Българският Робин Худ имал изискани маниери

"Крадец - това е откровен, делови човек, който искрено, а не само на думи се бори за по-справедливо разпределение на богатството."
Едва ли младият Димитър Панчев е чувал това определение на известния американски хуморист Амброуз Биърс, но житейската философия която изповядвал, се доближавала много до него. Легендарен разбойник, авантюрист и борец за народни правдини - всичко това се съчетава в удивителната му и същевременно мистериозна личност.
Макар че рожденото му име дълго време е тайна, дръзките набези в домовете на софийските богаташи и способностите му да се преправя в различни роли са в основата на градска легенда, която години по-късно е използвана в книги и сценарии за филми като "Авантаж" и "Опасен чар". Историята на същия човек разказва по великолепен начин и Георги Марков в своите "Задочни репортажи". Само че и той не е знаел за кого точно се отнася, защото я е чул преразказана от полковник от милицията.
Истинската съдба на Димитър Панчев обаче е дори по-удивителна от художествените образи, създадени въз основа на неговата биография.
Бъдещият апаш се родил през 1924 г. в южната част на софийския квартал "Курубаглар" - днешния "Лозенец". За разлика от сега, в онези години това бил един от най-бедните райони на столицата. Въпреки голямата слава, която си спечелва под различни псевдоними, дълги години неговото рождено име остава в неизвестност. Още в края на 30-те години на ХХ век вестниците са пълни със заглавия за Царя на вилите. "Царя на вилите взема от богатите, за да дава на бедните!", "Царя на вилите ограбил и столичния кмет!", "Къщата на известен банкер в "Княжево" обрана от Царя на вилите!" са само малко от водещите заглавия, които излизат в пресата от онези години.
Като малък бил ученолюбив и родителите му го записали да учи в престижната Втора мъжка гимназия. В гимназията обаче освен с деца от работнически семейства
било пълно и с надути "буржоазни" синчета,
които Митко не понасял. Те се държали високомерно и презрително със съучениците си от по-скромен произход. Заради инцидент с барутен прах в детските години Митко имал навик да присвива едното си око и това не убягнало от погледа на богаташчетата -
те веднага му лепнали прякора Кьоравия с пушката
Бързо проличало, че момчето няма да продължи образовението си. Бягал от часовете, а когато случайно ги посещавал, не спазвал никаква дисциплина. Така още на първата година станал "репетент", както тогава наричали повтарачите, а на следващата се "самоотписал". Съучениците му обаче го обикнали и не го забравили и след това. А той не само ги забавлявал с веселия си нрав и ги водел на свои разноски в луксозни заведения, а и често им правел скъпи подаръци.
Лекият дефект с окото обаче не пречел да си има идеали. Изживявал се като благородник и аристократ. Обичал лукса, но не спечелен с труд.
Особено го привличала идеята за социално равенство, която в онези години заемала централно място в комунистическата пропаганда у нас.
А и Митко постоянно бил по кръчмите. По това време там ходели предимно и комунистите. За разлика от идеализирания образ, създаден от партийната пропаганда години след това, именно това били истинските свърталища на борците за комунизъм. И това е естествено - по правило бъдещите вождове на пролетариата не похващали никаква работа, а точно между тях били и най-големите комарджии и пияници. На Митко много му допадала дружбата с тях, но най-вече се вдъхновявал от идеите за братство и равенство. А комунисти и анархисти говорели усилено за
"експроприация на експроприаторите"
- принудително преразпределение на частната собственост и социално равенство. Според тях тези екстри, които действали като благ мехлем за ушите на бедните българи, щели да дойдат почти веднага след установяването на съветска власт у нас и вече нямало да има бедни и богати. Нетърпелив да внедри тези идеали по-бързо в отечеството си, Митко решил да помогне за тази цел по свой начин - започнал да прави обири на богаташи. Учудващо обаче за себе си почти нищо не вземал, а всички пари, бижута и лъскави дрехи подарявал на бедни хора от работническите квартали на София. Е - понякога вземал и някой скъп костюм или връхна дреха за себе си, но това било в името на делото, тъй като често му се налагало при обирите да се преправя като артист, а в такива случаи доброто облекло е задължително.
Хора, които са го познавали лично, разказват, че бил същински актьор. Имал изискани маниери и владеел по някоя фраза от няколко западни езика и като истински виртуоз успявал да измъкне информация за имуществото в някой от набелязаните обекти. Само с няколко купешки фрази можел да заблуди когото си поиска и затова имал голям успех в незаконната си професия.
А когато замислял следващия обир, имал навик да си подсвирква известен мотив от "Крадливата сврака"
на Росини. Щом приятелите му чуели познатото : "Та-ра-та-тааа, та-ра-та-таааа", вече знаели, че предстои поредният удар.
Въпреки огромния брой набези от бедните Митко не вземал нищо и винаги нападал само богатски къщи. Но диапазонът на действие бил широк. Най-любими му били вилите в полите на Витоша.
Най-четени
-
Полковник от ДС: Госпожо, първо ще разстреляме децата, после мъжа ви и накрая вас!
Проф. Иван Дреников е най-младият политически затворник “Госпожо Дреникова, първо ще разстреляме децата ви, после мъжа ви и накрая вас!" Тези думи, отправени към майка му от полковник от ДС през
-
Как милицията ловеше младежите-фенове на рока и ги водеше към мазето за превъзпитание
Тоталитарната власт на БКП разделя провинилите се на свои и чужди По тоталитарно време една от основните задачи на репресивния апарат е така наречената борба с хулиганството и мързела
-
Галерия Ванчо Михайлов: Македония без българи - огън да я гори
"Македония без българи - огън да я гори!" Тази фраза, която звучи като политическо завещание, е произнесъл известният лидер на ВМРО две години преди смъртта си в Рим
-
Галерия Астор вади сутиен от джоба на Станко Тодоров, Живков се залива от смях
Гардовете на Тато го предупреждават да не приближава масата му, но той не ги послушал Баба му го тласка към магията, като му разказва за фокусници, а майка му му предава артистичния талант Мими
-
Прахосникът Абрамович предаде "Челси" в ръцете на щедрия, но пресметлив Тод Бьоли
Американецът отдавна мечтаеше да пробие в европейския футбол, но сега ще трябва да се справи с куп проблеми в новия си клуб Новият бос ще трябва да научи всички в лондонския клуб