Откакто разследването “Панама пейпърс” взриви света, не спирам да си мисля кой в действителност е човекът, който даде на германския вестник “Зюддойче цайтунг” изобличаващите данни за офшорките на “Мосак Фонсека”.
Удивително изглежда, ако, разбира се, това е истината, как само един-единствен анонимен човек, който в този момент се разхожда никому неизвестен някъде на планетата, може да предизвика толкова мощна световна реакция.
Да изкара десетки хиляди хора по улиците на една така спокойна и уредена държава като Исландия, които да свалят за 24 часа премиера на страната. Да задейства по тревога на 1-ва степен машината за цензура на милиарден Китай. Да разкрие поредна схема за източване на милиарди долари от хора от най-близкото обкръжение на президента Путин.
Да засегне по фамилна линия премиера на Великобритания Дейвид Камерън и директно краля на Саудитска Арабия Салман, децата на президента на Азербайджан, президента на Аржентина Маурисио Макри, колегата му от Украйна Петро Порошенко.
Един-единствен човек развали настроението на Меси, на Платини, на бившия емир и премиер на Катар, на експремиера на Ирак Аяд Алауи, на бившия премиер на Украйна Николай Азаров, на бившия президент на Судан... И без дори да подозира, направи отново актуално любимото на целия български народ семейство Баневи. Анонимният човек удари дори шеф от “Трансперънси” в Чили - да, същата тази “Трансперанси”, която поиска всички офшорни зони да бъдат закрити.
Той накара хиляди германски богаташи от бизнес елита и шоубизнеса да извадят и размахат данъчните си декларации, а десетки други държавни глави и експерти да анализират пораженията от пробива в системата и да наливат щедро горива в огъня, който може и да опари силно световната офшорна система.
Няма какво да си говорим - това си е един безспорен световен трус. 11 и половина милиона документа, разположени в 2 терабайта компютърна памет, побиращи се в малка кутийка, която всеки от нас може да мушне в задния джоб на дънките си, разтресоха планетата.
И понеже това, което показаха документите в “Панама гейт”, не ме изненадва никак, за мен в момента остава най-интересен въпросът - кой и защо предаде списъка с клиенти на “Мосак Фонсека” на световната преса?
Човекът, който преди 12 месеца влиза във връзка с журналистите от “Зюддойче цайтунг”, се представя в чата като Джон Доу, но ако го преведем на български - това означава просто Иван Иванов. Той предлага данните за офшорните сметки, защото “не искал това да продължава повече”.
Първата аналогия е с героя на Ръсел Кроу от “Вътрешен човек”, филмиран през 1999 г. по действителен случай. В него се разказва за изобличаването на тютюневата индустрия в тв предаването “60 минути” на Cи Би Ес. Героят - Джефри Уайгенд, бивш високопоставен служител от голяма тютюнева корпорация, рискува живота си, губи семейството си в морална битка срещу гигантите в производството на цигари.
Дали обаче нашият Джон Доу е Ръсел Кроу от “Вътрешен човек”, или е Джон Доу от ЦРУ? Дали в момента животът му е в опасност заради копоите на “Мосак Фонсека”, или прекарва 2-седмична заслужена почивка със семейството си на някой красив плаж в Панама, финансиран от бюджета на централата в Лангли?
Привърженици на втората теория са най-често хора с леви убеждения, както и много журналисти по света и в България, които са “извън играта” (не участват в международната журналистическа организация за разследване на “Панама пейпър”). Те казват, че скандалът е удар срещу Путин, платен от Сорос и организиран от ЦРУ. И опитват да неглижират темата, като най-силните им доказателства са, че американската връзка била посочена в няколко поста в туитъра на “Уикилийкс” и в липсата на известни американци в панамските списъци.
Да, но както стана ясно, американците не крият парите си в офшорки в Панама от края на 80-те години, когато Буш нахлу там и свали от власт диктатора Мануел Нориега. Оттогава богатите американци държат парите си на Бермудите, Кайманите, Британските Вирджински острови и дори в щатите Делауеър и Невада, в които законодателството е много удобно за целта.
От самата “Мосак Фонсека” обявиха, че са хакнати, но това може да е само една удобна лъжа - защото за тях е крайно неудобно да признаят, че сред служителите им има предател, или пък още по-отчайващото - все още да нямат идея откъде се е получил течът на информация, който най-вероятно ще ги фалира.
Днес обаче все още е много рано. Днес е време за въпроси, а отговорите са някъде далече пред нас. При всички случаи, който и да е Джон Доу - той предизвика скандал, даде прозрачност и повдигна морални въпроси. Те най-вероятно ще доведат до някакви регулации, при това не само в офшорните зони, защото, както много точно отбеляза тези дни Владимир Каролев - има данъчен рай, защото има и данъчен ад.
А колкото до Джон Доу, твърде вероятно е някой ден да научим и неговото истинско име, история и подбуди. Все пак за източника “Дълбокото гърло” в аферата “Уотъргейт”, която свали американския президент Ричард Никсън, чакахме цели 31 години.
Заслужаваше си.