Трябва хладен разум - покрай сухото да не изгори и суровото

Както неведнъж съм казвала - и съм убедена в това, август е като любовта - каквото и да кажеш за него, все е истина. И най-добро, и най лошо, всеки ще е прав в собственото си усещане и преживяване, с нещата, които са му се случили или не, въпреки очакванията.

 Най-летният, най-пъстрият, най-любовният, най-сладостният, най-щедрият… Всеки да си добавя определения, пак няма да са всичките.

В август има и пиршество, и тъничка тъга,

и тържество, и сянка на недовършеност, и жажда, и пресита, която не ти тежи, а те изпълва с обещания за вечност. Горещниците и по нов, и по стар стил са вдигнали своя връшник през юли, Илинден и по нов, и по стар стил е изтрополил с небесната си колесница, през август от небето валят само звезди и всяка от тях е сбъднато желание.

Вятърът роши короните на дърветата, разхвърля хавлиите по плажа, играе си с роклите на момичетата (през август всички жени, независимо от възрастта им, са момичета с изрусели от слънцето коси и нацелувани от слънцето рамене и колене), влиза под ризите на момчетата (през август всички мъже,

независимо от възрастта, са хлапаци,

готови всеки миг да опънат ластика на погледа си след полъха на пъстър шал или към слънчевия ръб на хоризонта), смокините открехват своите листа и тежките плодове се разпукват досущ като сърца, препълнени с любов…

Август, разбира се, е любов. Разбира се, че в живота на човека всеки месец, всеки ден, всеки миг е любов, дори когато страдаш по изгубена или ненамерена, пак е любов, но август, ах, август така сме го нарочили… Слънцето с такава жежка любов обгръща земята, че от огнения му дъх пламват пожарища. Не любовни, опустошителни. Горят горите, стихията на огъня облизва  къщите, подгонва хората, отнема им това, що цял  живот са градили и спастряли.

Съжалявам, че ви развалям августовското ваканционно настроение, дето го чакате цяла година, но земята под краката ни гори. Не само в прекия, в опасния преносен смисъл. Светът е слънчасал. Локалните пожари заплашват да се превърнат в глобални и изпепеляващи до крак милото човечество, което щъка по гърба на планетата, и не глобалното  затопляне е виновно, а глобалното обезумяване.

Засега само откъм Антарктика се

долавя тих повей на охлаждане

На страстите и пристрастията, на сблъсъка на интереси и претенции, на придърпване на пламналата черга към собствените амбиции да се натяга клончето, белким то е държеливо и няма как всеки момент да се счупи.

За съжаление, клончето на разума е твърде крехко, за да удържа непрекъснатото напрежение от всички, увиснали на него човешки и далеч недотам човешки претенции. Щото нали човекът е хомо сапиенс, мислещ човек, а някому мисълта е кът и стига само до собствените напъни, които, както е достатъчно показателен историческият пример, водят до под кривата круша. 

Но нека не забравяме, че на 15 август е

Успение Богородично,

един от най-светлите християнски празници, и да се надяваме, че Божията майка ще помогне на своите непослушни деца, за да тръгнат по пътя, очертан от Сина ѝ, защото Бог е любов, нали? Както ми каза един по-умен от мен човек, август е пожар като бедствие и пожар като чувство. Не че чувствата понякога не са също бедствие.

Дали има  някой, който да си няма августовска любов? Няма, нали? Освен ако не си признавате или не искате да си спомните. Забравена любов няма, всичките си остават в нас, дори тези, които считаме за нещастни, неудачни, неудовлетворителни, след време не бодат, а просто предизвикват усмивката на превъзходството над смешните терзания. В живота е така – остават само хубавите спомени. Майката натура се е погрижила да отмахваме лошото, което, като се замислим, не е било толкова страшно, колкото ни се е струвало, времето изтрива и лекува.

Ама голямата любов е траяла само десет дни в хотела, където сме си букнали стая, за да отпочинем и съберем слънце за през годината до другото лято? Ама цели десет дни с онзи смугъл мъж от съседната маса в ресторанта сме преживели всичките летни лудости, жадувани с години? Ама после сълзи на летището

сълзи в колата, студени пръсти,

изпуснати от топлата шепа, кой откъде е, август свършва, до другия я камилата, я камиларят? Ами без всичко това? Без сладкото, но и без горчивото, без щастливото, но и без тъжното – те вървят ръка за ръка, едното без другото не може. И по-добре да си изкусаш сладкото, защото горчиви чаши в живота и без туй дал господ.

Ще ме упрекнете в лекомислие? Лекото мислене е продукт на съзнанието, тоест работа на мозъчните клетки, затова сме разумни същества. А който се затруднява да мисли – негова воля, тежко му е, да се справя, мисленето, както казват, не е за всеки. Август е месецът, който мисли за теб.  За всеки един от нас.

Не, не вместо, а за – предоставя възможности, обгръща с увереност, добавя щипка превъзходство над житейската строгост, намята те с облак здравословна романтика, имаш цели 31 дни да излезеш от праволинейната схема на деловия програмиран делник.

Не, не ви насочвам към похотливи авантюри, просто събирайте раковинките на щастието, за да си нижете герданчета през сивите зимни нощи, събирайте август, за да ви е светло през декември. Стига покрай сухото да не е изгоряло и суровото. Малко хладен разум е особено необходим, за да имаме още много августейши месеци - само с любовни пожари върху прекрасната ни зелена планета, на която всеки човек е император в собствения си земен живот.