Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Легендата Валентин Йорданов

За първи път българин бе филмов герой в Кан. Прототипът е на 7-кратния световен и европейски шампион Валентин Йорданов.
Легендата на българската борба е екранизиран в спортната драма по действителен случай на Бенет Милър "Фокскечър". Филмът разказва историята за убийството на неговия приятел и колега - бореца Дейв Шулц.
Заглавието на лентата носи името на един от най-силните отбори по борба, в който били привлечени световни звезди. Сред редиците е и най-техничният състезател в света - Валентин Йорданов. Собственикът на клуба
Джон Дюпон-Игъла
поканил българина в
отбора си през 1990 г.
Биографията на българския спортист е блестяща. Когато Игъла го забелязва, Валентин бил 4-кратен световен шампион и със 7 европейски златни медала.
Първият си златен медал от европейска титла печели през 1982 г. във Варна, а от световно първенство - през 1983 г. в Киев. Следват безброй победи за българската гордост. В спортната си кариера има 21 титли и 685 състезателни борби, от които е загубил само 8 и нито една с туш.
Обявен е за най-добрия борец на планетата през 1994 и 1995 г. Славата на Валентин се засилва и когато п
ечели злато на Олипийските игри в Атланта през 1996 г.
в категория до 52 кг. Тогава интересът към него става огромен. Година по-късно руснаците му правят оферта да се върне на тепиха за световното в Красноярск, но Йорданов отказва.
Получава и признанието "Борец на века" на световното първенство в Техеран през 1998 г. Отличието така екзалтирало феновете му, че разкъсали дрехите му след церемонията. Наложило се да осигурят охрана на Йорданов.
През същата година става и президент на българската федерация по борба, която управлява вече 16 г. А от 2001-ва е член на БОК и настоящ първи вицепрезидент. Приет е в залата на славата на ФИЛА в Оклахома през 2003-та. Носител е на най-високото държавно отличие - орден "Стара планина", I степен.
За да стигне дотук, е изминал дълъг път. Започва да тренира на 10-годишна възраст в родното си село Сандрово, Русенско.
С тънкостите на борбата го запознава Георги Ачев, който е негов треньор 8 години от 1970 г. до завършването му на спортното училище в Русе. След това продължава със спорта под ръководството на Янчо Патриков в спортната школа на ЦСКА, с която отбива военната си служба. В клуба остава до 1990 г. - когато заминава за САЩ.
След трансфера му във "Фокскечър" Дюпон осигурява на Валентин и семейството му всичко необходимо. Със съпругата му Здравка заминават с двете им деца - Ирина и Янко, който е кръстен на треньора му Янчо Патриков.
Заживяват в една от луксозните къщи
в имението на Дюпон - Нютаун скуер, в Пенсилвания.
Къщата им била мечта. Разполагали с 11 стаи, басейн, камина, която е топлила самия Наполеон. Когато пристигнали в Америка, Дюпон ги попитал от какво имат нужда, а Валентин скромно посочил само пералня. Игъла бил сразен от отговора и просто изпратил един камион с пълно обзавеждане на къщата.
Докато е от другата страна на океана, всеячески се опитвал да приюти родни борци. В най-лошия период на спорта у нас, той
вземал на лагер
във "Фокскечър" националния отбор на България всеки месец
Отделно спонсорирал и клуба в Русе, където е стартирал със спорта.
Йорданов получава втори паспорт чак след 10 години. Българинът дълго се колебаел дали да го приеме. Когато в крайна сметка се решава, новината се появява на първите страници на вестниците във Филаделфия, илюстрирана със снимка на Йорданов, и съдията обявил двойното му гражданство.
Милиардерът Дюпон бил спонсор на Йорданов и българската свободна борба. Следвал своя шампион до всяка точка на света, където е трябвало да се състезава. Толкова много се привързал към българина, че на състезания се появявал с екип с надпис "България".
Човекът, инвестирал толкова много в спорта, се превръща в
най-богатия
осъден убиец в света,
чиято причина и до днес е необяснима. Убива момче от своя отбор - олимипйския шампион Дейв Шулц, който бил приятел на Валентин.
Злощастната съдба на бореца се разиграва на празненство за рождения ден на Дюпон, на което присъства и българинът.
Случва се в имението на Дюпон. Джон поканил някои от по-близките си хора в отбора, за да споделят празника с него.
Джон изрично забранил на борците всякакъв лов и стрелби в имението. Дейв обаче не послушал Дюпон и стрелял с базука. Това вбесило милиардера, който решил, че Шулц е част от конспирация и иска да го убие. Пресрещнал го на алеята, извадил пистолета и стрелял 3 пъти по олимпийския шампион. Джон дръпнал спусъка на последния изстрел, докато Шулц пълзял по корем и се опитвал да избяга.

Целият очерк, четете в новия брой на в. "168 часа"