Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Звезделин Минков:

-Известен сте като първия имитатор на Тодор Живков. Как започнахте да правите смешки с него?
- Започнах да го имитирам през далечната 1974 г., когато бях на 15 г. След 1989 г. се появиха доста имитатори на Тодор Живков, но аз единствен го правех, когато бе на власт. Беше много опасно, естествено, но тогава бях млад и въобще не ми е минавало през ума, че ще ми се случи нещо. Все още бях ученик и свирих на баритон в градската духова музика на Козлодуй. Бяха ни поканили да участваме на откриването на първата атомна електроцентрала на Балканския полуостров.
Другарят Живков бе на 3 метра от мен
Много се впечатлих от една негова реч, която запаметих като попивателна. Прибрах се вкъщи и я демонстрирах на родителите ми. Те се чудеха да се смеят ли, да плачат ли. Тогава ми забраниха да го имитирам в училище, за да не ме изключат. Запомних речта му, защото бе много оригинална. Години по-късно си мислех, че ние нямаме такъв хуморист като Тодор Живков. Никой не можеше така да разсмива българите.
Идваше му отвътре – бе обикновен селски човек с голяма фантазия и говореше много смешно. На откриването каза така: „Уважаеми, другари и другарки, граждани и гости на Козлодуй, особено ми е приятно и много се вълнувам да открия първата и единствена засега на Балканския полуостров атомна електроцентрала. 69-а г. изпратих Пенчо Кубадинки с една кирка от София” – и тук 10 хил. души си го представят как слиза с кирката от чайката и се заливат от смях – „Направи първата копка и какво мислите – е па няма да чака втората, я! Хвана си кирката и обратно за София” - тук, естествено, втора вълна смях. После каза: „Мина се време и козлодуйци рекоха: „Е па, българска работа, нищо няма да се направи.
Обаче се изнамери един истински комунист, намерил телефони – врътна една жица, написа едно писмо и аз разбрах, че работата не върви.
Ядосах се и като се развъртях, врътнах и аз едни жици
тук-таме и като дойдоха едни кимиони (той така казваше на камионите), едни багери и вижте – за 5 г. вдигнаха такъв висок комин. Сега, ако погледна нагоре, ще ми падне капата. Добре, че съм без капа. Честито!”
- Колко години сте го имитирали тайно?
- 15 години от първия ми опит. Интересен факт е, че цял живот го имитирам и той падна от власт на рождения ми ден. След 1989 г. най-напред ми се обади Хачо Бояджиев и бях първият артист в предаването „Формула 5”, който имитираше Тодор Живков по националната телевизия. След това дойдоха от италианската телевизия „Рай 3” и казаха, че снимат филм за България – какво се е случило с една бивша социалистическа държава година по-късно.
Показаха най-доброто от българската култура и искаха имитатор на бившия ни ръководител. Тогава препоръчаха мен и Димитър Туджаров Шкумбата.
Поканиха ме за снимките и имах 2-минутно участие като Тодор Живков. Излъгаха ме, че ще го заснемат предварително и ще го монтират по-късно, а реално го излъчиха на живо пред няколко милиона италианци. Те си мислеха, че като сме актьори от България, сме последна дупка на кавала и ще се притесняваме. Искаха да извикам моя импресарио, за да ми платят. Аз, естетсвено, нямах, но от неудобство казах на преводача, че в момента е в Германия. Затова ми платиха най-малката сума – около 600 лв. тогава. Въпреки това се зарадвах много.
Но точно преди да ги взема, пред мен се появи човек, представящ се от някакъв благотворителен фонд за бъдещото развитие на демокрацията в България. С целия си акъл ги дарих, така и не видях и лев от този хонорар.

- Как така от политбюро никой не научи, че имитирате Тато?
- Странно е наистина, защото дори и в самия град Правец съм имитирал бай Тоше зад кулисите. Някога съм бил много неразумен. Сещам се за един случай с Катя и Здравко от „Ритон" и боже, сега като си помисля, настръхвам.
Бях им на гости в столицата и те казаха: „Абе, разбрахме, че много добре имитираш Живков. Хайде сега да те запишем за телефонния ни секретар с неговия глас". И аз с целия си акъл го направих. Натиснаха копчето и започнах с неговия глас: „У момента дует „Ритон" отсъстват от вкъщи. Ако искате да споделите нещо с тях, запишете се, моля". Мина се един месец и Здравко ми звъни и казва: „Звезди, изтрихме го да знаеш.
Хората започнаха да звънят само, за да чуят записа. Смеят се и затварят". Може би ме е успокоявал фактът, че го наподобявах, но не казвах директно: „Аз съм Тодор Живков". Позволявал съм си и в скечове да си пускам гласа на бай Тошо, но никой нищо не можеше да ми каже, защото беше като част от материала.
- Нито един в тогавашните структури ли не е проявил любопитство?
- Имам един-единствен притеснителен случай. Тогава Господ ме спаси. През лятото на 1986 г. бях в Приморско - всяка вечер правих хумор в ресторант „Юг". Оказа се, че шефът - полк. Лазаров,
работил навремето в държавна сигурност
Покани веднъж негов действащ приятел в ДС на гости. Седяха двамата на една маса и си пиеха уиски. Изведнъж полковникът ме извика да ги забавлявам. След като си изредих целия репертоар, ми каза: „Я дай малко и за нашия човек." Опитах се да се измъкна, но неговия приятел каза: „Не се притеснявай, приятели сме се събрали само".
Поогледах се леко и започнах: „Вижте сега, стана вече световноизвестно делото за Сергей Антонов. Ще ви кажа сега каква е истината. Ако Сергей Антонов, беше стрелял по папата, той щеше да е мъртъв. Аз така ги обучавам моите хора -
като правят нещо,
да е като хората
Питам ви: "Жив ли е папата?" - жив е". Какво по-голямо доказателство, че не е стрелял по папата.
И още нещо - политиката ни е с правата политика на братския Съветски съюз. Ако някой стреля по нас, сме готови да отвърнем. Но ние първи да стреляме - не. Щом папата не е стрелял по Сергей, от какъв зор ще стреля по него?"
Това беше изцяло моя интерпретация, засмяха се и двамата. Но после гостът ме извика да се разходим. Тогава ми се случи страховито нещо - застанахме до едно дърво, а той извади карта, хваната с шнур за вътрешния му джоб.
Дърпам картата, а с нея и той се надвисва над мен. Зачитам се и виждам, че е агент на ДС. Представете си, че тестисите са свързани към сърцето, а по средата има един коноп. Тогава сякаш някой ми дръпна конопа. Пресъхна ми устата. А той каза: „Не се безпокой, няма да имаш проблеми. Много добре имитираш, без да се подиграваш.
Само искам да ми кажеш едно, ама честно - кой ти каза тези думи? Не може да си ги измислил" - вече готов да се разплача, започнах да се оправдавам с богатото си въображение и т. н., но той продължи: „Абе, много странна работа. Питам не за друго, но преди 2 седмици бяхме само шест човека в Бояна, когато Тодор Живков го каза поти по същия начин.
Не може някой да не ти го е разказал." Втрещих се, но пак му казах, че съм ги измислил. И той си тръгна. Тогава също си имаше хора с морал. Този човек реши да не ми усложнява живота, а можеше.
- Не ви ли покани тогава да изнесете шоуто пред други политици?
Тогава не всички бяха така широко скроени. Но съм имал такива случаи. Веднъж на мое участие в Кърджали,

един партиец с гостите си
ме извика след шоуто
И пак по същия начин, без да се споменава име, само с намек започвах да имитирам. В Джебел пък кметът ме беше поканил, извади един коняк, аз имитирах, всички се смяха. След години съм се питал защо никой не е написал донос срещу мен и стигнах до извода, че е логично.
Ако признаят, че са ме гледали как имитирам Тодор Живков, значи и те са виновни, защото са се смели и са били съучастници.
- Наскоро издадохте книга за Георги Парцалев...
- Всичко стана ненадейно, както стават хубавите неща по света. Бях на гости на мой приятел в Стара Загора, който една вечер ми даде идеята да напиша книга за Парцалев, тъй като 10 г. сме били приятели с него. Има толкова много неизвестни истории, които хората не знаят и трябва да видят бял сят.
Той имаше едно куче Вог, което беше почти грозно, но добро и ти ставаше симпатично заради това. Събирахме се няколко приятели на гости у Парцалев (той беше
най-интересният човек, когото съм срещал
в живота си) и когато пийвахме повече, ни правеше изненада - викаше Вог и казваше:
„Я сега покажи как Пенчо Кубадински дреме в Народното събрание" - и кучето заставаше, отваряше си устата, долната му устна леко увисваше и притваряше очи, а Георги вадеше един калпак и му го нахлузваше на главата. Кучето започваше да издава звуци на хъркащ човек. Умирахме от смях.
Няма да забравя, когато Парцалев се съгласи да ми дойде на гости, когато живеех в Студентски град. За мен това беше уникално преживяване. Не можех да си представя, че такъв кумир ще дойде при едно семейство в този квартал. Като му предложих, той каза: „Защо да не дойда бе, моето момче. И аз съм обикновен човек". Тогава се разплаках от кеф. Тогава комшиите се шегуваха: „Сменихте ли тапетите, че ще идва Парцалев", но истината е, че само тях не сменихме, цялата къща блесна.
А после като се започна едно веселие, та до 3 сутринта.
Вече си беше пийнал малко повече,
погледна си часовника и каза: „Хайде, ще си тръгвам ,че стана 00,15 часа, да не вдигам жената, че общежитието затваря в 12 часа."
Казах му: „Много ми е неудобно, но малката стрелка е на 3, а голямата е на 12", а той отвърна: „Ти сега какво искаш да кажеш - че съм се напил ли."
Сложи очилата и се завайка: „Голям срам, как ще изляза сега?". Не даде да събудим портиерката. Живеехме на първия етаж и той отвори прозореца, излязох навън, застанах на четири крака, а жена ми го държеше отгоре - стъпи на гърба ми и оттам на тревата. Аз съм единственият българин, на когото Парцалев стъпвал на гърба буквално.
- Успявал ли сте да разсърдите някого с имитациите си?
- Всички много са се радвали, когато са гледали как ги представям на сцена. Никола Анастасов където и да ме види, ме закача и казва, че много добре го имитирам.
А Тодор Колев колко ме обичаше. Беше ме поканил в неговото предаван „Как ще ги стигнем" през 1998 г., когато бях в Ямболския театър. Бях много поласкан, че точно тогава се е сетил за мен. Трябваше 8 минути да правя хумор, но на 18 минута Рангел Вълчанов (той беше режисьор тогава), вече взе да псува зад кулисите.
Имитирах Тодор, негови колеги, че накрая запях и песен. Щастливо ми се стече животът. А и не страдам от комплекс, че не живея в столицата. Казвали са ми много пъти: „Не искаш ли да играеш в театрите в София", но какво да направя,

че се влюбих в жена
от Стара Загора
Бях известно време в столицата, участвах в „Пълна лудница", снимах се в сериала „Сутрешен блок", но когато предложенията спряха, се преместихме и живеем в нейния апартамент.
А когато имам ангажимент, си пътувам. Играл съм и в Народния театър на хонорар, но когато попитах дали няма да ме назначат на щат, ми казаха, че там били само от лъв нагоре. А какво значи лъв, не зная.
- Актьорските среди са едни затворени кръгове, в които много трудно се пробива.
- Така е, сега се сещам и за някогашната ми кариера на дубльор. Когато живеех в София, работих във всеки свободен ден. После отидох да играя в Ямбол и хората ме забравиха.
Върнах се, но всичко така се е бетонирало вече... Казах им да направят кастинг и всеки да може да се яви, а който го спечели - да дублира. Но глас в пустиня във всички телевизии.
- Не ви ли се иска някой съвременен политик да имитирате?
- Отвратен съм от нашите политици. Не искам да им обръщам внимание, защото така ще им повдигна самочувствието, а те не заслужават. До такава степен съм обруган, че не виждам смисъл. Така се подиграха с българския народ... отвратително безочие. Не може да си гласуваш
всеки ден вдигане
на заплатата
и поредния почивен ден, а когато един излезе с предложението да почиват, колкото другите българи, да го обявят за кауза пердута.
На един Цветан Цветанов какво да му имитирам? Не може два пъти да го осъждат на 4 г., а сега се чака не да му я намалят, а въобще да я премахнат. Това е едно пълно безхаберие. А специално Бойко Борисов не го имитирам по друга причина.
Веднъж се опитах и ми казаха, че не пресъздавам него, а Краси Радков като премиера. После се появи великолепния Ненчо Балабанов, който много харесвам, така че нека всеки да си е на мястото.
- Ситуацията в България не ви ли е карало а емигрирате?
- Роден съм в Козлодуй на 100 м от брега на Дунава. Всеки път плача на националния ни химн. Имаме голям паметник на Христо Ботев. Там съм изпълнявал речта на Странджата от „Немили недраги" и всички са се питали как в възможно толкова емоционално да говоря.
Една 80-годишна баба веднъж дойде и ме попита: „Как успявате така вълнуващо да рецитирате", казах й: „Бабо, роден съм тук. Закърмен съм с патриотизъм." Един приятел наскоро ми писа, че се преместил в Ханой.
Втрещи ме, питах го какво изобщо прави там, а той продавал плодове и живеел добре. Как е възможно човек да отиде във Виетнам, за да продава на пазара.
Може да не разполагам с големи средства, но изпитвам малките радости. Не виждам необходимост да живея в друга страна.

Бих отишъл да забавлявам българите в чужбина, но те канят Глория
Не че имам против нея, но всичко е сбъркано - искат да се напият и да танцуват.
Не мога да си представя, че това е по-важно от възможността да чуеш речта на Странджата. Има хора, които години наред не са се връщали у нас, и ако го чуят, ще плачат от сърце и ще прочистят душите си до края на дните си.
Наскоро ми се обадиха от българското посолство в Германия и културното ни аташе ме покани на среща с нашенците там, за да представя книгата си. Предстои ми пътуване скоро.