В последната седмица от февруари 2015 г., докато в България с един замах бе отхвърлена идеята за създаване на независим център за антикорупция, в румънските градове Плоещ и Букурещ бяха извършени 14 обиска в частни домове и офиси на търговски фирми.
В ареста там се озова не кой да е, а зетят на министър-председателя Виктор Понта с обвинение в злоупотреби с еврофондове на стойност почти 2 милиона евро.
Ние в България тогава не обърнахме никакво внимание на тази новина. И не просто от неуважение, а защото вече отлично знаехме, че такава акция не е нищо особено за магистратите в нашата северна съседка. Това бе една толкова рутинна операция за тях, колкото за нас са есемесите от заседанията на Висшия съдебен съвет и телефонните разговори на каките свраки от Софийския градски съд.
Точно седмица преди задържането на премиерския зет Юлиан Херцану в Букурещ беше арестувана също за корупция депутатката Елена Удря – бивш министър на туризма и регионалното развитие, кандидат за президент и без съмнение един от най-влиятелните политици в Румъния в последното десетилетие.
И ударът срещу Удря обаче не беше да кажеш кой знае какво...
Защото ние в България отлично знаем, че поне по нашите географски ширини днес всеки може да бъде арестуван, но утре почти никой не може да бъде осъден.
В Румъния обаче през същия този месец на 2015 г., но точно 2 дни преди ареста на премиерския зет в затвора се озова бившият министър на младежта и спорта Моника Ридзи. Върховният касационен съд я прати за 5 г. на топло, защото сключила договори без търг (съвсем рутинна практика само на 80 км южно от Букурещ).
И сега знам, че сигурно няма да ми повярвате, но и това не е всичко...
Защото точно 3 дни преди да натоварят Моника в джипката за нейния нов дом, там вече я чакаше колегата й Мирон Митря. Бивш депутат и министър на обществените работи, транспорта и жилищата, той съвсем ресорно бе взел подкуп от 520 хиляди леи под формата на ремонт в дома на майка му.
И цялата работа била, за да остави на поста й шефката на Държавния инспекторат по строителство Ирина Жиану. Вижте колко необяснимо богати са ключовите фигури в строителния контрол не само в България. В Румъния обаче за разлика от нас това се разбира не само от слухове и от “личен опит”, а директно в съдебната зала.
Защото и Ирина Жиану излезе от нея заедно с Мирон Митря с белезници на ръцете и пое в същата посока, макар и за скромните 5 месеца. Не съм имал възможност да се ровя в това дело, но съм готов да се обзаложа, че Ирина е била погалена леко по главата, защото е уличила Мирон. Не като в България, където много бандити стават свидетели, за да отърват тежки присъди, и после така артистично се хвърлят да свидетелстват, че прокурорът в съдебната зала се чуди кой кой е и къде се е озовал.
Да не споменавам, че такова дело никога не може да се случи у нас, защото, не забравяйте, но България освен най-корумпираната страна в Европейския съюз е и най-демократичната. На нейна територия са абсолютно забранени не само оставките на Висшия съдебен съвет, но и провокацията срещу подкуп.
И всеки път, когато се направи опит това да се промени, изскачат 20 депутати от адвокатското лоби в парламента, за да ни обяснят колко страшно и незаконно било това. Нищо, че под една или друга форма е редовна практика в 3/4 от държавите от ЕС – ако не вярвате, питайте екипа на Меглена Кунева, защото той две години проучва тези въпроси, преди антикорупционният закон да бъде отхвърлен от същите т.нар. народни представители.
И не бива в никакъв случай да се ядосваме и да се чудим защо те се държат така неадекватно и не изпълняват задачите, с които сме ги пратили в сградата на парламента. Просто българският депутат има много силно развит инстинкт за самосъхранение – точно толкова мощен, колкото е и желанието му да лобира и да важничи в костюм в ресторантите около парламента.
Нашият т.нар. народен представител може и да не може да напише един свестен работещ закон, но отлично знае, че ако в България бъде създадена независима антикорупционна дирекция като тази в Румъния, много скоро родината за него ще стане едно изключително негостоприемно място.

Защото всички ние и без последния доклад от Брюксел много добре разбираме какво дъно сме ударили като държава. И за това най-силно говорят фактите – в България за корупция във висшите и средните ешелони на властта в последните 15 години са осъдени ефективно САМО 2-ма души – един депутат и един прокурор.
В Румъния не само февруари 2015 г. е черен месец за любителите на подкупа. Там на съд са изправени вече 1100 мъже и жени от властта. От тях, забележете, около 1000 са вече в затвора, защото прокурорите от тяхната дирекция губят едва 9 на сто от тези процеси.
Съседите ни само в последните 5 години вкараха на топло бивши премиери, олигарси, депутати, министри, членове на висшия съдебен съвет, медийни магнати. Само преди броени дни румънците пратиха в ареста за корупция даже и принца си Паул.
Няма прошка за никого, защото е намерен механизъм тази дирекция, ръководена в момента от жена, да бъде наистина независима и от президента, и от премиера и магистратите й да прилагат модерни закони и да получават достойно заплащане, за да води всеки един от тях успешно по малко над 100 дела годишно.
Представяте ли си, ако това се случи в България?
Да, сигурно е, няма толкова място в затворите.
И, да, наистина, в момента няма депутати, които да го позволят...