Бойка Асиова: Документът, заради който Вапцарови губят къщата

Tеодор Николов Вапцаров пусна в профила си във фейсбук документи, с които буквално обърна сагата "Вапцарови наследници". Той е внук на Райна Вапцарова, сестра на поета. Дъщерите на Райна Елисавета и Мария и техните деца нямат претенции за наследство.

През 1962 г. Елена Вапцарова прави делба на фамилния имот – къща и парцели, между тримата – самата нея, дъщерята Райна и сина Борис.

През 1974 г. Борис

се отказва

от наследството

с декларация,

заверена в съда в Разлог. Теодор предполага, че вуйчото е предприел този акт заради влезлия в сила закон по онова време, че нямаш право на повече от едно самостоятелно жилище.

Родната къща на поета е музей от 1952 г. С разпореждане 3171 от 3.12. 1952 г. по доклад 685 от 28.10. 1952 г. на Комитета за наука, изкуство и култура (КНИК) Министерският съвет

разрешава на КНИК

да откупи за музей къщата, собственост на Елена Вапцарова, Борис и Райна Йонкови Вапцарови, заедно с парцела от 178 кв. м, върху който е построена.

Съгласно оценката на спазарителната комисия имотът струва 19 648 лв. Това е сума доволно висока за стандарта на живот по онова време.

Продавателният протокол е сключен доброволно

от наследниците на имота, водени от съкровеното желание да видят в музея разказ за личността на своя родственик. Още същата година идеята е реализирана. Баба Елена остава да живее в къщата.

Тя е човекът, който посреща гости от цял свят и им разказва за сина си. Баба ми Райна е получила от тези пари 4000 или 5000 лв., напомня Теодор.

Държавата след 1962 г. изготвя проект

за нова сграда,

на мястото на тази част от къщата, която е била в недобро състояние.

За последното преустройство и разширение на музея са откупени четири околни къщи - Сирлещова, Чучулайна, Фидошева и Рабаджиева. Те са съборени и на тяхно място през 1987-1990 г. е построена новата част на музея.

Никоя от тези фамилии след обществените промени не поиска обратно имота си. Нещо повече. Единствено облагодетелствани са Майя и Никола Борисови Вапцарови. Общината през 1982 г. преотстъпва на тях двамата право на строеж върху парцел, върху който те си построяват хотела “Шато Вапцаров”.

През 2003 г. те го купуват за 2467 лв. Възмездени с пари и имоти своевременно, веднага след обществените промени след 1989 г. те енергично се захващат да обърнат нещата в своя полза. Искат си къщата музей обратно. Заявяват, че чичо им - поетът Вапцаров, не е единственото заслужило внимание име в рода. Искат дядо им Йонко Вапцаров и да заеме подобаващо място в експозицията.

Тук всички се правят на разсеяни, че организацията на музея никога не е ставала без знанието на баща им Борис Вапцаров, по онова време първи секретар на Окръжния комитет на БКП в Благоевград. През всичките останали години до края на живота си той е

бил член на ЦК на БКП

и е заемал отговорни държавни постове.

Държавна или общинска собственост е къщата-музей “Никола Вапцаров”? Кога каква и в коя част? Продължават делата. Актуване, деактуване...

Какво се случва в съда, четете в хартиеното издание на "168 часа".

Никола Вапцаров-младши: Доказателствата на Теодор Костов са фалшификация

Hито Бойка Асиова е страна по спора, нито Теодор Костов е страна по спора. Какъв е интересът им да предявяват някакви собственически претенции от името на трето лице?

Интересът им се крие в догмите на Коминтерна и в желанието да бъде помакедончен Вапцаров.

Ако се питате, кой разруши гроба на Вапцаров през 2008 г. и постави вътре майка си

- това беше Теодор Костов - без да иска разрешение от нас или каквото и да било съгласуване. После ние излязохме виновни, защото вдигнахме шум и се оплакахме.

Бойка Асиова няма ли си друга работа да пише посредствените си стихчета, а се занимава с нас? Кога сме направили нещо, за да и навредим? Никога. Но сме заставали против позицията на Коминтерна.

Това са тези, които предадоха Македония на сърбите и се опитаха да отцепят Пиринския край през 1948 г. Още тогава дядо ми Борис Вапцаров застана срещу тях и лобира в ЦК на БКП да бъде прекратена политиката на македонизация на Пиринския край.

Основните му опоненти бяха Георги Пирински, генерал Крум Радонов и генерал Кольо Рачев.

За щастие дядо ми беше изключителен оратор и е успял да убеди Владимир Поптомов да се смени курсът на партията. След доклада на Борис Вапцаров и Владимир Поптомов

Политбюро взима решение да бъде спрян процесът

на македонизация

и да започне затвърждаване на българщината в Пиринско. От тогава сме смъртни врагове с Георги Пирински и неговите лакеи, сред които е и Бойка Асиова, чийто мъж беше служител в VI отдел на VI управление на Държавна сигурност.

Всичко това е истина и е документирано, поради което заставам 100% зад думите си.

Конкретните документи, показани от Теодор Костов, са фалшификация. Дядо ми никога не се е отказвал от наследствения си имот. Доказателство за липсата на отказ е това, че през 1982 г. имотът е отчужден от Борис Вапцаров.

Защо държавата, която притежава документ, посредством който той се отказва от имота, ще го отчуждава пак от него?

Също така, защо

този документ се

появява чак сега?

17 години след края на реституционното производство?

Процесът по реституция на къщата траеше 7 години - от 1992 г. до 1999 г. Майката и лелята на Теодор бяха привлечени като страни по делото и даже си изкараха нотариален акт за техния дял. Ако такъв документ е съществувал в съда в Разлог или в архива на общината, или в архива на Теодор, защо не са го представили?

Също така няма такава правна форма да се откажеш от имот, без да се откажеш в името на някого.

Собствеността на една вещ никога не може да бъде висяща. Трябва да се посочи в чия полза става отказването. Такова нещо няма в този документ.

Това е, защото е фалшив.

Какъв още е документът според Вапцаров-младши - четете в хартиеното издание на "168 часа".