Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Панкреатитът не прави рак, а киста

Премахва се с пункция.

Макар и малка, задстомашната жлеза е важен орган. И понеже е с много функции, възпаленията и туморите й са разнообразни и трудни за откриване.

Ракът на панкреаса обикновено е след 50-60-годишна възраст и е много злокачествен, обяснява проф. Никола Григоров, шеф на клиниката по вътрешни болести към Втора градска болница в София.

Трябва да се хване в ранен стадий, когато туморът още може да се изреже. Но този стадий не е дълъг и при него почти няма симптоми. Операцията е сложна и хирурзите, които могат да я извършват акуратно, са малко. Защото освен тумора се махат и веригите лимфни възли и съседни тъкани.

Статистиката е жестока - дори след операция по всички правила само 20-30% от болните са живи 1 г. след нея и само 5% след 5 г.

Когато туморът е в главата на жлезата (най-вдясно), има пожълтяване, защото той запушва отчасти или изцяло жлъчния канал. Тогава се правят ехография и компютърна томография. Ако е в тялото на жлезата, има упорита болка в кръста и тя не минава с обикновени лекарства. Ако е към опашката на панкреаса, където е инсулинарният апарат, се проявяват неясните симптоми на диабета.

Има ли жълтеница, болки към кръста и диабет, трябват прецизни образни изследвания за доказване или изключване на рак. Сложно е, тъй като няма биохимия, нито тестове за диагностика. Нужни са модерна апаратура и обучени специалисти, каквито у нас има, казва проф. Григоров.

Но панкреатитът не е предракова болест и не преминава в рак. Туморът започва с генни промени, мутация на защитни или сигнални гени и поява на онкоген. Той стимулира производството на ракови клетки. Сега медицината е наясно с голяма част от процеса карциногенеза. Има нови лекарства, които го забавят и потискат и така удължават живота на болния. Близката цел е ракът да стане хронична болест, а далечната е пълното излекуване.

В панкреаса има и кисти. Те са няколко вида: псевдокисти, вродени и придобити, злокачествени и доброкачествени. Според проф. Григоров най-чести са псевдокистите. След панкреатит с разпадане на жлезата организмът стопира процеса. Обвива разпадната течност с фиброзна тъкан и тя става като киста. Тя може да се възпали, да се спука и да почне нов панкреатит.

“Преди време кистите се третираха със сложни операции. После се мина на пункция и дренаж под ултразвуков контрол и това вече е рутинното лечение. С пункция се изсмуква съдържанието, промива се и се вкарва катетър при по-големите. Той се държи до пълното изсъхване. Това бе малка революция в лечението на кисти в панкреаса. Има рискове, защото е работа на тъмно, но без риск не може. Първата ми публикация във Франция бе точно за тези кисти. Метода въведох в ИСУЛ през 80-те г. малко след като се бе появил в световната практика”, разказва проф. Григоров.