Tочно преди два месеца в парламента започна обсъждането на Изборния кодекс и още на старта бяха депозирани цели 14 проекта за промени в него. Предостатъчно, за да се решат всички проблеми, отлагани с години, в услуга на всевъзможни политически интереси на деня.

В крайна сметка обаче вместо решения в полза на обществото депутатите приеха текст, който най-вероятно ще се окаже противоконституционен, който клати управлението и не на последно място - промяна в кодекса, която е абсолютно безсмислена.

Накратко казано - страшна тупурдия и надуване на бицепси за едно голямо нищо.

Сигурен съм, че ако се направи актуално социологическо проучване за това кои са проблемите при провеждането на избори, гражданите ще посочат три основни пункта.

Първият е невъзможността да правят истински мажоритарен избор, тъй като тази привилегия ревностно се брани от партийните централи, които не спират да редят листи с некомпетентни и необразовани послушковци.

Bторият - купуването на гласове, което в последните години се превърна в задължителна стратегия за абсолютно всички парламентарно представени фракции - все пак разбра се, че един депутат струва максимум 50 000 лева.

Третият проблем, който стои нерешен от дълги години, са мъртвите души в избирателните списъци, които по последни данни са около 1 милион - прекалено смущаваща цифра при население от 7,1 милиона българи към 2016 г.

И трите проблема имат лесни решения, но в крайна сметка след 2-месечни пазарлъци 43-ото народно събрание роди един Изборен кодекс, който не само не регулира нито един от тях, но е на път да създаде парламентарна криза заради интересите на една малка партия от управляващото мнозинство.

Оказа се, че всъщност най-голямата драма по време на избори в България са гласовете за ДПС от Турция. Това е толкова фундаментален проблем, че ако не бъде решен, Патриотичният фронт е готов да прецака много българи, които пък гласуват от други държави по света.

Oграничаването на гласовете от чужбина - това е реалната промяна в предложения Изборен кодекс, като не броим някои полезни, но все още половинчати начинания като въвеждане на експериментално електронно гласуване и увеличаване на секциите с машинно подаване на вота.

За какво обаче реално се бори Патриотичният фронт? Хората на Валери Симеонов смятат, че може би ще сринат гласовете за ДПС, ограничавайки част от вота от Турция?

Да, наистина е много дразнещо да гледаш как извозват като овце до изборните секции с автобуси стотици хора от Турция, които не само не знаят да говорят и да пишат на български, но и със сигурност не подозират какво се случва у нас.

Но за колко мандата всъщност става въпрос в тази схема?

В анализ за в. “24 часа” политологът Димитър Димитров посочва, че гласовете от чужбина вкарват в българския парламент между 6 и 7 народни представители. Преподавателят в СУ е изчислил, че за последните 8 парламентарни избори по този начин ДПС си е осигурило в Народното събрание общо между 21 и 23-ма депутати.

Проф. Михаил Константинов, друг безспорен специалист в тази сфера, пресмята дори, че депутатите на ДПС, излъчени от чужбина за този период (от 1997 до 2014 г.), са общо 16.

При това положение заслужава ли си целият този шум и напрежение заради 6 или 7 депутати, които ще влязат в следващия парламент, като от тях на ДПС ще бъдат 3-ма?

При положение че в същото време, макар и по неофициални данни, народните представители, които прекрачват прага на парламента благодарение на купен вот, са между 20 и 25-има души.

Цели три пъти повече! Те със сигурност надхвърлят и групата на Патриотичния фронт - в момента от 18 депутати.

Затова нека хората в парламента бъдат повече държавници и да не се занимават с глупотевини.

Не е нормално заради 3-ма депутати за ДПС в 44-ото народно събрание да си готов да пръснеш сега 20 милиона лева за извънредни избори.

Най-малкото трима депутати струват много, много по-малко. И това в партийните централи го знаят най-добре.