По природа съм умерен оптимист дори и за развитието на нацията ни, но изборните резултати всеки път ми напомнят рязко, че продължавам да живея в страната на лумпените.
Как иначе да тълкуваме факта, че миналата неделя "Атака" успя да вкара цели двама общински съветници в София?
Всеки път се чудя кои са хората, които гласуват за Волен Сидеров и му дават по 3-4 милиона лева годишно с гласовете си като държавна субсидия, за да ги похарчи той за шампанско във Варадеро, Куба, на екскурзия във Венеция, на почивка в Париж, където с Деница (вече майка на детето му) хвърляха по 1100 евро на нощувка в скъпарския хотел "Сейнт Джордж"?
Няма да забравя как през 2013 г. един таксиметров шофьор направо си блъскаше от яд главата във волана, защото току-що бе гласувал за "Атака", а "партията му" започна да подкрепя правителството на Орешарски - точно обратното на всичко, щедро обещано в кампанията преди вота.
Но дори и след като си спечели прякора "Златния пръст", на последните парламентарни избори Сидеров взе гласовете на 148 хиляди българи. Тези спонсори на "Атака" не се разколебаха, когато той и пияната му компания отказаха да платят сметка в кръчма в Брюксел, когато безчинстваха на летището във Варна и като едни истински мъже се държаха арогантно в самолета с жена (френски дипломат).
Няма да напомням как отново с парите от държавната субсидия той бе наел мутри да го пазят от гнева на протестиращите срещу правителството на Орешарски, нито че преди години бе главен редактор на в. "Демокрация" и възхваляваше в коментарите си "американските момчета", а днес целува ботушите на Путин и обяснява всички национални и световни злини с политиката на Съединените щати.
В крайна сметка феновете на Сидеров не са длъжни да помнят всички фази на дългата му бизнес трансформация. Но се чудя сериозно ли повярваха, че с атаката на клекшопа на ул. "Раковски" точно преди изборите Волен наистина разкри чудовищна наркомрежа? Трябва да си с някаква много особена чувствителност, за да усещаш във въздуха и в мътния поглед на лидера тази гигантска конспирация в малкото мазе на улицата на театрите.
Всъщност в доверието към Сидеров няма нищо странно, ако се вярва на изследването на специалисти, които твърдят, че всеки 5-и българин е диагностициран с психично заболяване, а 40 процента от сънародниците ни са имали психична криза.
Съвсем между другото и в избора на общински съветници на "Атака" прекъсва всякаква връзка със здравия разум. Единият от тях - Николай Пехливанов, като депутат от същата група през 2012 г. публично обвини Волен Сидеров, че е станал причина за разпада на партията, посочи като причини за това "силовите акции" на лидера, раздялата с Капка, непоследователната политика на "Атака" и въобще не влезе в следващия парламент.
Интересно какво от театралния арсенал на Сидеров се е променило и не е ескалирало тройно в следващите 3 години, за да може строителният предприемач Пехливанов днес да припознае отново "Атака", този път като общински съветник.
Или може би завръщането му има съвсем различни подбуди и обяснение - отново в сферата на егото и финансите. Засега няма официални доказателства, но от години се говори, че в тази партия всичко има ценоразпис, включително и депутатските и общинските постове.
Интересно, сега, когато Волен ще става хайдутин без имунитет, как тази нова позиция в CV-то му ще се отрази на подкрепата към "Атака"? Но от избиратели, които вярват, че някой може да спечели изборите в неделя и да вдигне в понеделник минималната работна заплата на 1000 лв., всичко може да се очаква.
Все пак да не забравяме, че цели 184 000 българи гласуваха за Бареков, който им обеща по един таблет и по една нова пломба в устите. Да си припомним и за вечния Александър Томов-Лупи, който може да се извърти три пъти на 180 градуса само за ден в мнението си по важен въпрос, но винаги успява да намери народна подкрепа, да омае някого, за да заеме важен пост - великият Остап Бендер, сложен до него, е като джудже в краката на колос.
Tакива като Волен, Бареков и Лупи има навсякъде по света. Но някак прагът на търпимост в другите страни е много по-хигиеничен. Ето дори и клоунът Найджъл Фарадж във Великобритания претърпя тотален крах на последните избори.
В България обаче явно трезвата преценка е в тотален дефицит за избирателя.