Чарли Чаплин навремето беше измислил една много точна сентенция: “Киното е като киселото мляко. В едни държави става, в други не става. Там, където става кисело мляко, кино не става и обратното.”
В края на 70-те години в София бяха довели делегация от известни кинокритици от Европа и Америка. Между напоителните софри им прожектираха български игрални филми и ги кандърдисваха да оповестят, че българското кино е в нечуван възход.
Те, милите, кършеха пръсти и се чудеха какво да кажат, докато най-накрая един френски кинокритик много точно формулира състоянието на нещата. Не си спомням дословно неговите думи, но смисълът бе следният:
“Ние във Франция се мъчим - е, невинаги успяваме - да говорим за сложните неща просто. А в българските филми кой знае защо винаги се случва обратното.”
А сентенцията на Чарли за киното и киселото мляко издържа проверката на времето. Ето, в последно време доста развалиха качеството на киселото мляко и почнаха да се появяват много добри български филми.
Няма да изреждам всички хубави филми, направени от млади колеги, за да не пропусна някои. А и една част от тях не съм гледал. Ще се спра само на филма, който най ми хареса.
У Р О К
От днес той тръгва по екраните. Не пропускайте да го видите. Повярвайте ми, филмът е хубав. А защо да ми вярвате ли? Ами защото съм техен колега. А да сте чували в киното колега да хвали друг колега? А?
В медийното пространство се появиха много статии и материали. Повечето от тях кой знае защо разказваха сюжета на филма, за да може на зрителите да им е по-малко интересно. Или пък от елементарна глупост. По-скоро това е традиция от времето на соца.
Тогава, като излезеше на екран български филм, всички медии под строй ръкопляскаха, възхваляваха и се възхищаваха от новия шедьовър. А като отидеш да гледаш филма… скука! И сега в българското кино се получава нещо подобно. Големи приказки, а резултатите мизерни.
Както казах по-горе, сега се правят и хубави филми. Само че как да различим едните от другите? Кой филм да гледаме и кой да не гледаме.
В началото на новата ера по времето на Нерон е живял Петроний - римски писател и сатирик. Когато той давал оценка на драма или роман, че е хубав, това било вярно, а и всички му вярвали. Затова и му дали титлата arbitrum elegantorium. Е, от това има нужда българското кино. Нямаме си арбитри. Може би да обявим конкурс и да си изберем. Ама кой ще бъде в комисията?
Но пък на Петроний в 66-ата година му отрязали главата заради критични бележки, но не направени по повод на художествено произведение, а за отправени към Нерон.