Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

5 големи загадки за 9 септември ЗАПОЗНАНСТВО: Тодор Живков се ръкува с партизаните от втора бригада “Чавдар”.

Колко са били партизаните - 1000 или 14 хиляди? Какъв е броят на жертвите след идването на новата власт - 2700 или 180 000 души?
Това са само две от поне пет големи мистерии свързани със сакралната в миналото дата 9.09.1944 г., на които историческата наука у нас не е дала задоволителен отговор.
Странно, но 70 години след събитията няма еднозначен отговор и на редица други важни въпроси. От една страна специалистите твърдят, че всичко е ясно, но от друга винаги дават разминаващи се данни за най-важните факти около повратната дата. Така и до днес най-големите загадки си остават.
Лошото е, че като оставим настрана идеологическите полемики за това как
се определя случилото се на тази дата - като преврат, въстание, окупация или революция,
няма яснота и по такива чисто прагматични данни, като какъв е бил броят на нелегалните участвали и загинали в съпротивата преди тази дата, както и колко са жертвите на червения терор след вземането на властта от ОФ. А истината за тези цифри има изключително значение, защото може да ни доближи до националното помирение, което други европейски страни, преживели ужаса на тоталитаризма, отдавна са оставили зад гърба си.
Възникват и съвсем основателни съмнения дали пък не е било по-добре, че сме имали повече партизани, макар и на книга, тъй като при сключването на Парижкия договор заради тях не са ни откъснали никакви територии, които преди войната са били български.
Освен това как става така, че на самия девети не идват комунисти на власт, а правителството се оглавява от офицери на "Звено", организация обявена за чисто фашистка. Друг важен въпрос, на който историците не винаги дават конкретен отговор е била ли е неизбежна окупацията и предопределено ли е било в чия сфера на влияние ще попадне България. И още: Автентично ли е посрещането на съветската армия и "народните герои" и къде е бил Тодор Живков в този решителен момент?

С тези и други въпроси "168 часа" се обърна към някои от най-видните ни историци. 

Учудващо е, но въпреки тяхната категоричност, че събитията са добре проучени, разминаванията в данните им са сериозни.
"Според мен историята на събитието като цяло вече е изяснена - коментира акад. Георги Марков пред "168 часа". -
Но все още има и някои загадки и въпросителни
Било е от всичко по малко - държавен преврат, имало е и белези за въстание из страната, а и революция, доколкото води до пълна смяна на политическата и икономическата система.
Бях на две конференции днес (9.09.2014 г. - бел. ред.), които по ирония на съдбата се състояха на едно и също място. И на двете всички колеги бяха разделени, настръхнали... Крайно време е да стане помирение, както в Гърция и в Испания, и ние да се обединим. Трябва да има някакво съгласие, предвид и историческото време, и националния ни интерес. Стига ни е разделяла политиката", апелира ученият.
Според него в историческите документи има ясни данни за броя на нелегалните участници в съпротивителното движение.
"В навечерието на преврата има една среща между Антон Югов и Дамян Велчев. На нея Велчев като стар превратаджия казва: Ние даваме пет прожекторни роти, един танков полк и т. н., а вие какво давате? Антон Югов му отговаря: Ние разполагаме с 14 хил. въоръжени мъже. Разбира се,
в това число са били не само комунисти, а и земеделци,
социалдемократи
и други противници на режима - та това е освободителната армия.
Разбира се, по-късно нещата се промениха, започнаха да излизат разни ятаци, помагачи, разказвачи на вицове и станаха 200 хил. души. А след Девети септември само за две години броят на членовете на БКП също нараства до 200 хил. души. После Червенков извършва една чистка, с която отпадат около 100 000, но след това пък нараснаха вече на 1 000 000."
По мнението на акад. Марков изкуствено увеличената бройка на партизаните е била в интерес на националните ни интереси, защото е използвана като аргумент при мирните преговори.
"Вярно е също така, че в началото цифрата на участниците в съпротивата е била завишена и по практически съображения. Има една книга, която по-късно е забранена от Живков - "Съпротивата срещу фашизма в България". Тя е издадена през 1946 г. специално за Парижката мирна конференция. На български и на английски език е, защото ние е трябвало да докажем с нея, че сме съвоюваща страна, тоест, освен че сме воювали на фронта срещу Германия, сме имали и мощна съпротива. Само че там го няма Живков, няма го дори и отряда "Чавдар", а го има Славчо Трънски. Официалният й автор е Орлин Василев и е забранена в края на 50-те години", споделя в тази връзка историкът.
Той е категоричен, че трябва веднъж завинаги да се сложи край на спекулациите по темата.
"Това е история, касае за една историческа дата и трябва да има фактология, а не идеология и митология. Написал съм две книги за тази гражданска война, която е нещо жестоко, има жертви и от двете страни. Но има и една българска поговорка- "На чужд гроб не плачи". Трябва да дойде време, когато да поднесем венци, да се запали по една свещ и да кажем: "Бог да ги прости всички тези българи!", и да спрем да ги противопоставяме."
"Решаваща в случая
е ролята на
Съветската армия,
- за да има 9 септември, трябваше преди това да има 5 септември, когато СССР ни обявява война със съгласието на Великобритания и САЩ. Истината е, че има сделка, а западните съюзници съзнателно лъжат Стойчо Мошанов, който е в Кайро.
Срещал съм се с живи участници в събитията още когато бях млад специалист. В онези дни дори униформената полиция е запазила неутралитет.
Генерал Иван Маринов,
който е бил министър
на войната, е
спечелен за преврата,
той знае и издава заповед да не се оказва съпротива, а след това е обявен и за главнокомандващ. Така че фактът, че звенари, а не комунисти оглавяват новото правителство е леснообясним. В сигнал до Трайчо Костов Георги Димитров казва: Дръжте вътрешното министерство, то е най-важно! и поставят за министър Антон Югов. А Дамян Велчев поема военното министерство.
Кимон Георгиев десет години по-рано прави друг преврат и забранява политическите партии и суспендира конституцията, и същият Кимон Георгиев на 9.09.1944 г. идва в името на многопартийната система и Търновската конституция. И затова много от опозиционните дейци, и Никола Петков, и Григор Чешмеджиев, Костурков, се хващат на тази въдица - Отечествения фронт, и са смятали, че нормалният политически живот ще продължи. Но ако вземете дневника на Георги Димитров, ще видите, че на 8 септември български комунисти искали да обявят съветска власт и Сталин се обажда на Георги Димитров: Какво правят онези глупаци комунистите?! Каква съветска власт - няма да има такава! Не бързайте, ще дойде време!"
Показателно е, че в случая на съветската окупация не пречат нито обявеният седмици преди това неутралитет, нито разоръжаването на германските части на наша територия.
"В края на август Багрянов вече е обявил неутралитет и, това не бива да се забравя, 14 500 души германски офицери и войници са разоръжени и предадени на Червената армия. На 6 септември Муравиев събира правителството и казва: Червената армия ще нахлуе, дайте да спасяваме положението, и решават да обявят война на Третия райх. Но
генерал Маринов казва,
че на територията на
Македония има смесени българо-германски части
и заради тях обявяването на войната трябва да влезе в сила на 8 септември. Както е известно, Червената армия нахлува сутринта в 8 часа на 8 септември и на 9 септември става превратът. Без сделка между Сталин, Чърчил и Рузвелт това нямаше как да стане. За Сталин е ясно, а Чърчил ни мрази още от Дарданелската операция през 1915 г., защото той се проваля и казва на Сталин: Искам само Гърция. Те си стискат ръцете - Чърчил иска 25 срещу 75% влияние у нас, а Сталин иска 90% и си стискат ръцете на 80 съветско, 20 друго. В крайна сметка България влезе в съветската зона на господство. Сега много се говори за дележа, направен от Сталин и Хитлер, но какво направиха Сталин и Чърчил? Но това не е много удобна тема за днешните историографи. Въпрос на големи геополитически интереси е, а другото е идеология", казва още акад. Марков.

 

"Българската историческа наука с голяма точност е изследвала събитията около 9 септември, през годините стотици колеги са работили по темата - категоричен е проф. Божидар Димитров. - Броят на участниците в съпротивата, на партизаните, е между 9 000 и 10 000 души, което е много за страна с население като нашето. 9160 души по-точно мисля, че беше цифрата. По-важен в случая обаче е броят на армията - 540 000 души, и военният преврат се дължи главно на нея. Защото 9 септември е военен преврат. Основното е участието на армията, а не на партизаните. Всъщност партизани няма - те седят в градинката и нямат отношение към вземането на властта.
Властта е взета от Отечествения фронт, а политическият кръг "Звено" е една от организациите, които членуват в него. На практика това е Военният съюз, тоест организацията на офицерството в България.
Парадоксалното е, че става дума за същите офицери, които 10 години по-рано също извършват преврат, който беше наречен фашистко-монархичен."
По негово мнение събитията много ясно отразяват влиянието на държавите от антихитлеристката коалиция у нас през периода.
"Червената армия я няма по това време в София - всичко е една игра на, да ги наречем, силите, с които разполагат Великите сили у нас- продължава разказа си проф. Димитров. - Публична тайна е, че междувременно една част от офицерите са станали агенти на влияние - едни на СССР, други на Великобритания, трети на САЩ. Затова в спомените си един виден деец на БКП, чието име не искам да споменавам, с чувство за хумор описва как правителството се събира няколко часа преди преврата. Цола Драгойчева им раздава задачите, а на него се пада да състави списъка на хората, които трябва да бъдат ликвидирани на другия ден - без съд и присъда, тъй като са опасни за бъдещото правителство. Тя им казва:
"Вие сте министрите,
няма го само министър-председателя,
него го определят
Великите сили
и той ще дойде в 12,00 ч. Ще позвъни два пъти дълго и един път късо на вратата. И така списъкът на нашия човек започва с Кимон Георгиев - сложил го на първо място, защото, както казвал самия той: "Много ме би на 19 май 1934 г., лично ме би. И продължава до номер 53-ти. Какво било учудването му, когато на вратата се позвънило по уречения начин, и влязъл Кимон Георгиев поздравил с "добър ден" и им съобщил, че е новият министър-председател. Деецът, разбира се, реагирал мигновено, веднага смачкал списъка и го хвърлил през прозореца."
Според проф. Божидар Димитров броят на партизаните не могъл да окаже някакво влияние на мирните преговори.
"Не е бил аргумент в Париж броят на участвалите в съпротивата, но по отношение на тези, които се представят за участници в съпротивата нещата също се развиват главоломно. През годините цифрата расте многократно, като в края на 1989 г. активните борци против фашизма и капитализма бяха достигнали 200 000 души, като само на последния конгрес през същата година бяха приети 3 148 от тях. Имаше виц по този повод: - Американец, руснак и българин спорят кой имал най-голямата гора. Българинът ги сразил, като казал, че у нас гората е толкова голяма, че партизаните влезли там от 1941 г., а още излизат от нея.
Що се отнася до историята с участието на Тодор Живков, всички знаехме, че е преекспонирана - седял е в Говедарци до полите на Мара Малеева тогава. Но трябва да гледаме главното. Действително на девети септември тъй наречените демократични сили
свалиха прогерманския елит и за по-сигурно го и избиха А броя на жертвите го има на паметника пред НДК - не повече от 2700 - 3000 души."
"Нещата за професионалните историци са отдавна ясни - казва и проф. Пламен Цветков. - Превратът е извършен със съдействието на тогавашния военен министър генерал Иван Маринов. Явно той си е свършил работата, която от Москва са му възложили. Някакви хора се обявяват за правителство. Подобно нещо се случва при германската окупация на Норвегия през април 1940 г., когато един пронацистки настроен политик - Видкун Куислинг, се обявява за премиер, но и в двата случая най-същественото е навлизането на чужди войски. На нас на 5 септември СССР ни обявява война и на 8-и вече започва да окупира страната.
Както Хитлер преди да стигне до зловещото окончателно решение за евреите, както кланетата в Беларус не са извършени от есесовци, а от местни хора, така и в България репресиите се извършват от българи.
За броя на участниците в съпротивата у нас преди девети -
касае се за пълна фалшификация и просто е учудващо как още някои колеги надуват цифрите
14 000 са членовете на Българската работническа партия, заедно с младежката организация, но това в никакъв случай не означава, че всички те са били с оръжие в ръка. В тази връзка има и един факт, който с лека ръка се подминава. В края на 1943 г. в усилията да се създаде някакво съпротивително движение се дава заповед една част от тези хора да отидат по планините през зимата и логично загиват страшно много хора. Дотогава има само 800 въоръжени комунисти.
Има едни страшно надути цифри от май 1944 г. и те са от едно донесение на Добри Терпешев до Георги Димитров, който по това време е в Москва. Терпешев докладва невероятни неща - в Пазарджишки район само имало 800 човека - откъде? Ако все пак съберем всички цифри
ще видим че са някъде към 2200 души, а реално аз не виждам да са били повече от 1000-1500 човека
и то в момента, когато Червената армия вече е стигнала до България. Тогава се присъединяват и различни елементи, като например прочутия главорез Чочоолу, който си е един криминален престъпник, обаче в един момент решава и той да се присъедини към тях.
За жертвите след девети най-достоверната цифра е 30 000 избити още в първите няколко месеца.
Царица Йоанна в спомените си пише за 180 000 жертви, но тук вече става въпрос за периода от 1944 г. до 60-те години, тоест след лагери като "Куциян" и "Бобов дол". Освен това не може да се говори за "безотговорни дни" и няма нищо вярно в тезата, че се касае за някакви спонтанни отмъщения. Това са си конкретни заповеди от Москва.
Има неща, отдавна известни - ако човек например прочете внимателно фризираните и официозни спомени на Георги Жуков, ще види, че Сталин издава заповед за окупацията на България от Червената армия още на 22 август в отговор на решението на българското правителство да изпрати за преговори Стойчо Мошанов в Кайро. Генерал Иван Маринов също умишлено забавя декларацията за обявяване на война на Германия с единствената цел Сталин да окупира страната ни. Друг е въпросът, че има сериозни съмнения дали и Мошанов не е служил на някого, каквито сведения се съдържат в някои документи."
"Замерването с цифри продължава и това е може би една от мистериите около тази дата. И двете бройки - и броят на участниците във въоръжената съпротива, и броят на жертвите в месеците след девети септември са дискусионни - смята историкът доц. д-р Михаил Груев. - Цифрата 14 хил. за нелегалните преди девети ми се струва силно завишена. Тя се сочи като цифра за цялата членска маса на комунистическата партия до девети септември, а не за партизаните с оръжие в ръка. В същото време има и такива, които не са членове на БРП (к), но са с оръжие. От това, което съм срещал са били около 7000 души, но пак много зависи на кой септември точно е излязла цифрата.
Същото се отнася и за броя на жертвите след тази дата. Заедно с осъдените от Народния съд, които са 2730,
се срещат цифри между 9000 и 30 000 души
От тук нататък, след този период започва едно сиво пространство. Наскоро четох, че по данни на Държавна сигурност жертвите са 26 000, обаче пък в тези сведения за Народния съд се сочат съвсем други бройки, а те са категорично известни, което компрометира малко и тази цифра. Най-вече не се знае колко са загинали по времето на т.нар. безотговорни дни. В наскоро излязла книга, колегата Александър Везенков, например, дава много занижена цифра за жертвите - под 7000, най-ниската от тези, които съм срещал досега."
Според Груев
участието на Тодор Живков в преврата също определено е мит,
като за целта се измисля наличието на някакво оперативно бюро по завземането на властта, което уж било ръководено от него.
"Изковава се митът за неговото ръководство на преврата в София, което няма нищо общо с действителността, а известните кадри, на които той се ръкува с партизаните, са не с първа, а с втора софийска бригада "Чавдар", която действа в Средногорието и в полите на Рила - казва специалистът - Има фалшификации на кадри оттогава, но има и истинско посрещане на части на Червената армия по градовете. В София влизат чак на 16 септември. А документалните кадри с партизанския командир Чапай, които са една от емблемите на преврата, всъщност са от посрещането му в Белово. Касае се за инсценировка, която е направена седмици по-късно - на 23 септември, защото по това време там се намира екип на киностудията."