Четвърт век страдал от циреи

Основоположникът на марксизма Карл Маркс е имал трепетно отношение към своето здраве. Дотолкова, че най-големият му труд “Капиталът” започва със съобщение за дългогодишна болест, заради която авторът често бил принуден да прекъсва работата си над него.
За пръв път Маркс споменава, че има проблеми с кожата, в писма от 1862 г. Според лекуващите го лекари той е имал фурункули (циреи) по окосмените места и карбункули (слепоци) - множество сраснали се един с друг фурункули. В кореспонденцията си с Фридрих Енгелс Маркс дори се шегува, че циреят е “най-пролетарската болест”.
По-късно състоянието му се влошава поради самолечение. Маркс започва да пуши по много, тъй като по онова време пушенето на тютюн се е смятало за лечебна практика. Когато го е болял черният дроб, пиел тройна доза от популярните тогава хапчета с живачен хлорид (с пикочогонно и слабително действие). Често прибягвал и до гладуване - немски метод за справяне с гнойните абсцеси.
Но кожните му възпаления стават огромни и му причиняват големи мъки. В такива случаи Маркс оставал дни наред на легло под грижите на съпругата си Жени Маркс.
Болестта вкарва Маркс в депресия и той е сядал с големи усилия на волята на работното си бюро. Според Енгелс статиите, писани от приятеля му по време на боледуването, се отличават с голяма политическа острота. Самият Маркс ехидно отбелязва, че ненавижданата от него буржоазия “ще помни моите циреи чак до деня на Страшния съд”.
Странно е, но лекарите на Маркс постоянно сменяли диагнозата му - ту карбункули, ту фурункули. Но след педантично проучване на всички публикувани негови писма става ясно, че при Маркс симптомите отговарят на хидраденит.
Това са гнойни възпаления на потните жлези, наричани понякога от лекарите инвертно акне. Описаните от него струпвания на циреи по лицето, окосмените части на главата и по гърба, болките в ставите и около очите поотделно са симптоми на доста болести, но всички заедно се срещат само при хидраденит.
По времето на Маркс тази болест вече е описана, но във Франция, а той тогава е живял като емигрант в Лондон. Там все още не са знаели как да лекуват хидраденита и прилагали остарели методи.
Днес болестта е много добре изучена, тъй като в една четвърт от случаите на внезапна смърт на млади спортисти причината е именно тя. Знае се, че се причинява от стафилокок. Хидраденитът вече е лечим, като в някои случаи се пристъпва и към хирургическа намеса.
В края на живота си 64-годишният Карл Маркс получава катар и здравето му рязко се влошава. Той силно изнемощява. Убива го комбинираното действие на бронхит и плеврит на 14 март 1883 г. в Лондон. Погребан е там като човек без гражданство.