На 17 февруари, докато италианският външен министър Паоло Джентилони и генералният директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова създаваха в Рим "сини каски", които да спасяват паметници на културата в конфликтни зони по света, в Пловдив италианският гражданин Фабрицио Алемано подготвяше договор със строителна фирма за разрушаване на сграда от Тютюневия град.
Къщата, на която Фабрицио вдигна мерника, бе строена през 20-те години на миналия век от първите български архитекти, изучили се на Запад. В онези години тя е собственост на "Ориент табако" - фирмата, създадена от фамилията Чапрашикови, за да превърне в световноизвестни българските марки тютюни.
Търговците от Горна Джумая не само намират международни пазари за нашите сортове. Те финансират националноосвободителното движение в Македония и се превръщат в едни от най-големите дарители на миналия век.
След 9 септември 1944 г. обаче съвсем естествено съдбата им придобива силно трагичен финал. Наследникът на фамилията Стефан Чапрашиков става секретар на Фердинанд, а в следващите години е дипломат във Франция, Гърция, Русия и Германия. Избран е за член на Международния олимпийски комитет, а през 1936 г. финансира участието на български спортисти в олимпийските игри в Гармиш-Партенкирхен, преди да създаде столичния хиподрум.
През 1944 г. обаче Стефан Чапрашиков прави грешката да се върне в България. В новите условия той дарява почти всички семейни имоти на държавата и е втрещен, когато разбира, че ще бъде изправен пред Народния съд. Стефан Чапрашиков не може да понесе обидата, която му нанася родината, и се обесва, за да избегне унижението.
Семейните сгради обаче остават непокътнати. И благодарение на тях Пловдив печели надпреварата за Европейска столица на културата през 2019 г. Какво обаче се разбра тази седмица, след като граждани, хванати за ръце, спряха багерите, които почти разрушиха тютюневия склад на ул. "Одрин"?
Оказа се, че зданието е трябвало да бъде обявено за паметник на културата още в далечната 1977 г., но по неизвестни чиновнически причини това така и не се случва в следващите 39 години. Междувременно държавната собственост в активите на "Пловдив БТ" преминава през бандитската приватизация в частни ръце.
Само че предприемачите в България в началото на XXI век не са като създателите на тези блага от началото на XX в. Първоначално, през 2009 г., с имота се сдобива Краси Гергов чрез фирмата "Одрин 8". Само 5 месеца по-късно обаче той осъществява една от тези бързи сделки, до които в България се допускат само правилните бизнесмени.
Без да е направил каквото и да било в имота, Гергов го препродава на акционерното дружество "Пи Джей Трейд". Смятам, че е напълно излишно да гадаем каква е била разликата в курса купува/продава, така че по-добре да се върнем към сградата на Чапрашикови...
Още през 2010 г. новите собственици Фабрицио Алемано и Георги Бранеков се сдобиват неизвестно как с удостоверение, че сградата не е на територията на културно-историческо наследство. Така те си изкарват разрешително за строеж на 17-етажен хотел на мястото на паметника.
Това за тези бизнесмени не е някаква новост и трудност. В града под тепетата те са известни с това, че се опитаха по подобна схема да бутнат и кино "Космос".
Най-забавното в цялата история е, че докато Георги и Фабрицио чертаят хотели небостъргачи, пловдивската община се напъва с проекти за културна столица и дори успява да спечели толкова трудно европейско състезание, разчитайки на сграда, която обаче всъщност е частна собственост и с вече прочетена смъртна присъда.
Няма никаква нужда да ровим повече в скандала с Тютюневия град. Той е същият като Стария град във Велико Търново, като прекрасната Ягодова къща на ул. "Сан Стефано" в София, като културните паметници в Несебър, Созопол и навсякъде в цялата страна.
Прекрасни сгради, строени от предприемчиви българи със светли умове и сърца, попаднали в наши дни в ръцете на алчни и внезапно забогатели посредници с просташки вкус към света и архитектурата.
Но да бъдеш безпросветен глупак не е страшно, ако държавата може да те пляска зад врата. Защото, ако Фабрицио бе срутил паметник на културата в Милано, ако дори само го бе оставил да се руши, италианската държава първо щеше да го глоби солено, а после и да му отнеме имота.
В нашата страна обаче законът не пази културното наследство, а актуалните тарикати. Или както прочетох тези дни в интернет: "Живеем в държава, в която съдебната система е "Господари на ефира", а здравната - форумът на БГмама..."