Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Смъртта на Уго Чавес, или как се убива от дистанция. КГБ и ЦРУ си оспорват мястото за най-добро боравене с отрови

КГБ и ЦРУ си оспорват мястото за най-добро боравене с отрови

Преди време венецуелски учени сензационно обявиха, че бившият им лидер Уго Чавес е бил убит с нанооръжие. Според тях американските тайни служби са разработвали своята технология, с която да инфектират тялото на Чавес с ракови клетки от 2003 г.

В обръщението си на уебсайта Aporrea, те обясняват, че подобно оръжие се е използвало срещу още седем от лидерите на Латинска Америка. Само при двама от тях оръжието е дало резултат - Уго Чавес и бившият президент на Аржентина Нестор Киршенер. Останалите успели да се възстановят от болестта.

Уго Чавес умира през 2013 г., бори се с рака близо две години. След неговата кончина настоящият президент Николас Мадуро и вицепрезидентът Аристобуло Истурис споделят подобни съмнения около гибелта на Чавес, въпреки че тогава не са имали факти, с които да го докажат.

Но как можеш да убиеш човек от разстояние?

Според учените подобни нанооръжия могат да провокират редица болести като сърдечен удар, деменция, спин, рак и други. Изработването на тази техника отнема цели 80 години, а само много опитен патолог, който знае какво търси, може да направи разликата между убийство и истински сърдечен удар или рак. ЦРУ и КГБ си оспорват титлата кой е по-добър в овладяването на начини за непроследяемо убийство.

От 1970 г. възможностите на Съединените щати за изработването на нанооръжия, включително и такива, причиняващи рак или патогенни заболявания, са повишили значително своята ефективност и са опрадвали хвърлените разходи по разработването им.

Използването на нанотехнологиите и механични летящи и пълзящи насекоми, съчетано с биотоксичния товар, вече не са в сферата на научната фантастика, а научен факт.

Правителствените агенции до такава степен са усъвършенствали методите си, че могат да повлияват на честотите на сърдечния мускул не с инжектиране на отрова, а с насочване на лазер с определени сигнали срещу гърдите на мишената. Така най-лесно правителствата могат да се отърват от високопоставени лидери, преди те да са станали пречка.

При това не само биологични токсини, които причиняват рак, се използват в оръжията, но неорганични елементи. Изискват се само няколко микрограма берилий и полоний-210, за да се предизвика развитието на фиброзни тумори, които водят до рак на белия дроб.

С течение на годините ЦРУ и Пентагонът разработват различни методи, с които да отстранят враговете си. Те варират от прости - като спринцовки, които имат токсин на връхчето на иглата, поглъщането на заразена храна или напитки, до по-сложни - като токсини, които се предават чрез дрехи, особено бельо, вдишване и дори отравяне с паста за зъби.

Всъщност случаят на Уго Чавес е един от малкото, в които нанооръжие вероятно е използвано, за да причини рак. В повечето случаи агентите се насочват към субстанции, придизвикващи сърдечен удар, тъй като жертвата евентуално може да се излекува от появилия се тумор.

Джон Минери, автор на книгата "Как да убиеш", разкрива и редица други методи на ЦРУ, които се използват за елиминиране на цели от далеч.

Един от тях е трудно проследимият с изпращането на отровна змия.

Той е и прародителят на убиването от разстояние. Предимството тук е, че след като змията ухапе своята жертва, е почти невъзможно да се разбере, че това е убийство. Но има и недостатък. Животното може да нападне и абсолютно невинен човек.

Друг наноубиец са отровите на ЦРУ, като непълният списък включва масло от горчиви бадеми, кадмий, използван като газ (смъртта се бави четири часа), Кантаридис (Испанска муха), етил, живак и фреон.

Според автора на книгата може би най-страшното оръжие от всички е това, което може да се използва за промяна на времето и климата. То има значителен успех във Виетнам, като забавя движението на войските с проливни дъждове и унищожава реколтата с ориз. Опасността при използването му е, че тези климатични промени могат да станат постоянни и да засегнат не само врагове на САЩ, но и на цялата планета.

Има и редица спекулации, че със своите разработки ЦРУ слага край на живота на тези, които са свързани с убийството на Кенеди, Дейвид Фери, Джак Руби и Джордж де Мореншийлд. Макар че смъртта им е уж естествена, има съмнения, че е бил инжектиран въздушен мехур в кръвния поток.

Този метод често остава незабелязан от медицински лица.

Може би най-странното от всички оръжия е това, което използва куршум, направен от човешки зъб (преден кътник). Тъй като зъбът е изключително твърда кост, той лесно прониква в мозъка и естествено, скрива причината за смъртта, защото при аутопсията в документа ще бъде написано "причинена от костен фрагмент".

Ала ЦРУ, макар и с изключително напредналите си технологии, може би ще бъде запомнено с всичките си неуспешни опити да убие Фидел Кастро. Те са 638 на брой, но само малка част от тях дават представа с какъв арсенал разполага то.

Опитите включват капсули, пълни с отрова, които да бъдат пуснати в храната му от Марита Лоренц, една от многото му жени, отровен неопренов костюм, покрит целият с бактерии. Човек, който да се сблъска с него и чрез химикалка да инжектира с изключително мощна отрова. Друг интересен артикул е гърмящата пура с толкова мощен експлозив, че да отнесе главата на Кастро. Страстта на лидера към пурите предизвикала и следващата разработка - замърсена пура. Тя е трябвало да бъде пълна с ботулин - токсин, който би трябвало да убие лидера за кратко време.

Любовта на Кастро към гмуркането дава идеята и за експлодиращи раковини. ЦРУ прави планове за засаждането на взривно устройство в раковина, поставена на любимото място на лидера. А черупката трябвало да бъде толкова ярко оцветена, че със сигурност да привлече вниманието му.

Бактериите се появяват и в следващия опит на ЦРУ - кърпичка, гъмжаща от смъртоносни молекули.

Нанооръжията за убиване не са чужди и на КГБ. В книгите си криминалната писателка Агата Кристи често убива жертвите си с отрова, а цианидът е една от любимите й. В Русия това е била една от най-добре познатите отрови, но далеч не най-използваната от агентите на КГБ, тъй като можела да остави следи в тялото на мъртвия. Те предпочитали да боравят с циановодородна киселина, която пресъздавала най-добре сърдечен удар. И всъщност учените в Русия прекарвали години в изработката на тайни оръжия. Първите си опити те правят с иприт, но този газ веднага се откривал в телата на жертвите при аутопсия. За това се насочват към други субстанции, които нямат миризма или вкус и не могат да оставят следа в организма на убития. Колкото повече приличала една смърт на естествена, причинена от инфаркт например , толкова по-добре.

В арсенала си те имали най-различни отрови - от желе, което можело да се намаже върху кожата на жертвата и да я убие, след като бъде абсорбирано, до стрелба с отровна сачма. Военните пък често използвали рицин или абрин. СССР притежавали и отрови, които не те убивали, но били още по-полезни. Това били така наречените "дроги на истината". SP-17 било случайно пускано в питието на жертвата, на приятелско парти, което играело ролята на алиби и след това си казвал всичко, което му е на ум. На сутринта, когато не можела да си спомни тази определена част от денонощието, жертвата била убеждавана, че се е напила страшно много на луд купон. По-късно спецчастите осъзнали, че могат да използват SP-17 и в сауни или по време на излет в парка, защото симптомите на сънливост лесно можели да се обяснят със слънчев удар или интоксикация. Ала мозъците на КГБ не спрели до там и усъвършенствали своята отрова за истина, като я превърнали в смъртоносна. Нарекли я "Инжекция C". Тя можела да накара човек да каже цялата си истина в рамките на 24 часа, преди да го убие.

Първият си голям пробив правят с откриването на карбамил холин хлорид, или така наречения K-2. Той бил тестван върху затворници и доказано

убивал целта за 15 минути По-страшно звучи идеята на един от учените в институтите на бившия СССР Владимир Бутузов, който започнал издирването на препарат, работещ с малка машинка, която той измислил. Идеята му била да сложи субстанцията в празна кутия от цигари, която да постави под бюрото на жертвата, а "аерозолът след това щял да си свърши работата". А каква отрова търсил Бутузов? В главата му се въртяла думата “ебола”, след като опасният вирус не се поддава на ваксини и почти винаги има летален изход. На предупреждението от останалите учени, че по този начин няма да убие само набелязаната жертва, а и всички около него, професорът отговорил: "Това няма абсолютно никакво значение."

Навярно и агентите на КГБ са били една идея по-добри от тези на ЦРУ, защото повечето им опити за елиминиране на цели са успешни. Сред най-известните случаи, които засягат пряко и България, е този на Георги Марков.

В случая на Марков, отровата, използвана от агентите на КГБ, била рицин. Преди убийството на Марков този метод не бил познат на света, но след дълги проучвания на учените им станало ясно, че само една капка от маслото на смъртоносното растение може да убие близо 90 000.

А това, което прави рицина толкова подходяща за убийство от разстояние отрова, е, че на симптомите им трябва толкова много време да се проявят, че убиецът вече е изчезнал.

Механизмът, който е трябвало да изстреля смъртоносните сачми, бил толкова добре измислен, че жертвата оставала с впечатление, че е ужилена от пчела. Така се случило при първия тест на оръжието върху Владимир Костов, който най-спокойно се возел на ескалатора в метрото в Париж. Макар че забелязал тичащия с чадър човек, той не заподозрял, че току - що е направен опит за убийството му. Но Костов се спасява, защото отровата е открита, преди да успее да стигне до кръвта.

Марков нямал късмета на Костов и докато се придвижвал към автобусна спирка в Лондон, почувствал леко ужилване в бедрото си, а когато се обърнал, мъжът зад него тъкмо вдигал изпуснатия си чадър от земята. Непознатият се извинил с много тежък чуждестранен акцент, скочил в такси и изчезнал. А докторите така и не повярвали на Марков, че бил отровен. Случаят на Марков много напомня и на този на Литвиненко. Тук обаче КГБ отнема живота на шпионина с радиоактивен чай. Всъщност отровите, които КГБ разработвали, били толкова ефективни и опасни, че в дните, в които Саша Литвиненко умирал на болничното си легло, лекарите около него нямали ни най-малка представа какво и как го убива.

А тялото му било толкова отровено от радиацията, че патолозите около него носили защитни костюми. То също така било освободено, за да могат близките му да го погребат в специален ковчег, който да предпази всички от влиянието на плутония. Ако семейството му искало да го кремира, е трябвало да изчака 28 години, за да отмине радиацията.

Още четете:

Шофьорът на джипа от боя във Велико Търново: Британецът ме нападна, блъскаше по джипа, изплю се като Пришълеца, очаквах да счупи стъклото и да ме заколи

Няма по двулична и нехуманна идеология от социалистическата измама