Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Неизвестно нападение срещу Борис цар Борис III

Цар Борис обикновено не приема на аудиенции при себе си ни министри, ни чужденци, а редовно ги посещава със своя автомобил. Софиянци са свикнали да виждат всеки ден цар Борис III цивилен, седнал до шофьора си - било да обикаля из София, било на път за двореца "Врана", ей така - обикновено без охрана.

Неизвестно нападение над цар Борис III отпреди 85 години стана известно, след като 98-годишната баба Гана Михова от Долна Оряховица показа пред "168 часа" грижливо пазена снимка от погребението на брат си Иван Панайотов Михалев, който е бил шофьор на царя по онова време.
Иван Михалев е по-голям брат на баба Гана, който загива през април 1925 година. Сред жертвите от атентата в катедралата "Света Неделя" той не фигурира. Знае се, че е карал колата на царя при нападението над монарха при Арабаконак, но тогава няма убит шофьор, за което "168 часа" вече писа. По време на тези съдбовни събития Гана Михова е на 13 години. В наши дни снимката от погребението на нейния брат
разкри неочакван факт
Датата на кръста до ковчега изясни защо Иван Михалев не е нито сред убитите при атентата срещу цар Борис в прохода Арабаконак, нито сред жертвите след взривяването на "Св. Неделя".
Иван Михалев е бил убит на 7 април 1925 година. За произшествие с цар Борис на тази дата няма информация в историческите изследвания досега.
В публикация от 16 април в "168 часа" пише за противоречивите факти около нападението при Арабаконак, за недостатъчното внимание, което историците обръщат на това престъпление. Те го разглеждат като маловажен факт на фона на кървавото злодеяние в катедралата "Св. Неделя".
От откритата у бaба Гана снимка става ясно, че досега историците са приемали две различни нападения край Арабаконак като едно. Този факт вече обяснява защо има противоречия в отделните източници.
Георги Башикаров, известен функционер на БКП от ония години, пише в книгата си "Кискиновата чета", че анархисти, водени от войводата си Васил Икономов, попаднали на непредвидена среща с царя, на бърза ръка устройват засада, водят престрелка, при която падат убити шофьорът и ентомолога Делчо Илчев. Вече знаем, че в престрелката на 14 април няма убит шофьор. Вижда се и от своевременните публикации в пресата на следващия ден. По-късно Башикаров дава подробности във "Военноисторически сборник" - идеята на войводата анархист била царят да бъде отвлечен и да се иска от правителството срещу освобождаването на заложника да бъдат пуснати от затворите и полицейските участъци в страната анархисти.
Малко по-друга версия съобщава в спомените си, съхранявани в Централния архив на БКП под номер 675, лист 3, Никола Златарев от Копривщица. Според него имало един убит - адютантът, а в действителност и такъв не е убиван - убитите са ентомологът Делчо Илиев и ловецът Петър Котев, тъй като бил оказал съпротива. Златарев разказва още, че имало разговор между войводата и царя, в който се стигнало до споразумение царят да "смени правителството с покорство и обещание". Цар Борис дал обещание според Златарев, което после
не изпълнява
Едва ли Георги Башикаров и Никола Златарев биха се впускали в такива подробности, ако не са имали някакви основания. Всичко изясни снимката от погребението на царския шофьор, която баба Гана пази над 85 години.
Според нея брат є е любимец на царя. Той пристига в София часове след атентата в "Света Неделя". журналистът дава и любопитни детайли като: "Цар Борис обикновено не приемаше на аудиенции при себе си ни министри, ни чужденци, а редовно ги посещаваше със своя автомобил. Софиянци бяха свикнали да виждат всеки ден
Цар Борис III цивилен
седнал до шофьора си - било да обикаля из София, било на път за двореца "Врана", ей така: обикновено без охрана и сам с шофьора си."
Така е било и на фаталния 7 април 1925 година. Пътували към Орхание, днес Ботевград. Брадясалите, въоръжени до зъби разбойници на Васил Икономов изникнали изневиделица. Шофьорът Иван Михалев, който вероятно изпълнява ролята на охранител на царя, реагира по единствения възможен мъжки начин - посегнал е за оръжието си. Застрелян е на мига. Васил Икономов заявява на царя, че от този момент е заложник срещу освобождаването от затворите на всички задържани анархисти в страната, на което царят хладнокръвно отговаря, че не би се колебал да остане в ръцете на "юнаците", но в момента неговият верен служител се нуждае спешно от лекарска помощ. Ако е възможно, нека бъде освободен не като държавен глава, а като човек, който иска да спаси живота на ранения. Тогава Васил Икономов е отстъпил при обещание от царя да промени правителството и политиката.
Царят е освободен, сам добър шофьор, той е направил всичко възможно да спаси Иван Михалев, но той почива.

Да возиш Техни Величества
ПРЕДИ 85
години автомобилите в София едва ли са били повече от двеста. Шофьор да си, е авторитетна професия.
Иван Михалев от малък е напуснал родното си село Тодювци, Еленско, и е усвоил професията в столицата. Препоръчан е на цар Борис III от жената в центъра на снимката, която е непозната за баба Гана Михова. Досега иска да узнае коя е. Вероятно е била близка до двореца.
Иван Михалев е шофирал автомобила на цар Борис III и година по-рано, когато пак са само двамата с царя и попадат в засада, устроена от разбойника Дойно Белев, наричан българският Робин Худ. За него също е писано в "168 часа" в броевете през април 2006 година. Когато разбойниците извикали "Горе ръцете!", царят хладнокръвно слязъл от колата и поздравил със: "Здравейте, юнаци" обградилите го. Дойно Белев, герой от Балканската и Първата световна война, веднага познал младия офицер, когото видял на фронта. "Виноват, Ваше Величество - изпъва се по войнишки, - ние сме разбойници. Чакаме тук в засада да мине някой богат катилист, да го оберем и да раздадем парите на бедните." След което разбойниците се оттеглили.

Други терористични актове остават неизвестни
НАПАДЕНИЕТО
на 7 април не е единственият терористичен акт от онова време, останал неизвестен за обществеността.
Остава неотразен в пресата атентат срещу министър-председателя Александър Цанков. През януари 1925 година между Лъкатник и Церово е взривена огромна скала, която пада върху пътническия влак, в който трябвало да пътува премиерът. 14 вагона излизат извън релсите, един вагон пада в река Искър. Цанков обаче не пътувал в този, а в следващия влак.
На 14 януари във влак, идващ от Сърбия, избухва взрив, който разрушава моста при Сливница. Пак през януари неизвестни извършители устройват засада и застрелват началника на криминалния отдел към Обществена безопасност Недялко Стефанов. Тежко е ранен и висшият полицейски служител Кръстю Кръстев. В пресата не е написан нито ред за случилото се.

Следите от 7 април отдавна са били пред очите на всички

НЕ знаем причината, поради която царят не е искал да се даде гласност на инцидента на 7 април.
Но истината за този ден е била пред очите на всеки по-сериозен изследовател на събитията около атентата в катедралата. Нито един автор не е минал без спомените на видния общественик Петър Пешев, а той там откровено пише: "В обществото се мълвеше, че цар Борис имал и преди това подобно премеждие. Казват, че при едно друго пътуване автомобилът му бил спрян и ограден от шайка разбойници." Всички историци обаче отдават тия редове на историята със спирането на царя от войводата Дойно Белев. Изглежда, Петър Пешев е имал предвид случилото се на 7 април.


98-годишната Баба Гана Михова: Давам обич поравно на всички
"Да дадеш обич поравно на всички" - на тази мисъл е бил подчинен целият живот на 98-годишната баба Гана Михова от Долна Оряховица.
Още се движи с достолепие, не є личат годините, в добро здраве е, със силна памет и отличен дух.
Има двама сина, дъщеря, шест внука и седем правнука.
Израснала е в село Тодювци, Еленско, омъжила се за шест години по-малкия съсед. Той дълги години бил миньор в мина в Твърдица, а тя работила на вентилатора там. Животът не им поднесъл нищо на тепсия, но са успявали във всичко, с което са се захващали. "Трудности не признавам!" - казва и сега баба Гана. Живее си в своята къща, въпреки че децата є настояват да я вземат при себе си.