Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Генерал нахлува с танкове в "Столипиново" през 1978 г. Ген. Стою Неделчев - Чочоолу, е чичо на убития младеж, заради което нахлуват в "Столипиново".

През 1978 г. колони с танкове и бронетранспортьори навлизат в "Столипиново". Макар в онези години никога да не е излизала официална информация, слухът за случая светкавично обикаля България. Затова историческият погром над ромската общност в прословутия пловдивски квартал се носи от уста на уста по времето на социализма.

В основата на инцидента стои неразкрито тежко престъпление, извършено от роми. През лятото млада семейна двойка се разхожда в квартал "Изгрев" в Пловдив. Внезапно е нападната от множество местни, които искали да ги ограбят Младият мъж обаче не се сдържал и им оказал съпротива. За отмъщение разярените роми заклали и двамата на място.

На всичкото отгоре момичето било бременно. Въпреки че веднага започва разследване по случая, милицията така и не залавя убийците.

Оказало се обаче, че загиналият младеж не е случаен. Той бил племенник не на кого да е, а на известния генерал Стою Неделчев, по прякор Чочоолу. По времето на соца генералът е жива легенда и бил известен с това, че не си поплюва. Арестуван преди 9 септември за кражба на добитък, в затвора Чочоолу "попаднал на хора" и се запалил по комунистическите идеи Затова след като го освободили, веднага заминал за СССР. През войната оттам го изпратили с парашут да извършва диверсионна дейност и да организира съпротивата у нас. Самият той оглавил един от партизанските отряди - "Христо Ботев", а по-късно става

командир на партизанска бригада "Георги Димитров"

и Пета Старозагорска въстаническа оперативна зона.

Независимо че бил един от най-издирваните хора в царството и имал две издадени смъртни присъди по Закона за защита на държавата, властите така и не успели да го заловят. Заради способността му да се измъква под носа на жандармерията получил прозвището "Пантерата". В онези години големите му заслуги към комунистическата власт и връзките със Съветския съюз го превърнали в недосегаем. Едва ли не можел да прави каквото си поиска и никой, дори по върховете в Политбюро не смеел да му се противопостави. Даже единствено на него по изключение му издали

специално разрешение да козирува с лявата ръка,

тъй като движел трудно дясната вследствие на нараняване от годините на войната. По времето, когато става инцидентът в "Столипиново", ген. Неделчев командвал армейските части в тогавашния Старозагорски окръг. Веднага след като научил, че убийците на племенника му не са разкрити, Чочоолу заминал за Карлово. Там влязъл в поделението на танковата бригада и незабавно вдигнал под тревога два танкови батальона.

Накрая, без да се съобразява, с когото и да било, лично повел колоната танкове към Пловдив. Според спомените на Недко Кертов, който е служил в онези години в бригадата, генералът обявил, че "в “Столипиново” е въведено военно положение". Малко

след това в махалата влизат машините от карловската танкова бригада.

Научили за спонтанните маневри, шефовете на пловдивската милиция също изпаднали в шок.

Гетото е обградено, а страхът плъзва навсякъде. Никой не смее да излезе. Отпуските в милицията са прекратени, а поделенията са в бойна тревога.

В опит да предотвратят погрома тежковъоръжени милиционери били изпратени веднага на мястото. Но така и никой не посмял да се противопостави на легендарния генерал, а той направо заповядал на водещите машини да смажат първата къща в ромската махала, изпречила се на пътя им.

Група мъже, въоръжени с брадви и ножове, се опитват да оказват съпротива, но направо са пометени от войниците, които прибягват и до брутални действия.

Казал, че всеки ден ще събаря по една къща, докато не му предадат убийците на племенника му. Вече се стъмвало и Чочоолу наредил и с мегафони да кажат на ужасените цигани никой да не се показва навън, преди да се разсъмне, защото ще стрелят на месо.

Още на следващия ден екстремната му тактика дала резултат. Намерили се роми, които "пропели" в милицията кои са убийците и от МВР ги заловили.

Тогава драмата придобива още по-драстичен характер - развилнелият се комунисически генерал иска престъпниците да му бъдат предадени за да може лично да ги разстреля

Все пак накрая го натиснали отгоре и успели да предотвратят саморазправата, твърдят очевидци. На третия ден войската се оттеглила.

"Бях малък тогава, но много добре си спомням случката, тъй като след нея половин година жив циганин не смееше да се появи в града - разказва бившият депутат Христо Марков пред "168 часа". - Беше привечер, когато първоначално в Пловдив дойдоха 4-5 бронтранспортьора. Танкове лично аз не съм виждал, но си спомням, че между хората се говореше, че са бутнали един коптор. От БТР-ите изкочиха войници, които се нахвърлиха срещу една тумба хора от махалата.

Бая бой отнесоха ромите тогава,

а на Чочоолу никой не смееше и копче да му каже. Той беше много силен, имаше голямо влияние и в армията, и в държавата и милиционерските началници се бяха изпокрили. Ефектът от акцията беше страхотен - за два-три дни градът се умири до неузнавемост. Дълго време след това жителите не само на “Столипиново”, а и на отделената с железопътна линия “Шекер махала” не смееха да припарят в града."

Всеки в ромската махала, у когото е намерен нож, брадва или нещо друго, което може да се използва като оръжие, е арестуван и затворен в мазетата на пловдивската община. Там попадат и жени, които отправят клетви към блюстителите на реда и военните.

При акцията са открити крадени вещи, пари,

за които тези, у които са намерени, не могат да дадат обяснение за техния произход. Случилото се така наплашва обитателите на “Столипиново”, че до 1992 г. никой от тях не си позволява да извърши дори най-дребното престъпление. За самоволно проведената от Чочоолу акция му е наредено да излезе в неплатен отпуск, а на следващата година (1979 г.) генералът е отстранен от всички длъжности.