Бихте ли изяли любимия си кон?
Разводът на Стара Англия с Брюксел има дълбоки културни корени.
Брекзитът може да се обясни и като бунт на здравия разум срещу брюкселската лудост. Ние тук сме свикнали с всякакви комсомолски мероприятия и затова изобщо не се трогваме, че евробюрократите са решили краставиците да нямат повече от 1 см отклонение на всеки 10 см дължина. Българинът само махва с ръка и си пие домашната ракия, която също е забранена, но тук властите си затварят очите.
Англичанинът обаче е различно животно.
Той е свикнал да има малко правила и закони, но да ги взема на сериозно. За този дефект на английския национален характер е писана доста научна литература. Тук аз няма да влизам в дълбоки подробности, само ще кажа, че според знаменития холандски социален психолог Хеерт Хофстеде това е характерно за народи с ниска степен на “избягване на несигурността”. Такива народи избягват излишните закони и регулации.
И обратното – народите с високо избягване на несигурността, каквито са например французите, се опитват да решат всеки възможен житейски проблем със закон. Французинът иска всичко да е точно и унифицирано. Неслучайно той е наложил на света линейния метър, литъра и килограма.
Затова англичанинът не схваща дълбокия смисъл на някои разпоредби. Защо например да не вземе от месаря си кокали за кучето, както са правили дедите? Брюкселският бюрократ обаче се е погрижил животинските остатъци да се унищожават по правилния начин и има строги процедури.
Защо? Защото така. За да има ред. Освен това Брюксел забранява да се яде месото на тези коне, които са ни домашни любимци. Ако са работни животни – може. Но ако са любимци – табу. Има ли логика? Има, но тя не е английска.
Англичанинът едва ли би изял домашното си пони, но самата забрана дълбоко го обижда. Излиза, че го подозират и обвиняват. Но тази разпоредба вероятно е измислена от някой френски чиновник, който не е имал намерение да обижда никого. Той просто се грижи за психическото здраве на населението. Ако човек изяде любимото си домашно пони, вероятно нещо ще се пречупи в душата му. Децата му ще плачат. И чиновникът иска да предпази семейството от възможните душевни травми.
През 2011 г. Брюксел успя да прокара закон, според който водата не помага срещу дехидрацията, т. е. обезводняването. Учените не били намерили доказателство. В резултат на бутилиращите компании е забранено да слагат на етикета надписи, че тяхната вода трябва да се пие при дехидратация на организма. И за махмурлук не помага. Не че не може да се пие, може. Даже трябва.
Но не трябва да се казва, че трябва. Пълна идиотщина, от която истинският англичанин получава възпаление на мозъка, докато българинът вижда само още един повод да каже “наздраве”. Той знае, че дехидратацията се лекува с шкембе чорба.
През 2010 г. Брюксел се опита да прокара закон, който забранява на диабетиците да управляват автомобили. Не успя да мине и отнесе доста майтапи. Обаче успя да мине решението, че яйцата не се продават на бройки, а на килограм. Всичко, което може да се появи на пазара, трябва да е строго регламентирано. Например ръкавиците за миене на чинии не могат да се продават без сертификат, че издържат на миялните препарати. А за ръкавиците за хващане на горещи тави трябва да има удостоверение, че издържат на 200 градуса.
И така нататък, и така нататък. Огледайте се около себе си и едва ли ще видите вещ, която да не е вече строго регламентирана и урегулирана от чиновниците в ЕС. На нас, българите, изобщо не ни пука. Но англичанинът взема указанията на сериозно, той търси в тях логиката, здравия смисъл. И не ги намира, защото не знае къде да гледа.
На децата до 12 години не трябвало да се дават латексови балони, освен ако с тях няма придружител? Кой измисли тази идиотщина? Как кой, брюкселският орган за грижа за детето. Затова му плащат, за да измисля. Бюрокрацията трябва постоянно да отчита успехите си. Ако не измисля поне по една идиотщина всеки месец, нищо чудно да съкратят цялата служба.
Друг пример - преди 2 години ЕС реши да забрани прахосмукачките с мощност над 1600 вата. Целта е да се пести енергия и да се спасява планетата. Английските експерти обаче смятат, че когато прахосмукачката е маломощна, харчи повече енергия, защото се използва по-дълго. Но не това е целта, целта на всеки бюрократ е отчетът. Понеже се знае колко прахосмукачки с по-ниска мощност са продадени тази година, можем да сметнем колко мегавата са спестени само с една брюкселска хартия. После ще напишем тежък доклад, ще ни интервюират по телевизиите, може до еврокомисар даже да стигнем.
Ракурсите на англичанина и на евробюрократа са принципно различни. Евробюрократът тръгва от общото, а в случая това е абстрактната идея за спасяването на планетата. И подчинява на нея второстепенните и третостепенните подробности като например чистенето на килими. Англичанинът мисли по обратния път – от конкретния опит той стига до общото. Още великите английски мислители са поставяли на първо място емпиричния опит, докато французите и немците винаги са си падали по великите абстракции. Така че разминаването в мисловните схеми не е от вчера или оня ден. Тук имаме и сблъсък на коренно различни юридически системи.
Всички знаем, че английското право по традиция е прецедентно, то се опитва да следва съдебните решения по подобни казуси в миналото. И обратното, френското право почива върху последния кодекс, за който миналото и традицията нямат значение. Например Наполеон няма никакъв опит като съдия или адвокат, но това не му пречи да създаде своя Наполеонов кодекс, с който французите се гордеят и до ден днешен.
Брюксел направо смачка английското прецедентно право и го хвърли в кошчето. Това е тежък културен шок за англичаните. За илюстрация ще дам старото сравнение между английския и френския парк.
Англичаните първо насаждат трева, а после следят откъде минават хората, за да направят там пътека. Французите разчертават едни сложни геометрични линии и използват тревата, храстите и дърветата като тухли. Английският парк е естествен, опитва се да имитира природата, докато френският вкарва природата в чертеж.
Затова брюкселският законодател се опитва да подреди всичко на земята и на небето. Той е велик икономист, възпитател на подрастващите, архитект на бита, генерал на свободното време, трапезата, кревата и под кревата. Всичко трябва да се впише в схемата.
Англичаните пък са такива свободни мислители, че дори идват да си купуват селски къщи в България. Да сте видели французин да направи нещо подобно? А немец? Ако знаете такъв, сигурно има английска кръв.
Германците също се отличават с високо избягване на несигурността според Хофстеде.
Затова е съвсем естествен стремежът на Оланд и Меркел да изградят една обща суперддържава, където всичко ще е сложено на мястото му, всичко ще е унифицирано и ще работи като часовник. Но няма страшно, ние също ще се присламчим и ще заразим тази перфектна система с българския бацил на разпада.
Ако някой ден англичаните се примолят отново да ги приемат в ЕС, ще трябва да жертват най-скъпото. Например да се откажат от този десен волан и да започнат да карат вдясно.