Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Проверка на "168 часа" показа: Само 3 от 100 филма печелят повече от субсидията от НФЦ ПОСТИЖЕНИЕ: “Мисия Лондон” е най-успешният български филм през последните 24 г.

Скандалът с преписаната рецензия провокира поредното недоверие към системата за раздаване на субсидии за кино.
От години се говори, че държавни субсидии получават едни и същи хора в бранша, но проверка на "168 часа" показа, че не е съвсем така.
От 1992 г. до момента Националният филмов център е отпуснал пари за около 100 филма. В подробно описан списък по години, предоставен на "168 часа" от Искра Димитрова от Съюза на българските филмови дейци, се вижда, че раздаването на субсидиите на група хора не е толкова тенденциозно, колкото се изкарва в публичното пространство. Става ясно, че около 70-80% от проектите са на режисьори, класирани по веднъж за държавно подпомагане.
Разбира се, има няколко изключения, класирани по няколко пъти.
С най-много филми през последните 22 г. са режисьорите:
Иван Черкелов ("Търкалящи се камъни", "Стъклени топчета", "Обърната елха" - заедно с Васил Живков и "Раци" );
Илия Костов ("Трака-трак", "Асистентът", "Време за жени", "Слънчево").
Следват ги:
Людмил Тодоров, който е взел субсидия за три свои филма ( "Приятелите на Емилия", "Емигранти", "Шивачки");
Иван Ничев ("Любовни сънища", "След края на света", "Пътуване към Йерусалим");
Стефан Командарев ("Светът е голям и спасение дебне отвсякъде", "Пансион за кучета" и "Съдилището");
Анри Кулев ( "Госпожо динозавър", "Врабците през октомври", "Цахес");
Киран Коларов ("Испанска муха", "Бунтът на L.", "Ако някой те обича");
Румяна Петкова ("Другият наш възможен живот", "Разговор с птици", "Гори, гори, огънче").
А след тях се нареждат и няколко човека с по два филма:
Андрей Слабаков ("Вагнер" и "Хиндемит");
Красимир Крумов ("Забраненият плод", "Нощ и ден");
Иглика Трифонова ("Писмо до Америка", "Разследване");
Ивайло Христов ("Стъпки в пясъка" и "Емигранти" с Л. Тодоров);
Станимир Трифонов ("Изпепеляване", "Стъклената река");
Костадин Бонев ("Подгряване на вчерашния обед", "Военен кореспондент");
Милена Андонова ("Маймуни през зимата", "Вътрешен глас");
Иван Павлов ("Съдбата като плъх", "Всичко от нула").На пръв поглед вземането на държавни пари повече от веднъж изглежда съмнително, но причината по-опитните режисьори да се класират по-често се крие в правилата за финансиране на НФЦ. Тя има своите силни и слаби страни. "168 часа" се свърза с изп. дир. на НФЦ Георги Чолаков, за да обясни как опитът влияе на оценката при класирането.
"Искам тежестта на автобиографията да падне от 25% на максимум 10%, защото в крайна сметка най-важен е проектът, който даваш в момента. Има много случаи на направени добри филми и провали след това. Оценките от CV-та дават значителна преднина на хората с повече опит.
Друг проблем е, че
в момента е най-трудно да направиш втори филм
След като си снимал вече една лента, се състезаваш в категорията на общо основание. От следващата година се надявам това да се промени. Добре е режисьорът да има поне 2 филма, за да се състезава в тази група", казва Чолаков.
Около много утвърдени режисьори, взели субсидия, се събуждат въпроси за възвръщаемостта на парите, които са излезли от държавата. Ако се направи сравнение със средствата, дадени за субсидия, и печалбата на някои от най-известните родни заглавия, ще се види, че много малко от тях са излезли на печалба и са успели да доближат финансирането си (виж таблицата по-надолу).

Филмът, успял да удвои парите, отпуснати му от НФЦ, е "Мисия Лондон" на режисьора Димитър Митовски - 1 076 000 лв. е държавната помощ, а бокс офисът е 2 626 156 лв., като е бил гледан от 378 809 човека на кино. Още един добър пример, който е успял да спечели повече от субсидията LOVE.NET на Илиян Джевелеков. Изкарал е 1 376 397 лв. при 1 308 000 лв. субсидия и е видян от 207 122 човека на кино.
Бокс офисът на "Тилт" от 933 614 лв. също препокрива финансирането му от 930 000 лв. при 142 799 зрители. Но поглеждайки следващите заглавия в таблицата, веднага става ясно, че повечето филми не са успели да реализират печалба дори от 10% от сумата от НФЦ. Един от най-фрапантните примери е "Цветът на хамелеона" на Емил Христов, който се гледа на голям екран само от 11 210 човека и реализира 72 688 лв. при 1 150 000 лв. помощ от държавата. Към същата категория спадат "Шивачки" (625 000 лв.) и "Прогноза" (950 000 лв.). (Трябва да се подчертае, че това са цифри, без да се взема предвид външното финансиране на продукциите и сумите, предоставени от НФЦ за разпространение и прочие.)
Има доста полярни мнения за това дали трябва да очакваме възвъщаемост, или не, но като цяло водещ фактор в това един филм да бъде успешен финансов продукт е българският пазар.
"За да се възвърнат парите, има два фактора - да имаш достатъчно голям пазар от над 80 млн. души и да можеш да покажеш филма на екран. В момента мултиплексите, които формират 90% от боксфиса, са
зависими от мейджърските американски компании
Те не приемат с охота българските филми, независимо от квотата по закон. За да тръгне един филм на кино, трябва да се плати VPF такса от 650 евро на собственика на салона за всеки екран, на който ще се покаже лентата. Помощите, които даваме за разпространение на филма, стигат само за тази такса", коментира Чолаков.
Според него не е вярно, че българските филми не се гледат, а просто 50% от населението ни няма достъп до кино.
"Показването на наш филм е сериозен проблем, който може да бъде решен с промени в Закона за радио и телевизия, но никой не иска да го направи. Спекулациите с разпространението на бг филмите са доста големи. Говори се за театрална реформа в театъра и колко много зрители посещавали постановки. Били над 1,4 млн., но колко от тях са посетили спектакъл на български автор? Как може цената на билет за театър да е съизмерима с тази за кино По същата логика мога да кажа, че на кино ходят над 4 млн. Когато се борави с цифри, също може да се спекулира", казва изп. директор на НФЦ.
Впечатлението, което остава у хората за субсидиите, е, че се наливат пари, за които никой не търси сметка. Според Чолаков това е голяма заблуда.
"Средното финансиране за последните 5 г. за игрално кино от държавата е около 50%. На всеки един лев, даден от държавата, е вкаран още един. Тук не включвам филмите, създадени без държавна помощ. Парите, които се харчат за екипа, когато се създава кино продукт са около 35%, а останали се ползва от цялата инфраструктура на икономиката и се създават работни места в други сфери.
Неслучайно в нотификацията и във всички европейски документи пише, че държавната помощ е за създава
културен, а не на
търговски продукт
Това не означава, че той не може да донесе пари. Известно време бе прокарвана тезата, че парите не се връщат, но това не е вярно. Половината от субсидията идва само от приходите на бюджета от билетите за кино", обяснява шефът на НФЦ.
От тази година е в сила промяна в системата на НФЦ, направена от Чолаков. Той поставя срок от една година след класирането за субсидия на даден проект, за да намерят останалите пари и да започнат да снимат.
"В закона няма никакъв срок за започване на филма, но има възможност той да се определи от директора. А проблемът е, че парите са година за година и субсидията минава към новия бюджет. Системата е следната: Имаш бюджет за тази година, който трябва да изхарчиш до 7 декември, а това, което остане - се връща обратно. Тези висящи проекти, които не тръгват, създават реална заплаха и пречат на другите.

Парите се водят отпуснати, но те са виртуални. За да приключиш процедурата, трябва да се явиш на финансова комисия с готова работна книга и бюджет, след това трябва да започнеш снимки и едва тогава продуцента получава пари. Поставих срок от 12 месеца за това. Ако не успеят да намерят необходимите средства за това време, ще загубят субсидията. Това ще важи, докато аз съм в НФЦ ", категоричен е Чолаков.
Той е забелязал и още един проблем, който пречи на киното в България. Съгласно директивата за аудио-визуалните медиийни услуги над 50% от програмното време, като се изключат новините, телевизионните игри, спорта и рекламите, трябва да е за европейски филми, а не по-малко от 10% трябва да е създадено от независими продуценти.
"Пренесени в българското законодателство, тези клаузи не могат да функционират
В него всичко е както дяволът чете евангелието. В края на текста пише: "Когато това е практически възможно."
Когато всичко това е свързано с пари, става практически невъзможно. През година имаме избори и телевизиите са много важни. Всеки в опозиция казва, че ще оправи нещата, но като дойде на власт, забравя", казва Георги Чолаков.

 Борислав Чучков, продуцент:

Няма корупция в НФЦ

Парите от кино за субсидии се връщат пак при хората

- Какъв път изминавате, кандидатствайки за субсидия от НФЦ?
- Първо е нужно режисьорът да има нужното образование. След това проектите се оценяват по определена точкова система, която включва както художествените качества на един сценарий, така и виждането за реализация на продуцента и режисьора, тяхната стратегия за финансиране, дистрибуция и маркетинг. Под голямо внимание се взема и предишният опит на екипа, било то като комерсиален или фестивален успех. Това са две различни неща, но не можем да искаме от всяка лента да бъде касово успешна, иначе най-добре би било да произвеждаме турски сериали.
- Отпускат се до 80% финансиране. Трудно ли се набавя останалата част?
- Разбира се, но в крайна сметка това е работата на продуцента. В нашия случай с "Тилт" имахме държавно финансиране от около 40%. Отделно имахме подпомагане от Националната телевизия, програма "Култура" на Софийска община, частно финансиране от страна на нашата фирма, както и немски копродуценти, германския фонд МДМ и европейските фондове "Медиа" и "Евроимаж". Ние сме внесли пари от чужбина, които са изхарчени в България.
Винаги сме се стремяли да правим филми за публиката, а не за себе си. Ленти, които можем да наречем изкуство и хората ще поискат да гледат. "Тилт" имаше голяма кинодистрибуция в Германия. Това е изключително трудно, защото там има голямо производство и недостатъчно екрани, които да покажат всичко. Излъчи се в много държави и считам, че сме доказали, че това е целта ни.
- Като продуцент на базата на какво отсявате проектите и преценявате кое ще се хареса и кое - не?
- Това е професионална тайна на занаята. Не бих искал да разяснявам подробностите. Разбира се, има определена система, която вътрешно спазваме. Имаме група хора, на които се доверяваме - те четат сценариите заедно с нас, за да сме убедени, че имаме общо усещане за материала. След това правим проучване за това какво би било интересно за хората и би се гледало в момента. Отделно, преди да кандидатсваме във НФЦ, проверяваме проекта с наши партньори в чужбина, за да разберем дали има интерес към подобна тема. Участваме на достатъчно фестивали извън България, където можем да чуем мнението на много хора, доближаващи се най-пряко до зрителя (дистрибутори и търговци). Консултираме се с всички тези хора, за да преценяваме. Разбира се, важно е да се знае, че никой не може да бъде сигурен в избора си. Кинопроизводството изисква дълъд период от време, през което може да се променят доста неща. Има достатъчно рискове да не се получи филмът. Но това важи и за световни режисьори и продуценти. Всеки има своя голям провал.
- Имали ли сте неуспешен филм?
- За радост досега не сме имали филм, който не се е реализирал пред публика. Но много пъти се е случвало да спираме проекти по една или друга причина. С повечето от тях сме кандидатсвали няколко пъти в НФЦ, като, разбира се, всеки път сме подобрявали сценария и сме се надявали проектът да е стигнал по-високо ниво, но отново не се е получавало. В други случаи съм забелязвал, че сценарият има нужда от промяна и съм опитвал нов подход. И ако това не е могло да помогне, съм се отказвал. Отделно сме отхвърляни от сесии на НФЦ около 5-6 пъти. Всичко това е абсолютно нормално. Една продуцентска фирма трябва да развива едновременно между 3 и 5 проекта, от които да реализира по 1 на година. От тях поне 2-3 отпадат и влизат нови на тяхно място. Реално успеваемостта е под 50%.
- Кои са слабостите в НФЦ, които пречат на киното?
- Те са и законови, и в правилника. С колеги коментираме как нещата могат да станат по-добри, но в крайна сметка не съм нито законодателен орган, нито работя в НФЦ или Министерството на културата. Това са хората, които би трябвало да поправят недобрите практики. Има достатъчно примери в чужбина, които трябва да се видят.
- Проблемът с разпространението ли е основен, за да няма възвръщаемост на субсидираните филми в България?
- Не, но наистина има такъв проблем, защото имаме много малко екрани. За съжаление икономическото състояние на България не е добро и хората не са платежоспособни. Размерът на държавата и езикът, който говорим, са фактори за това, че е почти невъзможно да имаме печеливш пазар.
- А ако филмът излезе в чужбина, печели ли се от него?
- Не е задължително да бъде печелившо, но и не е никак лесно да покажеш филм навън. Дори бокс офисът не показва колко пари ще спечели продуцентът. В киносалоните се удържат едни проценти, които могат да достигнат 60-70% от приходите в зависимост от периода на излъчване. Но трябва да се знае, че те поемат удара, когато киното е празно и климатикът харчи по 200 лв. на час. Има логика голям процент от парите да остава при тях. След това има бюджет за реклама и разпространение, който никак не е малък. Те трябва да се изкарат от пазара, да се приспадне от дистрибутора и чак тогава пристигат пари при продуцента. България не е изключение. Дори големите европейски държави не могат да си върнат парите от субсидии.
- В Америка е различно. Там се правят пари от кино.
- Който иска да се сравнява с тях, да отива и да продуцира там. Системата им е различна. Те имат световна разпространителна мрежа, всички говорят английски език и светът познава техните звезди. Как актьор, който играе на български език, може да стане световно известен? Има случаи с доста испанци, но да не забравяме кой е вторият език в Америка и доколко са свикнали хората там да слушат човек, който говори английски език с испански акцент.
- Все пак се отпускат пари на данъкоплатците в България и се очаква някаква възвръщаемост.
- Това зависи от системата, която държавата е избрала. Могат да бъдат от данъците на хората, но могат и да не бъдат. Има различни европейски и световни практики. Искам да напомня нещо много важно - парите, които излизат според вас от данъците, се връщат пак при хората. Призовавам да се спре със заглавия от сорта на: "Продуцентът Чучков взе 1 млн. лв.", защото не ги вземам, за да отида на почивка. Тези пари се връщат пряко при хората. В един филм могат да бъдат заети между 500 и 1000 човека. Не е хубаво да се говори така, защото всеки остава с грешно впечатление. Отделно заради факта, че в България са се произвеждали доста филми и преди смяната на режима, днес се прави и световно кино у нас. И причината не е, че им е евтино, защото има и финансово по-изгодни места, а защото има кадри и култура на работа. Ако държавата не отделя пари за кино, ще застраши и постфакторния процес. Много ми се иска хората да разберат, че сумата е нищо в сравнение с парите, които влизат в България само, защото имаме собствено кинопроизводство.
Разбирам, че ситуацията за повечето хора е тежка, но ако искаме да запазим своята идентичност, трябва да има пари за изкуство. Ако искаме само хляб и зрелище - окей, да закрият филмовия център. Но тогава ще се произвеждат само нискобюджетни глупости, с които ще си възпитаваме децата "страхотно". Всеки трябва да е отговорен за това те да растат като интелигентни хора със самочувствие от родината си.
- В момента заради преписаната рецензия на Евгений Михайлов се отвори болна тема за корупция в НФЦ за разпределянето на субсидиите и натиск над комисиите.
- Изключително ми е неприятно да се говори за корупция. Такова нещо във филмовия център няма и не съм чувал някои от колегите ни да се оплакват от подобно нещо. Просто като че ли по навик в България се счита, че навсякъде има корупция. Що се отнася до преписването на Евгений Михайлов, считам, че това е едно ученическо престъпление, което, разбира се, е недопустимо и затова той подаде своята оставка и се извини публично. Но искам да подчертая, че той не е преписал точките, които е дал на проектите, а именно те класират проектите, както е описано в закона. Рецензиите са с пожелателен характер и не влияят на това кой ще бъде избран. Ако той беше преписал точките, щях да съм първият, който щеше да пледира за анулиране на сесията, но той не направил това и считам, че е глупаво да спираме процеса на производство на български филми.
- А оценките в анкетните карти за предходен успех намаляват ли шанса на екипи, които не снимат отскоро, да се класират?
- Успехът на предните филми зависи от всички, които са работели по него. Ако и продуцента, и режисьор са си позволили да направят филм с 1000 човека боксофис и на следващата сесия нямат високи точки, е техен проблем. Има обективни оценки, които никой не може да оспори. Логично е, когато едни хора се справят добре с предния си филм, да направят следващ. По-трудно влизат нови хора, но нека е ясно - това не е социален фонд. Парите не се разпределят по равно, социализмът свърши.
- Мислите ли, че има лобита в киносредите?
- Разбира се, че има, както във всеки един бизнес. Но защо "лоби" да е грешна дума? Ако под това имате предвид корупция - няма. Това са хора, които имат общи интереси и се борят за тях. Аз съм член на Българската филмова промоция, която промотира държавата и произведените филми у нас. И да, ние лобираме да се случи нещо, което е полезно за всички, и не виждам нищо лошо в това.