Тюркян Хасан - най-невръстната жертва на възродителния процес
На 26 декември 1984-а край с. Могиляне турци вдигат бунт срещу смяната на имената им, милицията открива стрелба. 17-месечното бебе е сред тримата загинали, то е задушено от множеството хора
Трима загиват при протест срещу насилствената смяна на имената на българските турци в района на кирковското с. Могиляне. Това става на 26 декември 1984 г.
Жертвите са 17-месечната Тюркян Хасан от с. Каялоба, Айше Молла Хасан от с. Каялоба и Муса Якуб от с. Китна.
31 г. след драматичните събития загиналото дете е символ на борбата за човешки права и най-известната жертва на т. нар. възродителен процес.
В памет на
Тюркян на
мястото на
протеста е
издигната чешма,
край която всяка година на 26 декември се провеждат възпоменателни митинги.
Преди 2 г. в Одрин беше издигнат паметник на загиналото бебе, а на неговото име беше именуван парк в един от кварталите на града.
Какво всъщност се е случило в края на 26 декември 1984 г., деня, който се определя като най-тежкия във възродителния процес от тогавашните тоталитарни власти?
Два дни преди това - на 24 декември, по плана на общинския партиен комитет на с. Бенковски започва смяната на имена на българските турци с български в селата Горски извор и Каялоба.
Процесът преминава спокойно и без съпротива от страна на населението. На следващия ден рано сутринта от Горски извор към тогавашния център на селищна система - Бенковски, се отправят около 2000 души. Множеството се насочва към местния партиен комитет.
Хората настояват за обяснение за случилото се предишния ден мероприятия и да получат старите си паспорти. Множеството е изтласкано от милиционери и пожарникари в края на селото.
Групата обаче
продължава да
нараства на около
2500-3000 души
Налага се по спешност да се изпратят подкрепления от окръжните управления на МВР и на Гражданска отбрана в Кърджали и Смолян.
Изпратено е и подкрепление от т.нар. барети - от военновъздушно поделение на Голо Бърдо, които са в района от началото на възродителния процес.
Пристигат и екипи огнеборци от Кърджали и Златоград с противопожарни автомобили, пригодени за разпръскване на протестиращи с водни струи.
Напрежението ескалира. Протестиращите излъчват свои представители, които провеждат разговори с официалните власти, след които хората се разотиват.
Докато вървят преговорите, група хора обграждат кметството в Горски извор, което се охранява от 4-ма милиционери. Сградата е обкръжена, а прозорците ѝ са изпочупени с камъни.
Протестиращите настоявали да получат обратно паспортите си. На място са
изпратени още
милиционери,
които успяват
да разпръснат
протестиращите
В края на деня в селата Горски извор и Бенковски са изградени временни милиционерски участъци.
На 26 декември рано сутринта към Бенковски се насочват хора от 2 посоки - първата от с. Каялоба, Горски извор и Китна, а втората - от с. Пресека и Добромирци.
Към 9 ч протестиращите, идващи от Каялоба и Горски извор, достигат рубеж на МВР, изграден извън селото. Следва сблъсък и намеса на гранични войски, при който хората са изтласкани.
Към 9,45 ч от посока с. Могиляне към Бенковски идва нова голяма група от мъже, жени и деца. Сред тях е и Тюркян, която е носена на ръце от майка си.
Множеството е посрещнато от милицията от Кърджали и поделението на ВВС. Някои от разгневените хора хвърлят камъни и дървета срещу униформените.
Следва физическа разправа с групата. Униформените започват да бият с юмруци, ритници и палки. Опитват се да изтласкват тълпата с щитове. Намесват се и огнеборците, които насочват към хората силни струи вода от противопожарните автомобили.
“Интересно е, че поемаха стоически цялата вода на пожарните цистерни”, отбелязва тогавашният началник на Окръжното управление на МВР в Кърджали полк. Атанас Кадирев. Това става дни по-късно по време на служебно съвещание на ръководния състав, проведено на 4 януари 1985 г.
Напрежението се повишава още повече и униформените откриват стрелба. Резултатът е 3-ма загинали, сред които и невръстната Тюркян. Участници в разпръскването на протестиращите твърдят, че бебето не е загинало от куршум, а е било смачкано и задушено от тълпата.
Какво точно е причинило смъртта на Тюркян, едва ли има значение. Безспорно е, че тя е най-невръстната жертва на т.нар. възродителен процес.
В Момчилград пускат танкове срещу бунта
“Фахри Сейдахет, млаши агроном, един от участниците и свидетелите на събитията: През есента на 1984 г. по време на насилствената смяна на имената ни отидох в Чанка и Токачка. Заедно с Мюмин Кьосе Юмер, Халил Мехмет и братята Бурхан и Орхан Неджип се събрахме на заседание да обсъдим положението. Измислихме и парола за похода на населението, която по-късно променихме според ситуацията. Когато армията и милицията обкръжиха селяните, стана ясно, че освен да се съпротивляваме, друг изход няма.
26 декември, вторник, бе пазарен ден в Момчилград. Каквото щеше да става, тогава щеше да е. Площадът започва да се запълва. Народът пристигаше тук, за да защити имената си, турското си самосъзнание. В 12 ч с група от около 10 души започнахме похода. Отидохме до общинския комитет на БКП и до общинския съвет. Блъснахме вратата на общината и влязохме вътре. Имахме намерение да изгорим регистрите с имената. Тогава пристигнаха 150 души от пограничните войски и ни обкръжиха. На пушките им бяха надянати щикове. Тръгнахме към градския площад. Откъм Кърджали пристигнаха танкове (според ген. Чергиланов - бронетранспортьори. Ген.-лейт. Петър Чергиланов е началник на Трето управление на ДС - Военно контраразузнаване), пожарникари и милиционери. Подкараха танковете срещу тълпата. Нервите ни се опънаха, кръвта в жилите ни замръзна. С двегодишното си дете на ръце Салиха Салих излезе напред, застана пред танковете и извика с все сила: “Какво чакате? Стъпчете ни! И да ни смажете, пак ще си останем такива, каквито сме!”.
Из “Сломиха хората от Момчилград” от Алиш Саит (в. “Права и свободи”, 15 април 1991 г.)
Най-четени
-
Ти си комплексар!
1. Имаш айфон за 2000 лева (но не говориш по него, а само „чукваш", за да не се набутваш) 2. В заведение винаги слагаш ключовете от колата си върху масата (да е ясно на всички, че баровците карат BMW
-
Любимите ми 50 книги
Разпределил съм ги по възрастови групи. Започвам с първите – книги, които са ми били любими, преди да навърша 10 години: 1. Шарл Перо - Приказки Най-добрият старт на пътешествието в света на книгите
-
Галерия Честит да си! Съдба моя!
Днес мажоритарният собственик на "ПФК Левски" и голмайстор №1 в историята на клуба Наско Сираков празнува своя 62-ри рожден ден. Неговата любима жена Илиана Раева му направи честитка и в социалните
-
Кой постъпва честно, не живее лесно
"Кой постъпва честно, не живее лесно. Кой излезе прав, не излиза здрав. Кой душа не продава, той имотен не става." 102 години от рождението на Радой Ралин
-
Галерия Перничанинът, който взриви "Звезде Гранда"
Яни Янков прави истински фурор в сръбското музикално шоу и е един от претендентите за първото място Още като бебе пеел детски песнички и реклами, а учителка в градината открива таланта му Известен е