, а не да лентяйстват в мизерия, докато си чакат 20-те заплати при пенсиониране.