Най-малко още трима чужденци са в плановете на Ивайло Петев за националния отбор. При назначаването си на поста селекционерът обяви, че не възнамерява да разчита на натурализирани футболисти.

Дълбоката криза и четвъртото място в последните квалификации обаче го принудиха да размисли, донякъде и под натиска на работодателите си от БФС.

Отличните изяви на бразилеца Марселиньо също окончателно убедиха Петев да обърне поглед към класни играчи, които не носят български фамилии. Бразилският плеймейкър на “Лудогорец” дебютира с победно попадение в контролата с Португалия (1:0) и игра на ниво като титуляр и срещу Македония (2:0). Той пристигна у нас през юни 2011 г. и оттогава спечели четири шампионски титли и вкара 39 гола в “А” група. Той се утвърди като най-добрия легионер в родното първенство, а в последните контроли чувствително изостри нападението на държавния тим. Допълнителен бонус е, че Марселиньо говори чудесно български, разбира се безпроблемно с треньори и съотборници и дори научи националния химн.

Не на последно място е фактът, че

Марселиньо е сред любимците на Петев

от периода му в Разград, увенчан с две поредни титли. Именно по тази линия могат да се появят следващите две имена в списъка - Александър Барт и Жуниор Кишада.

Френският защитник е абсолютен рекордьор с шест златни медала у нас - два с “Литекс” и четири с “Лудогорец”. През лятото договорът му с "орлите" изтече и Барт премина като свободен агент в швейцарския “Грасхопър”, където оставя чудесни впечатления. Проблемът е, че процедурата по изваждането на български паспорт още не е приключила. Александър е женен за българка, а синът му е с двойно гражданство. Освен това играе в центъра на отбраната - проблемна зона за българския тим от доста време.

Кишада все още си изкарва прехраната в Разград. Бразилецът взе паспорт заедно със сънародника си Марселиньо и няколко пъти изрази готовност да играе за националния отбор. Макар че така и не си спечели статут на основен реализатор, Кишада се отличава със скорост и техника.

Петев има и още един вариант за централен нападател. 22-годишният украинец Борис Тащи, който играе за втория отбор на “Щутгарт”, има български паспорт от миналия април. Медиите в родината му не съобщават как се е сдобил с наше гражданство, вероятно това се е случило чрез негов роднина с български корени. 191-сантиметровият таран, който има 40 двубоя и 9 попадение за “Щутгарт І”", трябва да бъде договорен с украинската федерация. Причината е, че той не е живял в продължение на 5 години у нас, което е едно от условията пред ФИФА. Освен това Тащи има мачове за юношеските гарнитури за Украйна, което е

допълнителна пречка

за евентуалното му картотекиране. Самият футболист е дал съгласие да подсили България и ако административните пречки бъдат отстранени навреме, той ще пътува още за приятелски турнир “Кирин Къп” в Япония в началото на юни.

От БФС предоставили на Петев списък с около 15 потенциални играчи, които имат наше гражданство или български корени. Много футболисти минаха през родни клубове и си уредиха паспорти. Типични примери са бившият “армеец” Шалозе Удоджи (известен още като Митко), който днес носи екипа на “Динамо” (Минск), и оставилият трайна следа в “Литекс” бразилец Дока Мадурейра. Нападателят е избиран за №1 у нас, а през 2011 г. бе трансфериран в турския “Истанбул КК” срещу 2 млн. евро.

По принцип българските документи са апетитна хапка за играчи извън Европейския съюз, защото благодарение на тях те не заемат квота за чужденец в много страни от Стария континент.

Иначе Марселиньо е чужденец №13 в историята на националния ни отбор. Пионерите са Фридрих Клюд, Карел Буркерт и Амедео Клева, след това списъка допълниха Драголюб Симонович, Зоран Янкович, Предраг Пажин, Златомир Загорчич, Игор Томашич, Иван Чворович, Тиаго Силва, Лусио Вагнер и Маркиньос.

Практиката да се използват натурализирани играчи е все по-разпространена

в Европа. Само Италия е разчитала на над 40 състезатели, родени в други страни. А това е устойчива тенденция в Белгия и Швейцария например.