На стадиона победихме профанизма, абитуриентите не успяха, защото са деца на чалга поколението, което подмени ценностите.

От емоционалния стрес и шок футболистите от “Барса” забравиха на терена купата,

която донесоха специално за случая в България.

В разгара на пошлите абитуриентски балове едно футболно шоу на националния стадион накара милиони българи да застинат пред телевизионните екрани. Още 42 хиляди души на самия "Васил Левски" плакаха под проливния дъжд на демонстративния мач за Христо Стоичков - "50 години номер 8", който се получи на безапелационно световно ниво.

Още в първото денонощие след шоуто стана ясно, че продуцент на събитието е "Моко солюшън". За първи път днес вижте кой е режисьор и сценарист на събитието - Борис Радев, който, оказва се, е автор и на бенефиса на волейболиста ни Владо Николов, но и на концерта за посрещането на папа Йоан Павел Втори в София през май 2002 г.

Борис Радев е режисьор на множество театрални спектакли, с награда в документалното кино за "Свещения град Перперикон". След бенефисите на Христо Стоичков и Владо Николов той работи заедно с актьора Камен Донев по игрален филм по "Жътварят" на Йордан Йовков.

-Г-н Радев, как се получи така, че точно вие станахте сценарист и режисьор на футболното шоу за юбилея на Христо Стоичков?

- За проекта "50 години номер 8" бях поканен от продуцента и организатор Димитър Дамянов от "Моко солюшън". Те бяха спечелили доверието на Христо Стоичков и той им беше възложил тази изключително отговорна и непопулярна форма в България. Такива неща тук почти не са правени. Нямаме традиция и за мен беше изключителна емоция.

- Кое е сложното в случая?

- Важно е поводът за такова събитие да е много голяма звезда, за да може да се напълни националният стадион "Васил Левски". Ние започнахме работа още през април и търсехме креативното решение за този гигантски проект. Тук не става въпрос само за организацията и заснемането на това голямо шоу, но и за посрещане и настаняване на хиляди гости на Христо Стоичков

И това са хора, които са световни шампиони, носители на европейски купи във футбола. Цялата тази координация вървеше паралелно с избистрянето на креативната идея и фокусът на тази идея напрактика дойде от самия Христо Стоичков.

- Как се случи това?

- Казват различни неща за Христо Стоичков. Бил сложен, труден, мъжки характер, но как без всичко това щеше да успее да постигне тези успехи във футбола. Ще кажа моето мнение - с него се работи изключително лесно. Той е много наясно с това какво иска да постигне, което ни улесни изключително.

Христо Стоичков каза: "Моята 50-а годишнина се празнува на 8 февруари, но фокусът на това събитие аз искам да бъде насочен не към моите спортни успехи, а към публиката, която ме е подкрепяла, и към хората, които са ме изградили от Харманли до Барселона. Искам фокусът да бъде върху най-близките ми приятели, които днес ги няма - Йохан Кройф и Трифон Иванов."

- Как беше избрана датата 20 май?

- Това е датата, на която "Барселона" с Христо Стоичков печели купата на европейските шампиони. И за първи път българин на "Уембли" вдига тази купа. Стоичков каза: "Аз посвещавам този спектакъл на тези, които ме подкрепяха - на българската публика. Без нея аз нямаше да съм никой."

Казвайки това, Христо Стоичков много точно и ясно зададе фокуса. В този момент аз видях в него един извисен човек на нивото на неговите постижения в спорта. Защото да мислиш за другите и да им отдадеш тази почит, това означава, че наистина си на високо ниво, сакрално ниво. В този момент с Димитър Дамянов измислихме финала. Така са ме учили моите учители - да измислиш финала, за да знаеш накъде вървиш.

- А как дойде идеята за операта на Пучини?

- Интересното в операта "Турандот" на Пучини е, че нейното либрето, историята на героите, е изключително подходящо за нашия случай. В главната роля в известната ария е един мъж, влюбен в безмилостна принцеса. Тя казва - който поиска ръката ми, трябва да отговори на три гатанки. Ако не успее, ще умре. И преди главния герой много други умират. Той обаче не се отказва и успява, защото е толкова силно влюбен. Това беше ключът за мен. Лично аз сравних тези взаимоотношения в арията като тези на Христо Стоичков с публиката. Защото публиката е безмилостна. На нея, ако не й се отдадеш с цялата си любов, тя няма да те признае.

- Стоичков как реагира на тази идея?

- Той веднага я прие. Без никакви условия и резерви.

- Това се превърна в силен културен шок за много българи. Положителен шок, защото те очакваха да чуят чалга изпълнителки на това шоу...

- Вижте, големият проблем е, че в България в крайна сметка не излезе никой да обясни каква е разликата между чалгата и изкуството. Разликата е в моралния жест. Не може, когато излизаш да почетеш паметта на най-големия си приятел (Трифон Иванов - бел. авт.), като му отделяш първите три минути на мача, ти да му се молиш да ти "даде едно "Ферари" с цвят червен". В такъв момент трябва да пуснеш най-съкровената, автентична народна музика - "Исихия", която да ти раздере сърцето.

Чалгата е ежедневно занимание

Нейните тези са ежедневието. Възвишеното, както е в нашия случай, се занимава с ирационалното, с големите теми - любов, вяра, надежда, съпричастност.

Така че ние избрахме да го направим по този начин, защото самият Христо го подаде. И той хареса много идеята, защото е човек, който държи много на автентичното. И това наистина го направи голям на мястото, на което се намира.

- Дъщерите му участваха ли в работата?

- В креативната част с тях не сме обсъждали нищо. Всичко минаваше директно през Христо Стоичков.

- Колко пъти се срещахте с него?

- Няколко пъти. Но той държеше постоянна телефонна връзка с продуцента Димитър Дамянов. Звънеше му в 3 часа, в 4 през нощта, в 7 сутринта. Показа завидна трудоспособност и отношение.

- Имаше ли въобще някакви проблеми с Христо Стоичков?

- Не, абсолютно никакви. Той беше изключително отзивчив във всичко. И помагаше много в организацията, снимки, видео, с всичко.

- Кое беше най-трудно в организирането на това шоу?

- Най-големият проблем е, че чисто технически България не е подготвена за подобно събитие. Но организацията беше много добра. Бяха посрещнати 1000 гости, настанени и с осигурен специален охранителен режим. Защото сред тях бяха огромни звезди във футбола.

- Как се отрази дъждът на организацията?

- Аз такъв дъжд не бях виждал. По едно време помислих, че ще се издавим. Валеше като из ведро. Един от екипите не можеше да се добере да влезе в ПТС-а. Зарята трябваше да бъде още по-пищна на финала, но от този дъжд се съсипаха част от фойерверките В самото шоу участват над 250 артисти - 50 деца от радиохора, 88 гайдари, 50 тъпанджии, певци.

- Кой беше най-емоционалният момент за вас?

- Когато излезе детенцето с номер 3. Аз не съм виждал 40 хиляди души да плачат толкова искрено. И в този момент си казах - колко малко му трябва на нашия народ. Не подозирах, че това ще въздейства така силно и на Христо Стоичков. Защото това беше изненада за него

Той ни каза - искам да отдам почит на Трифон, искам да отдам почит на Кройф. Но не знаеше какво точно ще се случи на стадиона. И на него в този момент му излезе въздуха. Толкова искрено - започна да рита едни топки, не знаеше какво прави. И не беше само той. Това настроение обзе всички.

Знаете ли, че съотборниците от "Барса" на Христо, които специално за това събитие донесоха купата, спечелена заедно с него от "Барселона", и я изнесоха на терена, в шока и стреса, който изпитаха, я забравиха на тревата и си тръгнаха от стадиона.

И се наложи аз да я взема и да им я занеса. Това е светиня. Купа, която са докосвали 20-30 души. Тя е изнесена специално от музея в Барселона за мача за 50-годишнината на Христо Стоичков по негова идея. 

Станах свидетел и на невероятна емоционална реакция от страна на дъщерята на Трифон Иванов. Тя каза: "Аз сега реално разбрах кой е баща ми. На стадиона всеки момент очаквах и той да излезе на терена и като го видях със снимката на видеостената и с датите на раждането му и на смъртта му, казах си - татко вече го няма, татко си е отишъл” И тя се разплака в този момент.

- Много силни емоции зад кулисите...

- Да. Но и на стадиона. По време на проливен дъжд. Никой обаче не мръдна. Никой не псува. Никой не вика: “Левски!”, ЦСКА! Настана мир - това е наистина вдъхновяващо.

- И на финала имаше много силен емоционален момент за Стоичков...

- Да, но, когато излезе детето с фланелката на Трифон, всичко отиде в друга посока. Добрата новина е, че нанесохме абсолютна победа над профанизма. На такива масови мероприятия това е много сложно. Там винаги си на ръба на кича, да не си искрен. Но на стадиона тази мярка се уцели.

- На абитуриентските балове, които се провеждаха по същото време, не успяха да уцелят мярката. Мнозина казваха, че в шоуто на Стоичков ще има чалга, но то бе на световно ниво за разлика от абитуриентите...

- Тази тема на мен ми е много болна, защото всичко, което се случва на абитуриентските балове днес, е едно логично следствие. Защото това са децата на чалга поколението. Това са децата на тези, които през 90-те години подмениха културните и нравствените ценности, елементаризирайки изкуството.

И ние сега какво искаме от тези деца - те са синове и дъщери на онези - "100 патрона ще ти вкарам", "Тайсън кючек". Това са техните деца, какви да бъдат те? Затова ми е болно.

- Да се върнем отново на стадиона. Имаше ли инфарктни моменти по време на излъчването на мача?

- При такова предаване инфарктните моменти са постоянно. Снима се във формат като за европейска футболна лига, с повече от 10 камери. Заради дъжда непрекъснато отказваше и спираше техниката Не тръгват предварително направени видеоматериали. И постоянно всичко се заменяше.

Нечовешки условия, но всички екипи показаха изключително ниво и професионализъм. Преди да започне мачът, аз исках да подгрея публиката на стадиона и пуснахме краткия филм, който предварително бях заснел за Стоичков. По време на снимките той разказа страхотни неща и не всичко успях да вкарам във видеото.

Какво интересно остана зад кадър, четете в хартиеното издание на в "168 часа"