Ердоган и Путин ще си дадат взаимни гаранции.

ЕС е икономически съюз с глобална политическа и икономическа роля, но има скромни въоръжени сили, които често европейците нямат и желание да използват. Това прави ЕС формален партньор на САЩ и не намалява товара върху американците за подържане на сигурност в света. Американската външна политика е насочена към укрепване на сътрудничеството в НАТО и към по-добро разпределение на военния товар между съюзниците. Това ще помогне Вашингтон да подържа глобалната сигурност.

Създадените след Втората световна война субекти за сигурност като значителни по численост въоръжени сили, система от бази в съюзнически страни и агенции за събиране на разузнавателна информация не са се променили забележимо. Изключение прави натрупаният ядрен арсенал, но той има сдържаща, а не възпираща роля – военните конфликти продължават.

Една от основните задачи на службите за сигурност в НАТО е да са гарант за вътрешната сигурност на страните-членки. Неизменна задача на ЦРУ и военното разузнаване на САЩ е да шпионират съюзниците и приятелите си, уверявайки ги, че това е в интерес на собствената им сигурност, а оттам и на сигурността на НАТО. Всеки опит за преврат или преврат в съюзническа страна носи риск да промени външнополитическата ориентация и блоковата (съюзната) обвързаност, застрашава сигурността на блока и глобалната сигурност. ЦРУ и службите за сигурност на страните в НАТО би трябвало да разкрият подготовката за всеки такъв опит.

Метежът в Турция поражда много въпроси. Отговор ще трябва да им даде държавният секретар Джон Кери при извънредното си посещение в Турция до края на август:

Дали САЩ са били предупредени за готвения преврат от организаторите, както е ставало при предните 3 преврата? ЦРУ разкрило ли е подготовката на преврата?

Ако Вашингтон е знаел, защо не е предупредил своя съюзник Ердоган? Ако САЩ не са разбрали за готвения преврат, защо не отзоват посланика си и резидентите на военното разузнаване и ЦРУ за скандалната им неспособност да оценят обстановката и да разкрият подготовката за преврат? Така е допусната опасност за сигурността не само на Турция, а и на блока като цяло.

Президентът Ердоган още през есента публично поиска обяснение с кого е Америка, упреквайки я, че не застава зад турските интереси в сирийската криза.

Свалянето на руския самолет се оказа нов тест за отношенията на Турция с НАТО. Самолетът бе свален след няколко предупреждения от турска страна към руснаците. Военните експерти отлично знаят, че Турция имаше основание да го свали, защото с подобни нахлувания във въздушното пространство се тества системата за противовъздушна отбрана не само на Турция, но и на НАТО.

Свалянето във всички случаи е съгласувано по каналите за оперативно взаимодействие и бойно управление с натовските щабове, но Турция не срещна безусловна подкрепа на извънредния съвет на НАТО след инцидента. С последвалото извинение пред Путин Ердоган унизи собствените си военновъздушни сили, унизи и себе си.

Турция като член на НАТО е гарант за сигурността на ЕС, а ЕС упорито отказва приемането й за член. От абсурдността на тази ситуация възниква въпросът - трябва ли Турция да дава военна сигурност, без да получи безусловно право да консумира икономическа сигурност?

Две седмици след метежа на 15-16 юли председателят на Съвета на началник-щабовете ген. Джоузеф Дънфорд долетя в Анкара за разговори с турския колега Хулуси Акар. В тях Турция обвърза екстрадирането на Фетхуллах Гюлен, лидер на ФЕТО (обявена в Турция за терористична организация), с американската база в Инджирлик.

Ясно какво е посланието: Ако САЩ държат на Гюлен, Турция ще ревизира отношението си към американското присъствие и базата. Ердоган прекрасно знае, че това е въпрос на политическите отношения със САЩ, а не на военни – точно в това се състои посланието му към Вашингтон: ще пострадат военните отношения поради липса на политическо доверие! Ако САЩ не екстрадират Гюлен от Пенсилвания, за да бъде съден със своите съмишленици в Турция по турския закон за престъпления против вътрешната сигурност на държавата и опит за преврат на процеса на 22-25 ноември, Анкара вероятно ще обвини решително САЩ, че открито подкрепят насилствената смяна на властта в Турция. Разривът между двете страни ще става все по-дълбок. Отражението му върху сигурността на САЩ и НАТО ще надмине ефекта на шпионската афера “Едуард Сноудън”.

Дали Турция ще преразгледа членството си в НАТО, зависи от преценката на Ердоган доколко е опасно за властта му тя да продължи да е съюзник на САЩ и да членува в НАТО (и да не бъде член на ЕС), и доколко не е опасно да развива по-тесни военнополитически и икономически отношения с враждебната към НАТО и наказана със санкции от ЕС Русия. А това зависи от отговорите, които Ердоган ще получи от Кери. Възможно е Турция да получи извинение от Кери, но е възможно то да не бъде прието поради изгубеното доверие.

Южният фланг на НАТО има проблеми не за първи път. Кипърската криза и напрежението между Турция и Гърция повече от 40 години тежат на съюзническите отношения. Точно когато НАТО се разширява на изток, когато в Атина с решение на парламента ще се строи джамия (!), се разраства проблем между Турция и НАТО.

Възниква въпросът не дали Турция може без НАТО и ЕС, а дали няма да бъде нарушен геополитическият силов и икономически баланс в света без Турция в НАТО?

Ще бъдат ли затруднени САЩ да изпълняват ролята си на глобален лидер при растящата конкуренция на Русия?

Договорената среща между Ердоган и Путин в рамките на Г 20 в началото на септември в Ханчжоу се провежда далеч по-рано в Санкт Петербург.

За конструктивната си позиция Москва вероятно ще иска от Турция гаранции за сигурност. Какви точно, ще стане ясно след срещата Кери-Ердоган.

Твърде възможно е взаимните гаранции за сигурност да се окажат геополитически капан за САЩ и НАТО. И за ЕС.

*Авторът е бивш зам.- шеф на военното разузнаване