Проблемът е, че през последните години българският футбол - клубен или национален, прилича на труп с десетина тръбички за дишане, но не се знае дали и те работят.

Сигурно сравнението изглежда тъпо, но за мен е така. Това е будна кома, от която не виждам излизане в близките години.

Никой не е очаквал чудеса от националите, но

в мача с Норвегия

се видя дъното

По-надолу няма накъде. Прав е Мъри Стоилов, който в интервю тези дни каза, че нещата трябва да се случат отдолу нагоре или ще си пеем все същата песен.

И какво значи отдолу нагоре? Превеждам го така: всичко започва от децата или от така наречените детско-юношески школи. Непрекъснато се говори за това, но накрая излиза, че са само думи. В тези школи трябва да работят най-добрите специалисти, а не тези, които не са успели да станат треньори в професионалния футбол. Не обиждам никого, но на повечето места е така.

В тези школи трябва

да се записват деца, които наистина са талантливи, влюбени са в играта

 и в тях наистина има футболно бъдеще. А не деца на връзкари и родители с възможности, които изместват наистина талантливите. Пак не искам да обиждам никого, но знам, че това е тенденция. Тенденция, която в държава, където все още корупцията се смята за нещо нормално, много трудно би се изкоренила. А трябва.

Президентите на клубове, вместо да дават пари за странни трансфери, по-добре да инвестират пари там и тези пари след време ще им се върнат. Някои клубове тук това го правят с успех. Държавата да даде едно рамо на клубове за игрища за децата, където има финансови затруднения.

Училищният футбол, училищните турнири да се възродят максимално бързо. Това пак е работа на държавата. В междублоковите пространства да започнат масово да се изграждат игрища, на които рано или късно ще се появят новите Стоичков и Бербатов. Да се обърне малко повече внимание на бедните деца по селата и градчетата, където със сигурност дремят големи, български, бъдещи футболисти.

Казвам и разсъждавам върху някакви такива неща, защото вече съм убеден, че

нещо радикално

трябва да се случи

Иначе родният футбол ще се спомине. Нещо трябва да се разтресе, за да се оправим. Или поне да имаме някакъв поглед напред.

И това не са новаторски идеи, а неща, за които непрекъснато се говори, но явно не се случват. Тук вече е мястото да се попита Футболният съюз интересуват ли го изобщо тези неща или не? Каква е точно ролята му и има ли изобщо отношение към това? Има ли някаква стратегия?

Изобщо не говоря за оставки, защото знам, че в България тези неща не са на мода. Имам чувството, че през последните години факторите в този съюз единственото, което правят, е да събират глоби от хвърлени бомби и димки. И да обясняват някакви правила, спуснати от УЕФА, наляво и надясно. И да назначават треньори на националните гарнитури. Така изглежда работата на този съюз отстрани.

И ако това е функцията на този съюз, нека някой да излезе и да го каже в прав текст и дотам. Но аз винаги съм мислил, вероятно защото съм наивен, че БФС е измислен за нещо друго. А то е

да има глобална стратегия за българския футбол поне десет години напред

Да бъде балансьор между държавата, бизнеса, клубовете. Да подпомага, а не да пречи. Говоря за всичко това, защото не може Ивайло Петев да е виновен за всичко. Първо - не е честно. И второ - на всички е ясно, че утре и Пеп Гоардийола да дойде - все тая. Така че добре е да се мисли за глобална стратегия за измъкване от дъното, а после за всичко останало.