Турските изтребители свалиха руския Су-24 в далечна Сирия, на над 1000 километра от България, но от политическите реакции в София имам усещането, че стратегическият бомбардировач е паднал директно на площад "Народно събрание".
В сградата на нашия парламент в сряда се нажежи такова напрежение, такава мощна ангажираност с въздушния инцидент, че започнах да се чудя - чие е това Народно събрание - руско ли е, или е турско? Къде се намираме в този момент? В Москва? Или може би в Анкара?
ДПС излезе с остра декларация в защита на Турция. В БСП пък така жестоко се обидиха от този "неочакван" ход, че направо напуснаха залата. А Волен, разбира се, организира митинг пред посолството на Турция в София.
Като наблюдавах отстрани цялата тази бутафория, естествено, се запитах, първо, български ли са тези партии, или принадлежат на съответните чужди държави? Замислих се в последните 5-10-15 години колко големи нещастия ставаха в нашата страна и колкото и да се напъвах, не се сетих след някое от тях същите тези политически партии да са излизали с остри декларации, с митинги, протести и искрено желание за промяна. А става въпрос за поредица от инциденти с много загинали, включително и деца, за неработещата съдебна система, чиито жертви всяка година по един или друг начин стават стотици хиляди българи, за задушаващите населението монополи, за икономически и енергийни зависимости, които вредят на страната ни и със сигурност застрашават националната сигурност много по- осезаемо от руско-турския инцидент до сирийската граница.
За никого не са тайна силните зависимости на някои партии от съседни държави, но все пак не трябва ли да се спазва някаква дискретност?
Другото, което много ме учуди, бе как е възможно въобще българските партийци да си въобразяват, че в този момент на някой от големите играчи на световната сцена му пука за тяхното мнение и декларации? Интересно дали нашите си въобразяват, че нещо в голямата политика ще се повлияе или би зависило от тяхната сервилна активност?
Би било много страшно в здравословен и психологически план, ако това наистина е така. Защото ние далеч не сме така значими, както си въобразяваме. Вижте, "Ислямска държава" обяви война на половината свят, но България дори не присъства в списъка.
Кога най-после тези депутати и партии ще осъзнаят, че работата им е да защитават преди всичко българските интереси. Особено в тежката международна ситуация в момента, в която всеки ден идва доказателство след доказателство, че всяка държава, включително и в Европейския съюз, започва да гледа основно към себе си.
Полското правителство свали знамената на ЕС от залата, където провежда заседанията си. Страната не е съгласна с наложеното й решение да приеме 7 хиляди мигранти. Много държави от съюза обявиха директно, че затварят границите си за бежанците, други пък искат Шенген в Шенгена и нищо чудно утре да осъмнем с върнат визов режим за страните от Европейския съюз.
В същото време заради настъпващата зима трафикът от Сирия ще се пренасочи към България и може би ни очакват много тежки месеци.
И в цялата тази ситуация, вместо да се чудим как да си помогнем и да извлечем национална изгода от всичко, което се случва около нас, ние се намесваме в конфликти, които не са наши и не ни засягат пряко, независимо от възможните последствия за региона.
Никой, ама наистина никой в международен план не се вълнува от мнението на Местан, на Миков и на Сидеров. Пируетите им в Народното събрание със сигурност няма да донесат полза на страната ни, но може да предизвикат излишни напрежения и вреди.
В този момент България повече от всякога трябва да води колкото се може по-малко емоционална и максимално практична в наш интерес политика. Но явно трансграничното спонсорство пречи това да се случи.