Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Шифърът на Клемансо Жорж Клемансо

На бърза ръка и под конвой българската делегация е отведена извън Париж в Шато де Мадрид, замък в близкото до големия град селище Ньой сюр Сен.
Още със стъпването в просторния салон на двореца Михаил Сарафов с красноречив жест и още по-красноречиви думи заявява какво им се готви: "Тия ще ни ебат мамата!"

Ньойският договор е реквиемът на българския национален идеал.
В платното на френския художник Жорж Клемансо кодира причината за жестокостта си към победена България. Той е премиер на Франция, когато трябва да се подписва мирният договор със страната ни. Върл реваншист, шовинист, наричан Тигъра и Трепача на правителства, Клемансо е главният автор на Версайския договор и фанатичен агитатор за хегемония на Франция в Европа.
Погребението на България, както сполучливо е формулирано навремето подписването на договора, е детайлно разгледано в хиляди страници, но човешкият фактор в драмата
никога не е бил обект на внимание
от страна на историците.
Водач на българската делегация за мирната Парижка конференция е министър-председателят Теодор Теодоров, русофил, четвърт век в политиката. С него са:
- Михаил Сарафов - завършил философия в Мюнхен, тридесет години е свързан с политиката и финансите, дипломат, автор на научни трудове.
- Димитър Станчов - бивш царски адютант, единственият по онова време българин, женен за потомствена аристократка - графиня Анна Савойска.
- Веселин Ганев - блестящ юрист
- Янко Сакъзов - виден представител на така наречените широки социалисти.
Сред тях Александър Стамболийски е чуждо тяло. Според Коста Тодоров земеделският лидер сам се изолирал от "дълбокомислените интелигенти", както ги наричал, и деликатно иронизирал наляво и надясно, заявявайки: "За мен мъдростта на човека от народа е далеч по-меродавна от лудостта на интелигентите."
Докато петимата водели
политически и философски разговори
Стамболийски стоял в коридора на влака и наблюдавал как селяните от цивилизована Европа обработват земята си.
За да го дразнят, Теодоров и Сарафов непрестанно му тикали под носа френския вестник "Льо Тан". В него кореспондентът Пол Жантизон в цяла серия статии описвал Стамболийски като невеж демагог, покварен женкар, нарцисист, а самите земеделци като груби, неграмотни, нецивилизовани варвари.
Още с пристигането си в Париж нашите хора се почувствали като арестанти - на бърза ръка и под конвой, българската делегация е отведена извън Париж в Шато де Мадрид, замък в близкото до големия град селище Ньой сюр Сен.
Още със стъпването в просторния салон на двореца Михаил Сарафов с красноречив жест и още по-красноречиви думи заявява какво им се готви:
"Тия ще ни ебат мамата!"
"Край!", махва с ръка Теодоров, а
изтънченият любител
на "родна реч омайна" и известен с дипломатическия си език Димитър Станчов, рязко реагиращ на нецензурни изрази, въздъхва:
"Има моменти, когато и дипломацията, и етиката не могат да кажат нещо по-точно от една цинична дума. Наистина ще ни се ебе мамата."
Стамболийски гледа другите и само свива рамене:
"Интелигентщина! Какво са могли да разберат предварително, още не видели и не чули победителите!"
Делегацията на Великите сили е водена от Жорж Клемансо. Историкът Георги Генов, най-големият специалист по международно право, написал три книги за Ньойския договор, едната от които на френски, отбелязва как Тигъра огледал пренебрежително българската делегация и се обърнал към колегите си:
"Нещо не ми е ясно - България монархия ли е, или република?!"
На нашите делегати бил връчен проектът за договор. Не им било позволено да водят диалог и буквално им бил даден ултиматум:
25 дни за отговор
Когато това време идва, делегацията вече се води от Стамболийски, новия министър-председател.
На 27 ноември 1919 година земеделският лидер пита Клемансо:
"Защо е тази жестокост? Към моя беден и изстрадал народ?"
78-годишният Тигър почервенява, гневно повежда Стамболийски към огромно живописно платно на една от стените на салона и с жест го посочва:
"Ето за това! За това!"
Чак сега Стамболийски разгадава онова, което колегите му разбрали още преди близо месец. Надписът под картината гласял: "Пленяването на император Балдуин Фландърски от българския цар Йоаница".
Стамболийски подписва договора и счупва писалката в знак на протест.

Византийска шпионка в леглото на цар Калоян

СЪПРУГАТА на цар Калоян не е била никаква куманка, камо ли сестра на несправедливо обвинения в убийството му Манастър.
В стара църковна книга за светците, чествани по църковния ни календар, за нея е отбелязано, че се е казвала Мария. След смъртта на втория є съпруг - цар Борил, тя се оттегля в манастир, приема името Ирина, дълги години издирва мощи на светци и се занимава с дарения. След време е канонизирана за светица.
Едва ли само за тази си дейност църквата є е отредила ден за отбелязване на паметта є - 5 май.
По-вероятно тя е била византийска шпионка, изпратена да унищожи Асеневци. Може би тя е организатор на неизясненото и досега убийство на цар Петър. Организирала убийството и на цар Калоян.
Омъжва се за Борил, на когото се пада леля. И който става пионка в ръцете є. Което става и най-важното є постижение на шпионка. За подобни заслуги към Византия вече наистина е могла да бъде канонизирана за светица.

 

Бил ли е убит Балдуин

ПРЕЗ 1225 година във Фландрия се появява човек с благороднически черти и обноски. Твърди, че е Балдуин.
В това време страната се управлява от дъщеря му Йоана, вдовица на испанския инфант. Поданиците є са недоволни от управлението и бързо се обединяват около поискалия престола си Балдуин. Йоана заявява, че това не е баща є, а поредният лъже-Балдуин. Цветът на рицарството на Фландрия обаче застава зад претендента. Намират се стари бойни другари на императора, които потвърждават, че това е той. Йоана изпраща пратеници в България, които, завръщайки се, заявяват, че Балдуин е бил убит. С измама новопоявилият се е заловен. Устроен му е съд по бързата процедура, осъден е като измамник от съдията на Шампен Бертран Ранс на смърт. Пред бесилката, получил последна дума, заявява на събралата се огромна маса народ, не само родословието си, но съобщава и за родово петно на дъщеря си, известно единствено на семейството.
След обесването му Йоана дълго стояла до трупа. В тесен кръг по-късно споделила: "Това беше баща ми."