Те най-често са хора с примитивна душевност, първични потребности и ценностна пустота. Налитат на по-слабите, за да се чувстват значими

Биячът на пътя е социален аутсайдер с примитивна душевност, който е сервилен към силния, но склонен да тормози психически и физически по-слабия, за да си създава липсващото усещане за значимост.
Това обобщи пред “168 часа” топкриминалния психолог доц. д-р Неделчо Стойчев, който в момента е зам.-ректор на висшия институт на МВР по повод на зачестилите в последните месеци инциденти меж.
Хората с авторитарни нагласи в зряла възраст поддържат високо ниво на раздразнителност и неперсонализиран гняв, които
поради вътрешната им несигурност и страхове
да не станат смешни, трансформират в агресия към други, които са по-слаби и уязвими.
Към силните и статусните се държат сервилно и угоднически. Хората, които прибягват до крайни форми на насилие, са силно респектирани от възможността да упражняваj власт и контрол.
В този смисъл биячите правят примитивния избор между подчинение и власт чрез използване на насилие. Те не умеят да оказват влияние върху другите или да отстояват позиция по цивилизован начин.
Това се дължи на непреработени травматични преживявания, които дезинтегрират основните структурни компоненти на личността им - убеждения, ценности, вярвания, морални категории.
Насилниците са хора, които живеят в свой свят, който
е различен от света на нормалните хора
Те често успяват да замаскират своите асоциални нагласи и намерения и околните остават изненедани от импулсивните им агресивни постъпки. Те са добри манипулатори и умело оправдават лошите си постъпки, като прехвърлят вината за своето поведение върху собствените си жертви.

Този тип хора си присвояват правото да реагират агресивно, брутално и цинично към другите, когато се чувстват раздразнени или ощетени. Себеутвърждаване чрез грубост и незачитане на елементарни правила на отношения е поведенчески модел, характерен за еманципиращия се юноша. Затова
агресивните биячи оставят впечатление за инфантилизъм
в преценките на събитията и реакциите им към хората. Поведението им е незряло и подчинено на външните стимули.
Тази несъразмерна агресивност на реакциите им спрямо постъпките на другите (например биеш го с палка, защото ти е свирнал с клаксон) се дължи и на трайния им комплекс за малоценност.
Проявите на насилие и парадирането със силови възможности е компенсаторна показност, с която се опитват да заглушат страховете си, че са аутсайдери и социални маргинали.
Перченето и показността
са следствие от сериозна
криза на идентичността
и неумението да се държиш адекватно в конфликтни ситуации.
Тази нестабилност на Аз-образа на биячите ги превръща в опасни хора, твърдоглави и своенравни, които считат търсенето на консенсус и разбирателство за проява на слабост. Тяхното самочувствие е силно зависимо от примитивното разбиране на мъжествеността като физическа доминация над другите.
Хората с примитивна душевност, първични потребности и ценностна пустота са склонни да упражняват психически и физически тормоз дори спрямо непознати хора, за да се чувстват значими и защото не умеят да поддържат нормални междуличностни отношения.
Биячите са шизоидни характери, които се интересуват само от себе си и трудно проявяват разбиране към преживяванията на другите. Характерно за тях е обезценяващото, обидно, цинично и грубо отношение, както и липса на чувство на вина и угризения на съвестта.
Вземат импулсивни решения, доминирани от емоциите и първичните желания. Рационалният компонент се включва чак след извършеното насилие, за да се намери приемливо оправдание за него.
При тези насилници се забелязва личностна патология, която се изразява в неустойчиви междуличностни отношения, емоционална нестабилност, гневлива раздразнителност, импулсивност и лесна подчиняемост. Типични за тях са параноидните нагласи и очаквания да бъдат лъгани, подценявани и отхвърляни.
Това е в основата на тяхната системна подозрителност и враждебност. Същевременно изпитват вътрешно напрежение от това, че перманентно се чувстват нещастни, неудовлетворени и неразбрани.