Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Най-големите страхове на бруталните убийци - изповед от първо лице Георги Белчинов

Смъртната присъда или затворът доживот без право на замяна - кое е по-страшното наказание? По този въпрос най-меродавно е мнението на бруталните убийци зад решетките.

75-годишният Георги Белчинов е преживял и двете. За убийството на първата си съпруга е осъден на 20 години затвор. Но когато убива и втората, съдът решава, че той не заслужава да живее. Белчинов чака екзекуцията си 10 години, но през 1998 г. смъртната му присъда е променена на затвор доживот без право на замяна. Днес той благодари на Господ, че го е спасил. Казва, че най-големият му ужас е била мисълта за края.

Зловещият Недялко Димитров-Момата бе осъден за 5 убийства, но вероятно има поне 15. Сам казва, че никой освен него няма да узнае броя на жертвите му. Но Момата, който почина през 2016 г., не знаеше какво е да чакаш екзекуция. Вероятно заради това твърди, че я предпочита пред доживотния затвор. За него най-големият ужас е мисълта, че никога повече няма да бъде свободен.

В Софийския централен затвор и в затвора в Стара Загора екип на "168 часа" потърси през 2015 г. отговори на въпросите от какво се страхуват убийците, защо са извършили престъпленията си и съжаляват ли за тях.

Георги Белчинов: Спасиха ме от смъртната, ще ме спасят и от доживотната

Навън бях кротък и добър, но хванах жена си в леглото с друг

- Г-н Белчинов, защо убихте втората си съпруга?

- Докато бях навън, все друг човек съм бил - кротък, добър. И в затвора нямам наказания, само награди. Моля се на Бога. Водя момчетата на черква, за да намерят и те Господа. Той винаги ме е водил на добро, не на лошо. Аз бях смъртник, но той ме спаси.

Жена ми я хванах на леглото с друг мъж. А я убих, без да искам, неумишлено. Хванах я на леглото, където спя аз! Тя беше затворничка. Аз я знаех, че е такава, но я взех. А тя беше заляла другия си мъж с киселина. И мен искаше да ме убие.

- А с първата ви жена какво се случи?

- С първата, какво да ви кажа. Откриха я. Аз съм беден и затова жените не ме искат. Затова е станало така. Аз не съм го искал. Но оттогава мина много време, не мога да ви кажа. Сега съм съвсем друг човек. С всички съм добър, уважавам ги. Надзиратели, началници. Викат ми Дядо Боже, защото се моля всяка вечер. За това, че не съм виновен. Аз съм неграмотен и цял живот съм работил, за да се храня. Общ работник. В затвора не работя. Моля се постоянно.

- Как се държат затворниците с вас?

- Чувствам уважение. Знаят за какво съм осъден. На 70 г. съм. Чувствам се отмалял, изморен. 10 години смъртен. По комунистическо време нощем съм се молил на Боже Господ. Той живота ни води. И той ме спаси. Благодарен съм. Надявам се и тази присъда да падне.

26 години съм в затвора - в Софийския и в Ловешкия. Боже Господ лека полека ме оправи. Иначе много мъка. Че съм беден, беден съм. Но какво да направя. Да отида да крада ли?

Недялко Димитров-Момата: По-добре да ме убият

Бях агент на ДС и затова дълго ми се разминаваше

- Г-н Димитров, какви престъпления сте извършили?

- Аз съм тук за убийства. Осъден съм за 5 по три дела. Единствено старозагорският съд ме осъди по този закон, по който трябваше. Тоест по закона, който е действал, когато са извършени престъпленията. Отначало ми бяха дали доживотен без право на замяна, което после беше сменено със съкратената процедура. Ама го върнаха. Адвокатът ми иска 30 г., а съдията и прокурорът му обясняват, че не може повече от 15 г. Аз пратих това в Страсбург, да видят какви адвокати имаме.

Според конвенцията за правата на човека присъдата не може да бъде по-тежка, отколкото е била в момента, когато е извършено престъплението. В българския наказателен кодекс също се казва, че когато има промяна в законодателството, винаги се прилага по-благоприятният за извършителя закон.

Още нямам решение от Страсбург, делата се бавят. На 90% съм сигурен, че ще спечеля и ще си плащат хората, че не са си свършили работата.

Осъден съм във Варна за убийство. Аз признах, че съм го извършил, но после прехвърлих топката на друг. Знаех, че той ще се отърве, тъй като има връзки в полицията. Знаех, че със сигурност ще го пуснат.

- Кой е той?

- Казва се Стоян. Имам препис от присъдата, там съм оправдан, че убийствата във Варна не са извършени с користна цел и съм бил само помагач. От друга страна, съм осъден за убийства, без да е доказано, че са извършени. За да има убийство, трябва да бъде доказано, че умишлено е причинена смърт. Става въпрос за трупа на Златко Кавалджиев.

Не беше установена причина за смъртта. И съдийката каза: "Ами той Недялко ще каже, че Златко е умрял от слънчев удар." И аз понеже съм си цапнат в устата, викам: "Да пукна, ако те лъжа, беше жега и момчето умря от слънчев удар. И го закопах, какво да правя."

Съдийката каза, че ще разпореди ексхумация, ако трябва в Китай ще го пратят за аутопсия и експертиза, но иска причина за смъртта. Аз присъствах на гробището, изкопаха го, но главата я нямаше. Изчезнала. Обаче като се замисля, може и да не е кражба. Щеше да се докаже, че има лъжа, не си пасват данните. Аз дадох 4 пъти показания и все нещо се бърках.

Четири пъти, само и само да могат да паснат. По принцип аз се занимавам с кражби. В Бургас ми предложиха сделка - да свидетелствам срещу другите. Единият беше съдия, другият шеф на отдел за приватизация. Все интересни хора. Казаха ми, че ако свидетелствам, ще ме пуснат, а аз така и така няма да живея в България. Щях да си търся пътя, не ползвам български паспорти. Но аз отказах. Заложих на друго, което не се оказа печелившо. Полицаите пуснаха другия, аз изгърмях.