Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Убиец прописа стихове и спря месото в затвора

Деян Димитров, бяла врана в бургаския затвор: дългокос и брадат вегетарианец. 25-годишният мъж излежава 13-годишна присъда - през 2011 г. прободе връстник заради жена

До 3 август 2011 г. Деян Димитров е 20-годишен младеж, който на пръв поглед не се отличава с нищо особено, едва ли би привлякъл внимание в компания с връстници, работи в компютърен магазин, няма криминални прояви.

Привечер в същия този летен ден обаче

Деян пробожда смъртоносно друг 20-годишен младеж

– Георги Василев, и се оказва зад решетките. Там е вече пета година. Дори и в зала с 200 затворници не може да остане незабележим. Той е абсолютно различен от средностатистическия български пандизчия. Дeян е с дълга коса, обикновено вързана на опашка, и с брадичка с необичайна форма.

Извоюването на правото да изглежда по този начин минава през доста перипетии. Опитаха се да ме убедят, че нямам право да ходя така, но аз не се съгласих, казва затворникът.

За да парира опитите да го накарат да се подстриже и обръсне,

той дори започва дело

И навън съм бил с дълга коса, но за кратко, все нещо ми пречеше да поддържам тази визия, а винаги съм се стремял към нея, признава затворникът.

Ежедневно бях притискан да се подстрижа и обръсна от затворническите служители, твърдяха, че това е в противоречие с Правилника за приложение на Закона за изпълнение на наказанията, че с вида си влияя негативно на останалите затворници, застрашавам сигурността и мястото ми е в изолатора, разказва Димитров. Според него заради желанието му да бъде различен е спрян от участие в курс по строителство, в който бил включен, като бил предупреден, че тази санкция ще продължи, докато не се приведе в „нужния външен вид”.

След консултация с адвокат осъденият за убийство пуска искова молба до Бургаския административен съд, в която описва ситуацията и

настоява за обезщетение

от 4000 лв

На първа инстанция искът е отхвърлен, тъй като съдът приема, че "така проведените разговори и отправените препоръки не съставляват противоправни действия от страна на служители на затвора - Бургас", а са част от задълженията им.

Магистратите не коментират в решението си приличен или неприличен е видът на затворника. По ирония на съдбата прокурорът по делото също предпочита да носи косата си по-дълга от обичайното.

Казусът, който е безпрецедентен в Бургаския административен съд, предстои да се разгледа и от върховните магистрати.

В същата искова молба е изложена още една претенция, че

не са осигурени условия за изследване за ХИВ/СПИН

или друго инфекциозно заболяване съобразно изискванията по Закона за изпълнение на наказанията, поради което Димитров "живее в страх за здравословното си състояние и се чувства в безизходица".

Всичко това вероятно звучи странно за много хора, които не са влизали в затвора, необходимо е усилие, за да се промени общоприетото схващане, че щом си зад решетките, нямаш права и трябва да приемаш всичко безропотно, Деян се опитва да прави точно това, коментира адвокатът му Димо Гочев.

Иначе като повечето пандизчии и неговият клиент е спечелил "лесния" иск - за

мизерията и липсата на условия за хигиена

на първа инстанция му е присъдено обезщетение от 3400 лв.

25-годишният Димитров "тества" системата за изпълнение на наказанията с друго свое решение - да стане вегетарианец зад решетките.

В моето семейство винаги сме се придържали към здравословен начин на живот, но навън консумирах месо, тук обаче ми опротивя от взирането в чинията на другия и броенето на мръвките, затова реших да се откажа, разказва затворникът.

Признава, че зад решетките намира по-лесно общ език с тези, които проявяват кураж да имат собствено мнение, макар че това не ги прави любимци на управата.

Смята, че трябва да има и други промени, например лишените от свобода да имат възможност да изпратят починали свои близки.

За него един от най-трудните моменти е смъртта на дядо му Стойчо Биячев, автор на 6 романа и десетки разкази.

"Нямах нито едно наказание, но когато поисках да изляза, ми отказаха, тъй като съм бил проблемен, конфликтен затворник. Бил съм аутсайдер, тъй като не се разбирам нито с надзирателите, нито със затворниците. Това не са верни неща", бунтува се Деян.

Писането е това, което го държи "над водата" - излива всичко, което го вълнува, в стихове и разкази.

В творческия процес участва и майка му Зорница, която взема изписаните тетрадки и качва всяка дума на компютър. Наскоро

Деян Димитров получи поощрителна награда в конкурс за разказ

на морска тематика.

Зорница Биячева подкрепя сина си от първата минута, след като разбира, че е посегнал на човешки живот. Това се случва на 3 август 2011 г.

Деян Димитров пробожда два пъти връстника си Георги Василев на ул. “Гладстон” до пресечката й с ул. “Климент Охридски” на метри от дома на баба си. Деян е бил в къщата заедно Гергана, също на 20г., третата страна от любовния триъгълник, когато съперникът му започва да хлопа по вратата.

“След обидите ушите ми писнаха, после почти нищо не си спомням”,

каза в показанията си пред съда Димитров. Делото срещу него започна на 16 януари 2012 г.

Прокуратурата го обвини за убийство, извършено по особено жесток и мъчителен за жертвата начин.

До конфликта между двамата млади мъже се стига, след като момичето се опитва да поддържа връзка както с Деян, така и с Георги.

Тя познава Георги от 16-годишна, но след това пътищата им се разделят. Междувременно се запознава с Деян и започва да излиза с него. С Георги се сближава отново, когато и двамата се оказват студенти в София. Младежът е приет в УНСС, тя - българска филология.

На фаталната дата момичето праща на Деян 2 странни есемеса - в първия му съобщава, че държи на Георги. Във втория - че обича него самия. Приема поканата му да прекарат вечерта в къщата на баба му на ул. "Гладстон". Възрастната жена обаче се връща неочаквано и също става свидетел на спречкването, довело до смъртоносния инцидент.

Обвинение и защита имат различни тези за това, което се е случило през минутите от похлопването на Георги до излизането на Деян на улицата.

Според защитата

Георги се е държал агресивно и е засипал

Деян с обиди,

което е отключило у него афект. Съдът обаче приема тезата на обвинението, че тропането на Георги по заключената порта на дома, както и хвърлянето на камъчета по прозореца са имали за цел да привлекат вниманието на Гергана, като в никакъв случай не е имало за цел предизвикване на конфликт с подсъдимия. „Ето защо Георги Василев не е провокирал инцидента, който е резултат от лекомисленото поведение на свидетелката Шейтанова и развилата се на неговия фон болезнена ревност у подсъдимия при създалата се ситуация”, се казва в окончателното решение на ВКС.

От друга страна, магистратите не приемат

тежките квалификации – за убийство, извършено с особена жестокост

и по мъчителен за жертвата начин. Още на първата инстанция съдът взема под внимание факта, че след като като пробожда два пъти съперника си, Димитров е телефонирал в полицията, а при пристигането на екипа е признал, че той е извършителят, “че е намушкал момчето”, показал е с кой нож е сторил това и къде го е оставил.

Синът ми никога не е бягал от отговорност, той е поел вината от първия момент, но иска да отговаря за това, което действително е направил, а не да му се приписват качества и действия, които не са негови, казва майката Зорница Биячева, която по време на делото бе конституирана като частен защитник. Той е много честен, ако не беше такъв, можеше да не се обажда в полицията, даже и ножа можеше да го няма, дори аз можех да го изнеса, когато отидох, оръжието все още беше там, допълва Биячева. Тя подчертава, че Георги е починал в болницата 4 часа след инцидента от остра кръвозагуба.

Родителите на убития младеж бяха конституирани като частни обвинители и настояваха за най-строгото наказание.

Целият материал четете в хартиеното издание на "168 часа".