На Стария континент легендата за Светия Граал нахлува най-вече чрез апокрифното евангелие на Никодим, според което Йосиф Ариматейски събира скъпоценната кръв на Иисус, течаща от раната, нанесена му на кръста.
Този мъж, верен последовател на Спасителя, издейства разрешението на римския управител, петия прокуратор на Юдея Пилат Понтийски, да вземе тялото Му и да го погребе според обичая. Заради малкото време, с което разполага до идващия празник, го полага в собствената си семейна гробница. Според преданието
двамата с Никодим заедно свалят тялото на Иисус от кръста, помазват го по обичая и го погребват
В средновековна България и авторът на евангелието, описало тази история, и Йосиф Ариматейски се радват на изключителна почит много преди Западът да научи за тях. Нещо повече, именно българското духовенство пази техните тленни останки и това е документирано.
Пътешественикът Трифон Коробейников, пратеник на руския цар Иван Грозни при Йерусалимския патриарх, пише през 1583 г., че точно до Божи гроб има „голяма българска черква, в която денем и нощем горят 15 златни кандила”. В нея, разказва той, „изсечени в скалата са гробове на Йосиф Ариматейски и Никодим”.
Според преданието след Възкресението първосвещениците
обвиняват Йосиф Ариматейски, че е откраднал тялото на Христос, и го затварят в тъмница
Там му се явява Спасителят, предава му чашата на изкуплението и му разкрива голямата тайна за единение с Божественото. Това доста напомня за вярванията на богомилите, които твърдят, че са получили последното откровение, излязло от устата на Христа, споделено пред някои от първите му ученици, разпространили го сред най-чистите си и достойни последователи.
Оттам идва върховното богомилско тайнство на Утешението, на сливането със Светия дух, наречено в латинската традиция Consolamentum.